Решение № 3 от 27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5356/2007 г.
ВКСIV гражданско отделение27.01.2009 г.докладчик Веска Райчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 19.06.2007 г. по гр.д. № 2145/2006 г. на Варненски окръжен съд.
Мотиви
Решение № 3 от 27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5356/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството по § 2, ал. 3 ГПК (нов), вр. чл. 218а ГПК (отм.). Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от М. Н. М., З. Т. Ж. и Т. С. Ж. срещу решение от 19.06.2007 г. по гр. д. № 2145/2006 г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявения срещу тях иск с правно основание чл. 22, ал. 2 СК. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответникът Т. Б. М., редовно призован не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Жалбата е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 18.08.2006 г. по гр.д. № 4080/2005 г. на Варненски районен съд, е признал за недействителен спрямо Т. Б. договор от 21.11.2003 г., сключен с нот. акт № 98/2003 г. на нотариус при Варненски РС, с който М. Н. и Т. Б. са продали на З. Т. апартамент в гр. В. за сумата 20 000 лева Анализирайки в съвкупност събраните по делото доказателства въззивният съд е достигнал до правилния извод, че сделката е непротивопоставима на ответника по жалба-ищец в производството Т. Б. Предявеният иск правилно е квалифициран от въззивния съд, като такъв за оспорване на разпореждане от неучаствалия съпруг на основание чл. 22, ал. 3 СК. Действително когато единият от съпрузите се разпорежда с общ имот, се предполага, че той е представлявал и неучаствалия съпруг. Затова така извършеният акт на разпореждане поражда действие и за него, без да е необходимо изрично потвърждаване в съответна форма. Неучаствалият съпруг може да се освободи от обвързаност, ако оспори чрез иск разпоредителния акт в 6-месечен срок от узнаването. Предявяването на иск в съответния срок оборва презумптивното представителство, а бездействието на неучаствалия съпруг в този срок се счита мълчаливо потвърждение на акта на разпореждане. В случая съпругът е направил това оспорване, като е претендирал, че е опорочена и овластителната сделка, т.е. че в използуваното от съпругата му М. Н. пълномощно не е било дадено съгласие от Т. Б. за разпореждане със семейния апартамент. Затова такава сделка може да бъде потвърдена по два начина: 1) като изрично в надлежна форма се потвърди представителната власт на пълномощника и 2) като чрез бездействие в 6-месечен срок се потвърди презумптивната представителна власт на другия съпруг. В този случай отказът да бъде потвърдена представителната власт на пълномощника е оспорването й чрез иск в 6-месечен срок я прави недействителна спрямо него. Искът по чл. 22, ал. 3 СК не е за абсолютна нищожност, а за недействителност (непротивопоставимост) на разпореждането по отношение на неучаствалия съпруг. Между разпоредилия се съпруг и третото лице разпоредителната сделка е действителна и поражда действие. Действието на договора е поставено в зависимост от това дали той ще бъде оспорен в шестмесечния срок от съпруга, без чието съгласие е сключен договорът. В случая правото на съпруга, чието съгласие не е било взето, е упражнено с иск, предявен в шестмесечния срок от узнаването и следователно договорът не поражда действия и за този съпруг - като вещни, така и облигационни. Във връзка с горното съдът е изложил подробни съображения за свидетелските показания, на които дава вяра, и обосновава извод за узнаване на сделката от неучаствалия в нея съпруг. Неоснователно е оплакването на жалбоподателите за необсъждане на именно на доказателства сочещи, че неучаствувалият в сделката съпруг е узнал за нея още през 2003 г., а не едва през 2005 г., както той твърди. В тежест на жалбоподателите е било да докажат по безспорен и категоричен начин по-ранния момент на узнаване на сделката, а именно това те не са успели да направят. Съдът е преценил и събраните по тяхно искане гласни доказателства и по свое вътрешно убеждение е приел, че тяхната достоверност е разколебана от останалите събрани по делото доказателства, поради което не им е дял вяра. При така изложените съображения и в съответствие с разпоредбата на чл. 218ж ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на IV г.о., намира че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изложените съображения съдът,