Решение № 457 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1255/2008 г.

Решение № 457 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1255/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, обн. ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г., във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква "б" ГПК (отм.). "П" ЕООД - гр. Гоце Д. обжалва решението на Софийския апелативен съд, постановено на 27.12.2007 г. по гр. д. № 1614/2007 г., с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд по предявения от дружеството по реда на чл. 17, ал. 1 ЗУКТС иск и производството по делото е прекратено. Поддържа, че същото е неправилно, като постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила - отменително основание по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. Ответниците по к. жалба К. Н. Д., Г. И. Н. и Д. Н. К. изразяват становище, че касационната жалба е недопустима по съображения, изложени вмолба от 12.05.2008 г. Излагат и съображения за неоснователността на жалбата. Претендират да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Представителят на ВКП изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по съображения, изложени в съдебно заседание. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Наведените от ответниците по к. жалба доводи за недопустимост на касационното обжалване са неоснователни. Действително съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, буква "б" ГПК (отм.) решенията на апелативните съдилища по чл. 17, ал. 1 ЗУКТС не подлежат на касационно обжалване. Съгласно дадените в т. 3 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС указания обаче установените в чл. 218а ГПК (отм.) критерии се отнасят само зарешенията, с които въззивният съд се е произнесъл по съществото на материалноправния спор, но не и за тези, с които първоинстанционното решение е обявено за нищожно или е обезсилено като недопустимо. Решенията на въззивните съдилища, с които решението на първоинстанционния съд е обявено за нищожно или обезсилено като недопустимо, както в настоящия случай, подлежат на касационно обжалване независимо от това дали производството е прекратено или делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предявен е иск за установяване незаконност на обявена ефективна стачка по реда на чл. 17, ал. 1 ЗУКТС. С обжалваното решение, постановено на 27.12.2007 г. по гр. д. № 1614/2007 г. Софийският апелативен съд, действувайки като въззивна инстанция, е обезсилил решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от "П" Е. срещу К. Н. Д., Г. И. Н. и Д. Н. К. в качеството им на членове настачен комитет иск по чл. 17, ал. 1 ЗУКТС и е прекратил производството по делото. Прието е, че предявеният от работодателя иск за установяване незаконността на ефективна стачка следва да бъде насочен към работещите в дружеството, а не спрямо стачния комитет като техен представител, който се явява само представител на работниците, но не и самостоятелна страна по колективния трудов спор. Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствени правила чл. 209 ГПК (отм.), чл. 100 ГПК (отм.) и чл. 25 ГПК (отм.). Неоснователно е изложеното в исковата молба оплакване, че въззивният съд неправилно е възприел заявения при предявяването на иска петитумкато искане за установяване незаконността на стачката спрямо членовете на стачния комитет. В исковата молба е посочено, че на 26.06.2007 г. в деловодството на дружеството е внесена стачна декларация от стачен комитет в лицето на ответниците, като се навеждат доводи за незаконосъобразност на извършените от ответниците действия, което сочи на извода, че К. Н. Д., Г. И. Н. и Д. Н. К. са посочени като ответници именно в качеството им на членове на стачния комитет, както правилно е приел въззивният съд. В същия смисъл е и постановеното от първоинстанционния съд решение и във въззивната жалба не са изложени доводи формулираният в исковата молба петитум да е възприет неправилно, което обстоятелство също е взето предвид от въззивния съд при извършването на преценка за допустимостта на предявения иск с оглед субективните предели на търсената защита. Правилен и законосъобразен е и изводът на въззивния съд, че предявяването на иск за установяване незаконност на стачни действия срещу стачния комитет е недопустимо. Страни в производството по предявен установителен иск могат да бъдат само онези лица, които имат качеството страни по спорното материалноправоотношение. В случая производството касае правоотношения по колективен трудов спор. Съгласно разпоредбата на чл. 1 ЗУКТС страни по колективния трудов спор са работниците и работодателите и следователно само тези лица могат да бъдат страни в производството по предявен от работодателя иск за установяване незаконността на обявена, започнала или завършила стачка. Стачните комитети са само представители на работниците в отношенията с работодателите по повод обявяване и провеждане на стачни действия, но не и самостоятелна страна в колективния трудов спор, поради което правилно въззивният съд е приел, че искът е предявен срещу ненадлежна страна и следователно е недопустим. Неоснователно е изложеното в касационната жалба оплакване, че констатираният от въззивния съд порок на исковата молба сочи на нередовностна исковата молба, а не на недопустимост на самото производство. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за чието наличие съдът следи служебно. Ако искъте предявен срещу лице, което не е надлежно легитимирано да отговаря по заявените претенции, т. е. ищецът не разполага с право на такъв иск срещу сочения от него ответник, съдът не разполага с правомощието да разреши подобен правен спор и производството по делото следва да бъде прекратено. В подобни хипотези съдът не разполага с правомощието да насочва ищеца по реда на чл. 100 ГПК (отм.) към предявяване на иск срещу надлежно легитимираната страна в същото исково производство, тъй като изначално липсват предпоставки за възникване на валидно процесуално правоотношение. Разпоредбата на чл. 25 ГПК (отм.) пък визира само хипотези на липса на процесуална дееспособност или на представителна власт, но не и липсата на процесуална легитимация. Стачният комитет не разполага с правомощието да представлява работниците в исковото производство, поради което доводите на касатора, че насочването на иска срещустачния комитет следва да се възприеме като нередовност на исковата молба не могат да бъдат споделени. Искът е предявен срещу лица, които нямат качеството страна в колективния трудов спор, поради което правилно въззивният съд е приел, че постановеното от първоинстанционния съд решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Неоснователни са и изложените в касационната жалба оплаквания досежно присъдените на ответниците по предявения иск разноски. Действително в представеното по делото пълномощно е посочено, че договореният адвокатски хонорар е заплатен на двама адвокати, но в случая е налице съвместно упълномощаване от страна на повече от едно лица (ответниците по предявения иск), поради което разпоредбата на чл. 64 ГПК в частта, ограничаваща възможността за претендиране като разноски на възнаграждение само за един а. не може да намери приложение. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на постановеното от въззивния съд решение, поради което по реда на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) същото следва да бъде оставено в сила, като с оглед изхода на правния спор на ответниците по к. жалба бъде присъдена сумата 2 500 лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение