Решение № 186 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7448/2010 г.

Решение № 186 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7448/2010 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Михаил Манолов Михайлов от гр. Свиленград, подадена чрез процесуалния му представител адв. Валентин Русев, срещу решение № 704 от 1.04.2010 г., постановено по адм. дело № 8729 от 2009 г. на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 8592 от 18.11.2009 г. на директора на Агенция "Митници" (АМ). Оплакванията са за недопустимост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение, отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на Агенция "Митници", в представено писмено становище чрез процесуалния представител юрк. Даниела Енева, оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага атакуваният с нея съдебен акт да бъде оставен в сила. Счита, че е налице реално съкращаване на длъжността на касатора. При извършените щатни промени въпрос на целесъобразност е преценката на административния орган кои служители да бъдат съкратени. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Михайлов против заповед № 8592 от 18.11.2009 г. на директора на Агенция "Митници", с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във вр. с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, § 1, т. 1 от Постановление № 261 на Министерския съвет от 2009 г. и утвърдено длъжностно разписание на Митница Свиленград. Видно от приложената заповед № 4157 от 9.04.2004 г. на директора на Агенция "Митници", касаторът е заемал по служебно правоотношение длъжността "старши инспектор" с ранг IV младши в Митница Свиленград, Регионална митническа дирекция - Пловдив. Установено, че с ПМС № 261 от 5.11.2009 г. е изменен Устройственият правилник на АМ, с което е утвърдена нова численост на персонала на агенцията - от 4003 щатни бройки същата е сведена до 3899 бройки. Въз основа на така въведената промяна е последвало изменение на щатното разписание на длъжностите в специализираната администрация, като с утвърденото ново длъжностно разписание на Митница Свиленград, в сила от 17.11.2009 г., броят на държавните служители, заемащи длъжност "старши инспектор", е намален от 79 на 66 щатни бройки. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби на ЗДСл, като е налице реално съкращаване на заеманата от касационния жалбоподател длъжност. Настоящата инстанция намира, че тези изводи на съда са правилни и в съответствие с доказателствата по делото. Неоснователен е доводът за допуснато нарушение на материалния закон, развит в насока, че липсвало реално съкращаване на длъжността на Михайлов. Като е приел, че относимо за спора е съкращаването на 13 бройки "старши инспектор", а не дали такива длъжности са останали да съществуват като нормативно определена позиция и система от функции, задължения, изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, административният съд е извел обоснован извод, че оспорваната заповед е законосъобразна. Правилно е счел, че длъжността на жалбоподателя - "старши инспектор" в Митница Свиленград, Регионална митническа дирекция - Пловдив, е съкратена. Това се доказва по безспорен начин от приетото от Министерския съвет изменение на Устройствения правилник на Агенция "Митници", от намалената с него обща численост на ведомството, както и от утвърденото от органа по назначаването разписание на длъжностите. В случая е видно, че след съответната преценка по целесъобразност е налице реално намаление на щатните бройки за длъжността "старши инспектор" от 79 на 66, към които са прехвърлени и задълженията на съкратената длъжност. Намаляването на броя на длъжностите "старши инспектор" в длъжностното разписание на съответната структура е една от формите на реално съкращаване на длъжността. В този случай фактът, че длъжността продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, не води до извода, че конкретната длъжност не е съкратена. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител, като в случая е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Както правилно е приел административния съд, това е въпрос по целесъобразност, възложен за решаване на ръководителя на звеното и при условията на неговата оперативна самостоятелност, свързан с преценката за възможно най-правилното разпределяне на задълженията. Ако в даден момент изпълнението на една задача изисква възлагането й на определен брой служители, ще има "съкращаване на длъжността" и тогава, когато същата задача започне да се изпълнява от намален брой служители. В касационната жалба са развити и доводи, че съдът не бил обсъдил заповеди № № 1558 и 1441 от 2009 г. за преструктуриране на митнически учреждения, но такива не са приложени като доказателства пред административния, нито пред Върховния административен съд. Неоснователен е доводът на касатора, че предвид извършеното преобразуване, с цел да не се приложи задължителното запазване на процесното служебно правоотношение, е използвано основанието съкращаване на длъжността. В случая е налице реално намаляване на щата за посочената длъжност в рамките на структурата на Агенцията, като посоченото правно основание е такова, при което органът не е длъжен да посочи защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител. Не подлежи на съдебен контрол въпросът дали действително е целесъобразно съкращението. То е налице и е извършено по законоустановения ред, от компетентния орган, при наличие на законово основание. Представеното от касатора в съдебното заседание длъжностно разписание, в сила от 14.12.2009 г., е правно ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед и не променя този извод, тъй като служебното правоотношение на касатора е прекратено във връзка с длъжностното разписание, което е в сила от 17.11.2009 г. Изложеното дава основание да се приеме, че съдът, съобразявайки се с фактите по делото, правилно е приложил материалния закон и тъй като не са установяват нарушения и на процесуалните правила, не са налице касационни основания, водещи до отмяна на решението. Същото не страда от сочените в касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на сторените деловодни разноски, а претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция "Митници" се явява основателна и такова следва да бъде присъдено в размер на 150 лв., определено съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,