Решение № 54 от 13.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4866/2016 г.

Решение № 54 от 13.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4866/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на подадена от касационна жалба с вх. № 5543/26.08.2016 година, подадена от С. А. М., срещу решение № 130/22.07.2016 година на Апелативен съд Варна, гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 326/2016 година. С обжалваното решение съставът на Апелативен съд Варна е отменил първоинстанционното решение № 584/28.04.2016 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, VІ-ти състав, постановено по гр. д. № 170/2015 година и вместо това е постановил друго, с което е уважил предявените от КПКОНПИ [населено място] (сега КПКПКОНПИ [населено място]) срещу С. А. М. и Т. Д. И. искове по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.); , за отнемане в полза на държавата на подробно описаното в решението имущество. В касационната си жалба С. А. М. излага доводи за това, че обжалваното решение е постановено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които нарушения от своя страна са довели и до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените от КПКПКОНПИ [населено място] искове с правно основание чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.); да бъдат отхвърлени. Ответникът по касационната жалба КПКПКОНПИ [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 6015/26.09.2016 година, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. Т. Д. И. не е подала отговор на касационната жалба като не е изразила становище по допустимостта и основателността на същата. Прокуратурата на Република България не е подала отговор на касационната жалба като в откритото съдебно заседание е изразила становище, че същата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение на Апелативен съд Варна да бъде потвърдено. С. А. М. е бил уведомен за обжалваното решение на 28.07.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 5543/26.08.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. С постановеното по делото определение № 993/14.12.2018 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за значението на прекратяването на наказателното производство на основания, извън посочените в чл. 22, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.); такива, за производството за отнемане на незаконно придобито имущество, в случаите, когато прекратяването е настъпило преди сезирането на КПКПКОНПИ [населено място], съответно след нейното сезиране, но преди предявяването на иска по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.); и след предявяването на иска. Така както е формулиран въпроса същият съдържа три момента на прекратяване на наказателното производство. По отношение на втория и третия момент-когато прекратяването на наказателното производство е настъпило след сезирането на КПКПКОНПИ [населено място], но преди предявяването на иска по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.); и след предявяването на иска е била налице противоречива съдебна практика по уеднаквяването на която е постановено ТР № 4/07.12.2018 година по тълк. д. № 4/2016 година на ОСГК на ВКС. Съгласно същото прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.); , извън случаите по чл. 22, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.); , съставлява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата. След постановяването на това ТР, в ДВ бр. 1/03.01.2019 година е обнародван ЗИДЗПКОНПИ, като в чл. 153 от закона е добавена нова ал. 6 и е изменена разпоредбата на § 5 от ПЗРЗПКОНПИ. От значение за случая е новата ал. 2 на § 5 от ПЗРЗПКОНПИ, съгласно, която неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на новия закон - ЗПКОНПИ. С оглед на систематическото място на разпоредбата и това, че тя урежда заварените към момента на влизането в сила на ЗПКОНПИ производства по отнемане, новата ал. 2 на § 5 от ПЗР на закона намира приложение за всички висящи към този момент и неприключили окончателно, към момента на изменението, проверки и съдебни производства по отменения ЗОПДНПИ. Съгласно чл. 108, ал. 4 от ЗПКОНПИ проверката по чл. 107, ал. 2 от закона започва и продължава независимо от спирането или прекратяването на наказателното производство. Наред с това разпоредбата на чл. 153, ал. 5 от ЗПКОНПИ предвижда, че съдебното производство започва и продължава независимо от прекратяването на наказателното производство, а следващата ал. 6 предвижда, че не съставлява законова пречка за съществуването и упражняването на правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона. От това следва, че когато проверката по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.); не е приключила към момента на влизането в сила по посоченото изменение на ЗПКОНПИ, прекратяването на наказателното производство е без значение за провеждането й. Също така, когато проверката е приключила към посочения момент, без да е бил предявен иск за отнемане на имуществото, прекратяването на наказателното производство, не е пречка за предявяването му, независимо от това към кой момент е настъпило прекратяването-по време на проверката по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.); или след това, но преди предявяването на иска. Идентично е положението и когато искът за отнемане на имуществото по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.); , тъй като дори и към момента на проверката по чл. 21, ал. 2 от закона, съответно предявяването на иска, да е било налице изискване за наличието на висящо наказателно производство или за влязла в сила присъда, с която подсъдимият е признат за виновен за извършването на някое от престъпленията по чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.); , то е отпаднало с влизането в сила на новата ал. 2 на § 5 от ПЗРЗПКОНПИ. Предпоставките, при наличието, на които КПКПКОНПИ [населено място] е можела да образува проверка на чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.); , са посочени в разпоредбата на чл. 22 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.); проверката започва, когато лицето е привлечено като обвиняем за посочено в разпоредбата престъпление или когато това не може да бъде направено поради наличие на посочените в ал. 2 от същата разпоредба пречки за това. Тълкуването на разпоредбата налага извода, че лицето трябва да има качеството на обвиняем към момента на образуване на проверката по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.);. Затова такава проверка не може да бъде образувана, ако лицето е имало качеството на обвиняем в един предходен момент, но към момента на образуване на проверката вече го е загубило-било поради прекратяването на наказателното производство, било поради влизането в сила на оправдателна присъда. Същевременно чл. 77, ал. 4, т. 2 от КПКПКОНПИ [населено място] задължава КПКПКОНПИ [населено място] представи, в производството пред съда, доказателства за обстоятелствата по чл. 22, чл. 23 и чл. 24 от закона. От това следва, че в съдебното производство по отнемане на имуществото се извършва проверка, за това били ли са налице, предвидените в закона предпоставки за образуване на проверката и оттам за предявения впоследствие иск по чл. 74 от КПКПКОНПИ [населено място] срещу проверяваното лице. Ако такива предпоставки не бъдат установени, то трябва да бъде прието, че за КПКПКОНПИ [населено място] не е било възникнало правомощието да извършва действия по отношение на лицето и затова извършените такива не могат да бъдат зачетени. (виж и определение № 335/06.07.2016 година, постановено по ч. гр. д. № 2462/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.). По аналогичен начин са уредени предпоставките за образуване на проверката по чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ - чл. 108, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 166, ал. 4, т. 2 от закона. С оглед на това и при действието на настоящия ЗПКОНПИ лицето трябва да има качеството на обвиняем към момента на образуване на проверката, а не да го е имало в иден предходен момент, като разпоредбите на чл. 108, ал. 4 и чл. 153, ал. 5 и ал. 6 от закона касаят обстоятелства настъпили след образуването на проверката по чл. 107, ал. 2. С оглед на така дадения отговора на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Апелативен съд Варна е неправилно по следните съображения: Както първата, така и въззивната инстанция са приели за установено, че с решение № 594/19.11.2014 година на КПКПКОНПИ [населено място] е било образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД на КПКПКОНПИ [населено място] уведомление от Районна прокуратура Варна за това, че на 23.07.2013 година С. А. М. е привлечен като обвиняем и е образувано досъдебно производство № 3044/2012 година по описа на Първо РУП на МВР [населено място] за престъпление по чл. 213 а, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, за това, че на 28.10.2012 година в [населено място], заедно с А. Р. Ж. с цел да принудят другиго, а именно А. Н. Н. и Д. И. К. да поемат имуществено задължение, като подпишат записи на заповед, ги заплашили с насилие. С постановление на В. районна прокуратура от 28.01.2014 година образуваното срещу С. А. М. досъдебно производство № 3044/2012 година по описа на Първо РУП на МВР [населено място] е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, поради недоказаност на обвиненията. Самото престъплението, за което е било повдигнато обвинение попадало в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 11 от ЗОПДНПИ (отм.); , а проверката на КПКПКОНПИ [населено място] е била за период от 19.02.2004 година до 19.02.2014 година. Първоинстанционният Окръжен съд Варна е отхвърлил предявените от КПКПКОНПИ [населено място] срещу С. А. М. и Т. Д. И. искове по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.);. Един от доводите на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените искове е бил, че прекратяването на наказателното производство спрямо ответника поради липса на доказателства и на основание, различно от посочените по чл. 22, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.); изключения, не е въпрос по допустимост на исковете, а води до извод за тяхната недоказаност. Въззивната инстанция не е споделила този извод на първата за недоказаност на исковете. Изложени са съображения за това, че висящността на наказателното производство е елемент от фактическия състав, пораждащ в полза на Държавата правото на гражданска конфискация. Веднъж възникнало, правото се погасявало само на основанията, предвидени в закона, като сред тях прекратяването на наказателното производство, поради недоказаност не фигурирало. В ЗОПДНПИ (отм.); престъпната дейност била само повод за образуване на проверка от КПКПКОНПИ [населено място], като впоследствие подлежащите на изследване предпоставки за отнемане на имущество са откъснати от наказателното производство и неговият изход нямал значение за изхода на производството по отнемане на незаконно придобито имущество. Отнемането на имущество по ЗОПДНПИ (отм.); по същността си не съставлявало наказание за извършено престъпление или административно нарушение. Гражданската конфискация нямала пряка връзка с конкретното престъпление, а то било само предпоставка за образуване на производство от КПКПКОНПИ [населено място] и за извършване на проверка. Процесуалната предпоставка за протичане на съдебно производство била наличие на обосновано предположение на комисията, че дадено имущество е незаконно придобито. Нямало законови изисквания, обвързващи приключването на процеса за гражданска конфискация с изхода от успоредно провежданото наказателно производство. Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.); проверката по чл. 21, ал. 2 от закона започва с акт на директора на съответната териториална дирекция на комисията, като съгласно чл. 107, ал. 2 и чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ, това правило се е запазило и в действащия към настоящия момент закон. В случая проверката по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.); е била образувана с протокол № 5295/19.02.2014 година на директора на ТД на КПКПКОНПИ [населено място], като е обхващала периода от 19.02.2004 година до 19.02.2014 година Производството по чл. 21, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.); за отнемане на имуществото по отношение на С. А. М. и Т. Д. И. е образувано с решение № 594/19.11.2014 година на КПКПКОНПИ [населено място]. Като повод за образуване на проверката е послужило уведомление № 13593/12 от 29.011.2014 година на Районна прокуратура Варна за това, че на 23.07.2013 година С. А. М. е привлечен като обвиняем и е образувано досъдебно производство № 3044/2012 година по описа на Първо РУП на МВР [населено място] за престъпление по чл. 213 а, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, за това, че на 28.10.2012 година в [населено място], заедно с А. Р. Ж. с цел да принудят другиго, а именно А. Н. Н. и Д. И. К. да поемат имуществено задължение, като подпишат записи на заповед, ги заплашили с насилие. С постановление на В. районна прокуратура от 28.01.2014 година образуваното срещу С. А. М. досъдебно производство № 3044/2012 година по описа на Първо РУП на МВР [населено място] е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, поради недоказаност на обвиненията, като постановлението за прекратяване не било влязло в сила. По отношение на постановленията на прокурора за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е формирана непротиворечива практика на ВКС. Действително същата е формирана по повод на производства по ЗОДОВ, но е приложима и към настоящия случай, тъй като прекратяването на наказателното производство на това основание не може да бъде тълкувано различно, с оглед на конкретното производство, касаещо последиците от това прекратяване. С решение № 197/17.05.2011 година, постановено по гр. д. № 1211/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е прието, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не е сред предвидените чл. 412, ал. 2 от НПК актове, които влизат в сила. Същевременно съгласно чл. 243, ал. 10 от НПК постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, можело служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, а когато било обжалвано определенията на съда по чл. 243, ал. 6, т. 1 и т. 2 от НПК подлежали на проверка по реда на глада тридесет и трета "Възобновяване на наказателните дела" (чл. 419, ал. 1 от НПК). От тези разпоредби било видно, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното постановление, не влизал в сила дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 4 от НПК, защото можело служебно да бъде отменено от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалвано. Следователно, стабилитета на постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисквала то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна присъда. Идентично разрешение на този въпрос е дадено и в решение № 191/20.05.2015 година, постановено по гр. д. № 06686/2014 година и решение № 184/26.05.2015 година, постановено по гр. д. № 7127/2014 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Наред с това в решение № 353/06.11.2015 година, постановено по гр. д. № 892/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г., о което освен на горепосочените решения се е позовало и на решение № 539/09.08.2010 година, постановено по гр. д. № 1747/2009 година и решение № 26/11.02.2014 година, постановено по гр. д. № 5302/2103 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., е посочено, че постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство поражда действие от момента на постановяването му и от този момент се дължи законна лихва върху присъденото обезщетение за вреди, т. е. същата се дължи от датата на прокурорското постановление за прекратяване, а не от датата на постановлението на по-горестоящия прокурор за потвърждаването му по реда на чл. 243, ал. 9 от НПК. От посоченото следва извода, че лицето губи качеството си на обвиняем от момента на постановяване на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК и затова може да претендира обезщетение по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, независимо от това, че постановлението не е съобщено на всички лица по чл. 243, ал. 4 от НПК. Това разрешение следва да бъде възприето и в производствата по ЗОПДНПИ (отм.); и ЗПКОНПИ, още повече, че с оглед на възможността по чл. 243, ал. 10 от НПК за служебна отмяна на постановленията по чл. 243, ал. 1 от НПК, ако същите не са обжалвани, може да бъде прието, че те влизат в сила едва след изтичането на сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 от НПК, но и в този случай винаги съществува предвидената по чл. 243, ал. 10, изр. 3 от НПК, възможност за отмяна на постановлението от главният прокурор. От изложеното следва, че след прекратяването на наказателното производство срещу С. А. М., с постановлението от 28.01.2014 година, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК не са били налице предпоставките за образуване на проверка по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.); , което е станало едва на 19.02.2014 година. Това от своя страна води до незаконосъобразност на всички последващи действия от страна на КПКПКОНПИ [населено място] и предявените от нея срещу С. А. М. и Т. Д. И. искове по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.); , следва да бъдат отхвърлени тъй като не са доказани предпоставките по чл. 22 от ЗОПДНПИ (отм.); за образуване на производството, в какъвто смисъл са изискванията на чл. 77, ал. 4, т. 2 от закона, респективно чл. чл. 156, ал. 4, т. 2 от ЗПКОНПИ. Доказателствената тежест за установяване на съществуването на тези предпоставки е на КПКПКОНПИ [населено място], но тя не е ангажирала доказателства, че тези предпоставки са били налице към момента на образуване на проверката - 19.02.2014 година Това налага обжалваното решение на Апелативен съд Варна да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. В случая е неприложимо даденото с решение № 196/14.05.2013 година, постановено по гр. д. № 1074/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. разрешение, че евентуално допуснатите вътрешнопроцесуални пороци в производството пред комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (продължаване на производството, след като са налице предпоставки за неговото прекратяване, служебно събиране на доказателства, внасяне на мотивирано искане за отнемане на имущество по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.); за престъпление, различно от посоченото в решението на комисията по чл. 13, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.); и други) не водят до неотстранима нередовност на мотивираното искане за отнемане на имуществото по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.); , която налага прекратяване на съдебното производство, тъй като се касае до нарушения допуснати в образувано при наличието на предпоставките за това производство, което в случая не е налице. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.); , съответно чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ с решението си съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. Предвид на това КПКПКОНПИ [населено място] ще трябва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС сумата от 1130. 96 лева държавна такса, а на С. А. М. и Т. Д. И. сумата от по 11 749. 60 лева на всеки един от тях, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и вещи лица за трите съдебни инстанции, като направеното в тази връзка възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение