Решение № 3613 от 14.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7178/2013 г.

Решение № 3613 от 14.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7178/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Нима Малаери, гражданин на Иран, срещу решение № 2678 от 22.04.2013 г. по адм. д. № 1661/2013 г. по описа на Административния съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 85 от 23.01.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ) за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - председателят на ДАБ, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на касатора, срещу решение № 85 от 23.01.2013 г. на председателя на ДАБ, с което поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, първоинстнционният съд подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че жалбоподателят е ирански гражданин, роден на 08.06.1990 г., по религия мюсюлманин - шиит, народност - персиец, семейно положение - неженен. Административното производство е започнало по молба вх. № 898 от 03.10.2012 г. за закрила до ДАБ. Административният орган е изследвал в цялост наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут, включително въз основа на актуални справки относно обстановката в Иран вх. № 2087 от 19.04.2012 г. и вх. № 01-4658 от 12.09.2012 г., двете на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата и релевантните за спора факти. Въз основа на тях е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалваното решение на председателя на ДАБ. Приел е, че липсват законови предпоставки за предоставяне на статут на бежанец тъй като доказателствата събрани в процеса не установяват чужденецът да е бил подложен на преследване в страната си по произход по визираните в чл. 8 ЗУБ причини, което да се състои в нарушаване на неговите основни права. Съдът е констатирал сериозни разминавания в разказаната от чужденеца бежанска история и относно причините за напускане на страната си на произход. В интервютата от 30.10.2012 г. и 15.11.2012 г. чужденецът е посочил, че е напуснал Иран, защото имал сблъсък с полицията и при опита му да бъде арестуван, във връзка с познанството му с някой си Давуд Манафи, наранил единия от полицаите. В същото време, в интервюто от 04.10.2012 г. чужденецът е казал, че е бил арестуван, защото участвал в протести. В интервюто от 15.11.2012 г., твърди, че задържането му е било през месец юни 2009 г., а в интервюто от 30.10.2012 г., че е задържан през месец юни 2008 г. В същото интервю е заявил, че има издадена присъда, но не помни на колко години затвор е осъден, а в интервюто от 15.11.2012 г., твърди, че все още нямал издадена присъда. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган за липсата на приложение на материално-правните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Иран поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че чужденецът е бил принуден да отпътува от Иран поради реална опасност от тежки посегателства. Твърдяната на чужденеца опасност за живота му не е доказана. Видно от справка вх. № 2087/19.04.2012 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд", лицата с висящи съдебни дела или които са извършили престъпление, фигурират в списъка на лицата, на които не е разрешено напускането на Иран, а той е напуснал Иран легално. Това прави недостоверна посочената от жалбоподателя причина да не желае да се върне в Иран. Настоящата съдебна инстанция след проверка на касационните основания по делото, при съобразяване доводите на страните, намира, че решението на Административен съд - София - град е правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Административният съд правилно е приел, че бежанската история на чужденеца не е основание за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Единствената причина която сочи чужденеца за напускане на страната си на произход е свързана със съображения, че бил заплашен от влизане в затвора. Разминаванията в така посочената от жалбоподателя бежанска история и факта, че според неговите думи проблемите му с полицията започнали от средата на 2009 г. (или 2008 г.), в същото време е напуснал легално Иран през юли 2011 г., т. е. повече от 2 години след твърдяните проблеми, прави абсолютно недостоверни обстоятелства, посочени от жалбоподателя, които да водят до основателен страх от преследване. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Причините, сочени от него в проведените интервюта, са от личен характер и са неоснователни. Чужденецът няма причини да не живее в Иран, защото спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Изложената бежанска история не дава основание за друг извод, различен от приетия от решаващия съд. Не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут на иранския гражданин по чл. 9 ЗУБ. Няма доказателства, от които да се направи извод, че ситуацията в Иран достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател. При внимателна преценка на фактите правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че обстоятелства за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут за касатора не са налице, поради което решението следва да се остави в сила. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,