Решение № 778 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1349/2010 г.

Решение № 778 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1349/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ - Пловдив моли да бъде отменено решение № 1557/20.11.2009 г. по адм. д. № 318/2009 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 800374/24.11.2008 г. на ТД на НАП - Пазарджик за непризнат данъчен кредит на "Спринт - 1" ЕООД 10 580 лв. с лихви като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена, да бъдат намалени като прекомерни, определените разноски и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Спринт - 1" ЕООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на "Спринт - 1" ЕООД РА № 800374/24.11.2008 г. на ТД на НАП - Пазарджик за непризнат данъчен кредит на "Спринт - 1" ЕООД 10 580 лв с лихви за м. 04 и .05.2008 г. по 6 бр. фактури на "Канзас - 2" ЕООД за доставка на палети и превоз. В РА правото на приспадане на данъчния кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като фактурите са издадени в период, в която доставчикът е дерегистриран по ЗДДС. С акт за дерегистрация по ЗДДС № 22099070004797/15.12.2007 г. "Канзас - 2" ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на орган по приходите, считано от 21.03.2008 г. Актът е бил обжалван по административен ред и отменен с решение № 689/25.04.2008 г. на директора на ДОУИ - Пловдив, в което са дадени указания за незабавна регистрация на лицето по ЗДДС, считано от датата на връчване на решението. Дружеството отново е регистрирано на 19.05.2008 г. В РА е прието, че фактурите са издадени от нерегистрирано лице в периода 21.03. - 19.05.2008 г. и в тях данъкът е начислен без основание, а по чл. 70, ал. 5 ЗДДС не следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставките. Съдът е приел, че отмяната на акта за дерегистрация при обжалването по административен ред има обратно действие и заличава последиците на акта за дерегистрация от момента на издаването му, в който смисъл е цитирал практика на ВАС. Приел е също, че за да се породят правните последици на акта за дерегистрация, тъй трябва да влезе в сила, което в случая не е настъпило, поради отмяната на акта за дерегистрация и забраната по чл. 106 ЗДДС за начисляване на данъка от доставчика не е приложима, щом актът за дерегистрация е отменен. Съдът е обсъдил подробно доводите на страните и е достигнал до законосъобразни правни изводи за неправилно приложение на чл. 70, ал. 5 ЗДДС в РА. Касаторът поддържа, че по чл. 106, ал. 1 ЗДДС след датата на прекратяване на регистрацията лицето няма право да начислява данък. Позовава се и на чл. 113, ал. 9 ЗДДС, според който данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури. За да се приеме, че лицето е дерегистрирано по ЗДДС е необходимо актът за дерегистрация да е влязъл в сила. По чл. 110, ал. 2 ЗДДС е предвидено, че датата на дерегистрацията е датата на връчване на акта за дерегистрация. Това е фикция, която не може да бъде оборвана. С този текст заедно с чл. 106, ал. 1 ЗДДС, всъщност е предвидено предварително изпълнение на акта за дерегистрация, преди да е влязъл в сила. След отмяната на акта за дерегистрация, при обжалването му по административен ред, основанието за приложение на чл. 106, ал. 1 ЗДДС и чл. 110, ал. 2 ЗДДС е отпаднало и правилно съдът е приел, че дерегистрация на лицето не е имало, щом актът за дерегистрация не е влязъл в сила, поради отмяна. Щом акт за дерегистрация липсва, няма основание за предварителното му изпълнение и съдът законосъобразно е отменил РА. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на касатора за намаление на присъдените разноски като прекомерни е неоснователно. Съдът е могъл да намали разноските по чл. 160, ал. 2 ДОПК, според който преценката за прекомерност на разноските е предоставена на съда, решаващ делото. В случая съдът не е приел, че се касае до прекомерност на адвокатското възнаграждение. По ЗА и Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения няма задължение адвокатските възнаграждения да се определят в минималния размер, определен в Наредбата. В случая доводът за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено от съда е неоснователен. Дружеството има право на разноски за настоящата инстанция в размер 1000 лв., както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,