Решение № 1678 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12272/2016 г.

Решение № 1678 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12272/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Съдебно производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Е. С. 08" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. "З." № ..., чрез процесуален представител, за отмяна на решение № 8513/08.07.2016 г. по адм. дело № 10647/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 510/31.07.2015 г. по адм. дело № 883/2014 г. на Административен съд - П., на основание чл. 239, т. 1 АПК. С решението, чиято отмяна се претендира, е отменено Решение № ж-68#1/16.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ П. и потвърденото с него Разпореждане № 22/26.08.2014 г. на старши инспектор по осигуряването, с което злополуката, станала с Т. П. Л. на 5.02.2014 г., не се приема за трудова и преписката е изпратена на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ П. за решаване на въпроса по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В искането за отмяна се твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната и чието съществуване формира извод за обективната неправилност на съдебното решение. Представят се препис от невлязло в законна сила решение № 258/9.06.2016 г., постановено по гр. дело № 76/2016 г. на Окръжен съд - П. и копие от изготвена за нуждите на това производство тройна съдебно-медицинска експертиза. Ответникът по искането - директорът на ТП на НОИ - П., не взема становище по искането. Ответниците - Л. И. Л., И. Л. Л. и Д. И. Л., са депозирали отговор по искането с доводи за неоснователността му. Претендират разноски, без да представят доказателства за извършването им. Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна в преклузивните срокове по чл. 240 АПК, но неоснователно, по следните съображения: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. По хипотеза те са извънпроцесуални и са относими към спорното право, в случая правото на отмяна на обжалваното второинстанционно решение. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговото произнасяне да е неправилно. Именно по тази причина като основания за отмяната могат да служат новооткрити или новосъздадени доказателства само относно обстоятелства (правно или доказателствено значими), съществували към момента, в който са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, т. е. - към момента на приключване на устните състезания. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, т. к. заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Основание за отмяна са само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната или такива, с които същата не е разполагала или обективно не е била в състояние да се снабди своевременно с тях. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В контекста на нормативните изисквания, формулираните от търговското дружество - искател твърдения, не обосновават наличие на посоченото в чл. 239, т. 1 АПК основание за отмяна на влезлите в сила съдебни актове. Приложеният към искането препис от невлязло в законна сила решение № 258/9.06.2016 г., постановено по гр. дело № 76/2016 г. на Окръжен съд - П. касае съдебно произнасяне във връзка с облигационен спор между законните наследници на Т. П. Л. и община П. Отхвърлянето на първа инстанция на заведените от наследниците на Л. искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД по посоченото гражданско дело не представлява обстоятелство, което има съществено значение за правилното решаване на правния спор по посочените дела на ВАС и на АС - П. Това е така, защото деликтната отговорност на общината и квалификацията на поведението на общински служители като противоправно бездействие във връзка с изпълнение на задълженията им по чл. 31 ЗП и чл. 167, ал. 1 ЗДвП, не са послужили като основание за отказа на органите на НОИ на основание чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО да бъде призната за трудова злополуката с Т. П. Л., чиято законосъобразност е предмет на делото, сочено в искането за отмяна. Поради това, противно на доводите на искателя, решението по гражданското дело не може да установи факти от значение за адм. дело № 10647/2015 г. на Върховния административен съд. Ето защо решението не представлява ново писмено доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, нито съставлява основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Същото се отнася и за приложеното копие от тройна съдебно-медицинска експертиза от 1.04.2015 г., изготвена за нуждите на спора пред окръжния съд, която не може да бъде ползвана като годно доказателствено средство - източник на правнозначими факти в настоящото производство. В този аспект нови обстоятелства от значение за делото не се въвеждат, а представените с искането писмени доказателства третират неотносимо към приключилия административноправен спор фактическо установяване, т. е. не са от значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1-ва АПК, поради което не могат да служат за целите на отмяната и не представляват основание за отмяна. При липсата на релевираното отменително основание, искането подлежи на отхвърляне. Независимо от изхода на спора, разноски в полза на ответниците не следва бъдат присъждани, т. к. до приключване на устните състезания не са представени доказателства за реалното им извършване. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,