Решение № 15657 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7006/2019 г.

Решение № 15657 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7006/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Шаби-Ш. Алиев", със седалище и адрес на управление: [населено място], [адрес], представлявано от Ш. Алиев, чрез адв. Игнатов от АК-Т., срещу решение № 53 от 12.04.2019 г., постановено по адм. д. № 42 по описа на Административен съд - Т. за 2019 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 60-ФК от 19.02.2019 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – В., в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Неправилно съдът е приел, че фактът дали има издадено Наказателно постановление и Акт за установяване на административно нарушение са без значение за издаването на ПАМ, тъй като в заповедта са посочени факти и те се приемат за установени. При постановяване на съдебното решение, събраните доказателства не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Не е отчетено и твърдението, че органът по приходите е злоупотребил с правомощията дадени му по закон. Поддържа се също, че нарушението на данъчното законодателство не е установено по надлежния ред, тъй като за установяване на фактите, съдът е приел, че е достатъчно съставянето на протокол. Решението се явява и немотивирано, което препятства изграждането на стройно защитна теза при обжалването. Ответникът – Началник отдел "Оперативни дейности" при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба процесуално допустима, но неоснователна. Предлага решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, като се запозна с твърденията на страните, събраните по делото доказателства, при съобразяване вменените му по чл. 218, ал. 2 от АПК задължения при проверка на съдебното решение, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд гр. Т. е била заповед № 60-ФК от 19.02.2019 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – В., в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187 от ЗДДС на касатора е наложена мярка "запечатване на търговски обект-пицария, находяща се в гр. О., ул. К. О., .№... и забрана на достъп до него за срок от 10 дни". Съдът, след извършена проверка на административния акт, е приел, че е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и изложени фактически и правни основания за издаването му. При проверката на акта не са констатирани съществени нарушения на административно производствените правила, които да са самостоятелно основание за неговата отмяна. Решаващият състав е приел, също, че оспорената заповед е материално законосъобразна. Извършената контролна покупка не е била надлежно отчетена, като не е издаден фискален касов бон. Това съставлява неизпълнение на задължението за регистриране на продажбата, респективно неспазване на реда и начина за издаване на документ за нея. Правилото на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. е ясно и императивно: всяко лице е длъжно да регистрира извършването от него продажби в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ. При извършената проверка в търговския обект стопанисван от касатора е осъществена контролна покупка и тя не е маркирана. Неизпълнението на задължението за отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти е основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Същата изпълнява и целите по чл. 22 от ЗАНН свързани с предотвратяване на административни нарушения засягащи интересите на държавния бюджет поради неправилно отчитане на продажбите. Срокът от 10 дни не ограничава правата на търговеца в степен надхвърляща необходимото за осъществяване на преследваната от закона цел. Причинените от мярката вреди не могат да бъдат противопоставени на защитения от закона фискален интерес. Решението е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС - принудителна административна мярка запечатване на търговски обекти, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В процесния случай при извършената контролна покупка от приходните органи, изрично посочена в протокола за извършената проверка – контролна покупка на стойност 5, 40 лв. не е издаден фискален касов бон, каквото е нормативно определеното задължение. Плащането е прието. Направена е проверка на касовата наличност от ФУ и фактическата такава, като е установена разлика в размер на 122. 10 лв. Установеното наличие на разлика в касовата и фактическата наличност, при осъществената проверка от органите по приходите е индиция за създадена организация в обекта при покупки на стоки да не се издават фискални касови бележки, като по този начин не се отчитат реално и приходите от обекта. Не намира опора в доказателствата по делото твърдението в касационната жалба, че фактите относно извършеното нарушение не са установени надлежно. Напротив, органите по приходите са описали действията си при проверката в протокол № 0307516 от 11.02.2019 г., който отразява установеното в обекта. Констатациите отразени в него, налагат извод за осъществено нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. ПИП е съставен от органи по приходите при осъществяване на данъчно – осигурителен контрол по чл. 110 ДОПК. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Не е необходимо издаването на АУАН и НП, за да бъде наложена ПАМ. Производствата по налагане на административно наказание и прилагането на ПАМ, са различни и не зависят едно от друго. Макар прилагането на ПАМ да е предвидено в чл. 22 от ЗАНН, производствените правила за това са тези установени в АПК, както и приложимия специален закон. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, като обосновано е приел, че законосъобразно на търговеца е наложена принудителна административна мярка с оспорената пред съда заповед с оглед установената фактическа обстановка. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че липсват мотиви на съдебния акт, което препятства изграждането на стройна защитна теза. От изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено при правилна преценка на доказателствата по делото. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават неговата отмяна. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските за двете инстанции се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,