Решение № 431 от 28.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 406/2009 г.

Решение № 431 от 28.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 406/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова В срока по чл. 421, ал. 1 НПК и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК Главният прокурор на Република България е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила определение от 3.02.2009 г., постановено по НОХД № 264/08 г. от Районен съд - гр. Б., с което на основание чл. 382, ал. 7 от НПК е одобрено споразумение между прокурора и защитника, подписано и от осъденото лице М. Я. К. в качеството му на обвиняем при изрично изразено от него разбиране на клаузите и съответно съгласие с тях. В искането се твърди, че са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В съдебното заседание искането за възобновяване се поддържа от представител на Върховната касационна прокуратура. Осъденият К. не се явява, редовно призован. В касационното производство участва процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 от НПК, който счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: I. С подлежащото на контрол определение е одобрено споразумение, по силата на което осъденият М. Я. К. се е признал за виновен в това, че на 2.03.2008 г. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,29 на хиляда, установено по надлежен ред - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Наложеното наказание е пробация, със съответните пробационни мерки, определено при условията на чл. 55 от НК. На основание чл. 343г от НК К. е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от единадесет месеца. II. В искането се счита, че материалният и процесуалният закони са приложени неправилно, защото доказателствата по делото сочат на по - тежко наказуемо престъпление; че пострадалият Д. Д. е бил лишен от възможност да участва в процеса като частен обвинител и граждански ищец. Искането за възобновяване е основателно, макар и не по всичко, изложено в него. Производството по делото е било образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК срещу осъдения К. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" и ал. 3 от НК. В хода на разследването са били назначени съдебно-медицинска експертиза и автотехническа експертиза. Първата установила наличните увреди на пострадалия Д. - част от които обуславят характеристиката на средна телесна повреда, а други на лека телесна повреда, втората експертиза е установила механизма на възникналото ПТП. Налице са и гласни доказателствени източници, в това число и обясненията на обвиненото лице, съдържащи данни за наличното съприкосновение на управлявания от него лек автомобил с пострадалия. Въпреки този обем от доказателства, органът по разследване е привлякъл К. като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. В обвинителното заключение е прието, че причинената увреда на Д. по своята характеристика е лека телесна повреда. Липсва каквото и да е становище по отношение на описаната в експертизата средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на първи поясен прешлен, довела до трайно затруднение движението на снагата за срок от 10-12 месеца. Няма съмнение, че в досъдебното производство, където е постигнато споразумение, прокурорът е носител на функцията по решаване на делото и определя правните и фактически рамки на обвинението. Разпоредбата на чл. 381, ал. 5 от НПК изисква освен всичко друго и съгласие между прокурора и защитата относно въпросите: имали ли извършено деяние, авторството, вината, съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация. Правната квалификация на престъплението, за което е постигнато споразумение, е резултат на доказателствената оценка на фактите, извършена от прокурора. Тази оценка не е произволна, а се подчинява на изискванията на процесуалния закон. По настоящето дело не личи, на какво се дължи игнорирането на посочените по-горе експертизи и най-вече на заключението на съдебно - медицинската експертиза, обективирала находки не само за лека телесна повреда, а и за средна такава. Друг би бил въпросът, ако решенето на прокурора да не повдигне по - тежко обвинение със съставомерни последици - средна телесна повреда, бе резултат от оценката му, че липсва такава, че не е в причинна връзка с деянието, извършено от подсъдимия и прочие. Тогава естествено не би могло да се претендира нарушение на процесуалния и материалния закони, защото доказателствения материал не е позволявал да се поддържа по - тежко обвинение. Затова, при наличието на данни за вида на увреждането, получено от Д., без яснота, защо са игнориране те, оставя съмнение, че е постигната истината по делото. Съдът, от своя страна също не е следвало да одобрява споразумението в противоречие с процесуалния закон (чл. 382, ал. 7 от НПК), а да прекрати делото и върне същото на прокурора. Изложеното дава основание да се уважи искането за възобновяване и връщане делото на прокурора, където е допуснато за първи път нарушението. Следва само да се отбележи, че конституирането на пострадалия, като граждански ищец и частен обвинител е възможно само в съдебното производство, а споразумението е постигнато в досъдебната фаза на процеса. По гореизложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,