Решение № 13251 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3284/2016 г.

Решение № 13251 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3284/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Ст. Тодоров, против решение № 1 от 01.02.2016 г., постановено по адм. д. № 187/2015 г. по описа на Административен съд - Г., с което, по жалба на "Владимед - БГ" ООД със седалище гр. Д., е отменено Уведомително писмо за одобрение № 1212/313 изх. № 01-2600/5645 от 25.08.2015 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция в частта, с която е наложена редукция на субсидията в размер на 84 386.04 лева и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че при издаване на оспорената част на акта не е съобразена нормата на чл. 142, ал. 1 АПК и че последният е издаден при неизяснена фактическа обстановка, освен че е и немотивиран. Излага подробни съображения, изведени от втората алинея на чл. 142 АПК и от приложимите разпоредби на Наредба № 29/11.08.2008 г. на МЗХ и ЗПЗП. Възразява и срещу размера от 1450 лева на присъдените в полза на "Владимед - БГ" ООД разноски . Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт, както и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. В молба до съда поддържа жалбата и искането за разноски. Ответникът по касационната жалба- "Владимед - БГ" ООД чрез процесуалния си представител адв. Тодорова и в писмено възражение оспорва касационната жалба с подробни съображения и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за защита пред ВАС. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба като мотивира съображения, касаещи предходното, и вече обявено за нищожно с влязло в сила съдебно решение Уведомително писмо № 744/312 с изх. № 01-2600/1281 от 14.12.2013г година на заместник изпълнителен директор на Държевен фонд земеделие, което не е предмет на настоящия спор. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Владимед - БГ" ООД със седалище гр. Д., против Уведомително писмо за одобрение № 1212/313 изх. № 01-2600/5645 от 25.08.2015 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) - Разплащателна агенция, с което дружеството-жалбоподател е информирано, че му е изплатена сумата от 56 855.56 лв., с дата на плащане 06.12.2013 г., и е наложена редукция в размер на 84 386.04 лв, като в четири точки са посочени и причините за редукцията /основно свеждащи се до констатирано несъответствие между одобрения проект и констатациите на място/, в частта на наложената редукция на субсидията. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт - в оспорената част е незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществено противоречие с материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона, както и при несъобразяване с указанията, дадени в решение № 8 от 26.02.2015 г. по адм. д. № 86/2014 г. на Административен съд - Г., с което е обявено за нищожно предходното Уведомително писмо за одобрение № 744/312 с изх. № 01-2600/12081 от 14.12.2013 г. на заместник изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", в частта на наложена в същия размер редукция на субсидията, оставено в сила с решение на ВАС, както и че отново е издаден при неизяснена фактическа обстановка и е немотивиран досежно фактите, обуславящи посочената в процесното уведомително писмо редукция, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадена от оспорващото дружество заявка за окончателно плащане от 13.09.2013 г., с която то поискало изплащане на сумата от 141 241.60 лева, предвид извършени разходи в размер на 176 552.00 лева, с приложена таблица за разходите. Посочил, че между ДФ "Земеделие" и дружеството-жалбоподател е сключен Договор № 07/312/01734 от 09.01.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "П. за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като предмет на договора е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, представляваща 80% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект № 07/312/01734 от 10.08.2010 г. и фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията по одобрения проект- съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и действащите нормативни актове. Установил, че съгласно чл. 2.1. от договора, първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на представените документи е в размер на 378 224.00 лв./80 % от брутния размер на одобрените инвестиционни разходи съгласно Приложение 1 към договора/, която сума съобразно чл. 2.2. от договора включва сумата в размер на 236 982.40 лева, определена за междинно плащане на обособена част по проекта. Съобразил и че предходно издаденото Уведомително писмо № 744/312 с изх. № 01-2600/12081 от 14.12.2013 г. на заместник-изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", с напълно идентично съдържание, е обявено за нищожно/поради липса на компетентност на издалия го орган/ с решение № 8 от 26.02.2015 г. по адм. д. № 86/2014 г. на Административен съд - Г., оставено в сила с решение № 6884 от 10.06.2015 г. по адм. д. № 4668/2015 г., IV отд. на ВАС, като преписката е изпратена на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произнасяне. Съобразил, че в мотивите на отменителното решение, освен пороците касаещи нищожността на Уведомително писмо № 744/312 с изх. № 01-2600/12081 от 14.12.2013г, съдът изрично е посочил, че при новото разглеждане на процесната заявка компетентният административен орган следва да съобрази, че писмото не е било ненадлежно мотивирано, както и че фактите и обстоятелствата от значение за осъществяването на преценка по подадената заявка за плащане не са били изяснени съобразно приложимите административно-производствени правила и принципите за достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост. Установил и че след получаване на преписката, компетентният административен орган- Изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, без да осъществи каквито и де е действия, още по-малко проверки, на 25.08.2015 г. издал новия индивидуален административен акт с напълно идентично с това на обявеното за нищожно уведомително писмо съдържание, както и че в него, както и в предходното писмо, не са посочени изрично, но в административната преписка се приложени два контролни листи, първият -за извършена проверка в периода 01.10.-10.10.2013 г., и вторият за повторна /контролна/ проверка на място от 06.11.2013 г. По отношение на констатираните при тези проверки "известни несъответствия" съдът, след оглед, заснемане и анализ на вещо лице установил, че са отстранени. Наред с това, с оглед приетите заключения на съдебно- техническа и съдебно -счетоводна експертизи/л. 54 и 68/, неоспорени от страните, съдът установил че процесният договор е изпълнен в съответствие с одобрения бизнес план и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, т. е. в съответствие с одобрения проект и че стойността на допустимата субсидия в размер 141 241.60 лв. е равна на одобрената субсидия и на отразената субсидия в Заявка за плащане, т. е. освен изплатените на 06.12.2013 г. 56 855.56 лева, остават за плащане 84 386,04 лева, сума-равна на наложената редукция. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП. По отношение на другите отменителни основания приел, че при постановяване на процесното уведомителното писмо, административният орган следвало да се съобрази не само с проверките от есента на 2013 г./впрочем обективиращи противоречиви данни/, но и с други проверки съобразно указанията в отменителното решение, с които да установи състоянието на обекта, съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК задължаващ административния орган да съобрази акта си с материалния закон към момента на постановяването му. Обосновал този си решаващ извод като посочил, че процесуалната норма изисква и правилното, пълно и точно изясняване на фактическата обстановка към този момент . В тази връзка посочил и нормата на ал. 2 от същия текст на кодекса, допускаща установяване на нови факти от значение за делото до момента на приключване на устните състезания и приел, че на още по-голямо основание всеки административен орган е длъжен да събере, изясни и обсъди фактите от значение за случая, каквито са те към момента на неговото произнасяне. Съобразявайки горните обстоятелства съдът приел, че е допуснат съществен порок на акта, представляващ основание за неговата отмяна. Независимо от този, съдът извел и втори извод - че процесният договор е изпълнен в съответствие с одобрения бизнес план и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, т. е. в съответствие с одобрения проект, както и че остава за плащане сума в размер на 84 386,04 лева, равна на наложената редукция., в която връзка съобразил заключенията на вещите лица, които кредитирал като неоспорени и компетентни. По тези съображения преценил оспореното уведомително писмо за незаконосъобразно и го отменилУпражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба, че в случая административният орган не е дължал проверки, е неоснователен. Той не намира опора в чл. 142, ал. 1 АПК, определящ, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Другото съображение в касационната жалба, че административният орган не е дължал и съобразяване с указанията в отменителното решение, е също неоснователен, предвид разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК и задължителното за него отменително решение. Следващото възражение в настоящата жалба- за допуснато от съда нарушение на материалния закон е също неоснователно, предвид безспорно установения факт, че фотоволтаичната централа е изпълнена от дружеството-жалбоподател съобразно одобрения проект и срокове. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Последният довод, че размерът на присъдените разноски, в частта за адвокатско възнаграждение, е прекомерен, съдът преценява също за неоснователен. Законосъобразен е изводът на съда, че направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно и доказано. Ответната страна е представлявана от адв. Тодорова, която своевременно - преди приключване на устните състезания, е поискала определянето му, като приложила адв. пълномощно / в размер на 1000 лв. -л. 77 от делото/, освен депозита за вещо лице-400 лева и д. т. от 50 лева. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност съобразно нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК,, което съдът /без да изложи мотиви/не уважил. Последният съобразил правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК, а явно и фактическата и правна сложност на делото, и присъдил разноски в пълния поискан и доказан размер. С оглед изхода на делото, и обстоятелството, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат не е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, решението е правилно и в тази му част. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, предвид чл. 143, ал. 4 и ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 228 АПК е основателно, но недоказано-в представеното по делото адв. пълномощно /л. 19 от делото/ няма отразяване на договорени, още по-малко заплатени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, поради което и това искане следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение