Решение № 4674 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15264/2009 г.

Решение № 4674 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15264/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Подадена е касационна жалба от "Виес" ООД, гр. Варна против решение на Административен съд гр. Варна № 1596 от 8.10.2009 г. по ахд. № 2796 за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 030800893/30.07.2008 г. на ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 559 от 26.09.2008 г. на заместник- директора на Д "ОУИ" Варна. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска съдебният акт да бъде отменен, като незаконосъобразен и да се отмени ревизионният акт с потвърждаващото го решение като се присъдят разноските за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба не взема становище по нея. Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения: Административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу посочения ревизионен акт като е приел в подробни мотиви, че не били събрани необходимите доказателства, с които да бъде доказана реалността на доставките по фактури на трима доставчика за периода 2002 - 2005 г. - чл. 6 от ЗДДС (отм.). Решението е неправилно, постановено при неправилна обща преценка на събраните административното и в съдебното производство доказателства. Изложените доводи в касационната жалба са основателни. Данъчният кредит по фактури, издадени от "Неоком" ЕООД, "Ребуция" ООД и "Евростандарт прима" ЕООД за посочения данъчен период, е отказан на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и чл. 6 от с. з. Съдът неоснователно е игнорирал събраните доказателства за всеки един от посочените доставчици. За всеки един от тях са представени процесните фактури, по които се установява, че има не само разплащане, но и плащане на данъка по ДДС-сметка на доставчика. Това прави необходимо прилагането на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), ако е доказана реалността на доставката по смисъла на чл. 6 от с. з. За това за всеки от тях са представени множество доказателства - договори между касатора и неговите доставчици - съответно № 014,3.12.2002 г. с "Неоком" ЕООД, договор от 10.3.2003 г. с "Ребуция" ООД, и № 011ЕП от 10.9.2004 г. с "Евростандарт прима" ЕООД. Към тях са представени доказателства, които дори съдът е повторил много подробно в решението - това са приемо-предавателни протоколи, оборотни ведомости, ведомости за заплати, счетоводни документи, данни за строителните обекти и т. н. Тези данни се допълват от изключително подробното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, която е направила проверка и на трите дружества и е установила, че фактурите са вписани в ДП и СД за съответните периоди, сделките са отразени в сметка 411 Клиенти, 703 - Постъпления от продажба на услуги, 4532 - данък за продажбите, данни за подизпълнители, проверени протоколи за установяване извършването и заплащането на натуралните видове СМР, подлежащи на плащане, необходимите материали за извършването им и получените доставки на тези материали от жалбоподателя. Всички тези данни се допълват и от представените по делото два броя ревизионни актове на преките доставчици - това са за "Ребуция" ООД - № 0303008 от 3.10.2006 г., който акт обхваща данъчен период 27.1.2004 г. - 31.12.2005 г., т. е процесния период, както и № 0302279 от 23.08.2006 г. на "Евростандарт прима" ЕООД, който обхваща периода 1.7.2004 г. -31.12.2005 г., т. е. също проверяваният данъчен период на фактурите на касатора. След като в тези актове няма констатирани промени относно извършените от тях доставки и декларирания ДДС, то неправилно те не са ценени заедно с останалите доказателства. Всички тези доказателства не са оспорени по надлежния ред от представителя на ответника и общо са годни да оформят извод за наличие на доставки на услуга по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Няма основание да се приеме изводът на първата инстанция, тъй като всички доказателства трябва да бъдат преценявани заедно и след като няма такива, от които да се направи друг извод, то неправилно съдът ги е игнорирал. Тъй като не са допуснати съществени процесуални нарушения, няма пречка да бъде постановено решение по същество и се отмени атакуваният ревизионен акт. С оглед изхода на делото, на касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции в размер на 10500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,