Решение № 6589 от 4.7.2022 г. на ВАС, II о.

ВАСВторо отделение04.07.2022 г.докладчик Захаринка Тодорова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 7389/08.12.2021 г., постановено по административно дело 12496/2020 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Симона Партнерс ООД, [ЕИК], да заплати на Столична община, съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева.

ОСЪЖДА Симона Партнерс ООД, [ЕИК], да заплати на Я. Костов с [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в размер на 650 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Симона Партнерс ООД, подадена чрез пълномощник адвокат М. Христова, против Решение 7389/08.12.2021 г., постановено по административно дело 12496/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед РА-50-893/25.11.2019 г. на Главния архитект на Столична община, в оспорената част, относно одобреното изменение на плана за регулация на УПИ VI-216 и създаване на нов УПИ VI-169 за хотел и свързаното с това изменение на границата между него и УПИ X-170. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Оспорват се възприетите от съда фактически установявания и съответните им правни изводи. Касационната жалба се поддържа от адвокат Христова по съображения, изложени в писмена защита. Ответната страна Главният архитект на Столична община посредством писмен отговор, изготвен от процесуален представител с юридическо образование оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Я. Костов се представлява от адвокат Василева, която оспорва касационната жалба по съображения, които са в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. Претендира разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства, както и е изслушано заключение на вещо лице, притежаващо специални знания, въз основа на които, съдът е извършил правилни фактически установявания по спорните въпроси. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Процесната заповед е постановена от компетентен орган при условията на делегиране на права Главния архитект на Столична община е надлежно упълномощен за това от Кмета на Столична община, съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, във връзка с чл. 136 ЗУТ. В хода на проведеното административно производство не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. В тази насока, правилни са доводите, развити в съдебния акт относно неоснователност на възражението за допуснато нарушение на изискването на чл.22, ал.4 ЗУТ за надлежно обществено обсъждане по реда на чл.127, ал.1 ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.22, ал.4 ЗУТ ново строителство в съществуващите жилищни комплекси се предвижда въз основа на подробен устройствен план по чл. 110, ал. 4 план за регулация и застрояване за преструктуриране на жилищния комплекс в обхват най-малко територията на един квартал с комплексно застрояване, като проектите за планове за регулация и застрояване за преструктуриране на жилищния комплекс подлежат на обществено обсъждане по реда на чл. 127, ал. 1 преди внасянето им в експертните съвети по устройство на територията. В случая обществено обсъждане е било проведено именно преди внасянето на проекта за първи път за разглеждане в експертния съвет, като в закона липсва изискване за необходимост от последващо обществено обсъждане в хода на административното производство. Освен това, целта на това обществено обсъждане, както е посочено в цитираната норма, е с обществеността да се обсъди предвиденото с планът ново строителство в жилищния комплекс, а не всяко процедирано изменение. В този смисъл, с оглед очертания предмет на оспорване, който касае само промяната на регулационната линия между два имота, собственост на конкретни лица, то същото по никакъв начин не засяга обществеността в изложения по-горе смисъл. Спазена е и законоустановената форма, тъй като правните и фактически основания за издаването на административния акт се съдържат в както в самия акт, така и в документите, предхождащи издаването му. Заповедта е мотивирана в достатъчна степен, като са посочени както правните основания за изменение на плана разпоредбите на чл. 134, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, така и съответстващите им фактически такива. Установено е, че действащият регулационен план за територията е одобрен още през 2003 г., тоест преди Общия устройствен план на гр. София, одобрен с Решение на Министерски съвет 960/16.12.2009 г. и преди влизане в сила на действащата кадастрална карта за територията на Район Възраждане, ободрена със Заповед РД-18-32/01.04.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, които факти обуславят основанието по чл. 134, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2 ЗУТ. Налице е и хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, при която регулационният план се променя, така, че регулационните граници на урегулираните поземлени имоти да се поставят в съответствие с имотните граници на поземлените имоти съгласно одобрената кадастрална карта. От събраните по делото доказателства, безспорно е установено разминаване между регулационната и кадастралната/имотна граница от североизток между имота на оспорващото дружество, който е имот с идентификатор 68134.305.169 по КК, за който е отреден УПИ VІ-216, и имота на Я. Костов, който е имот с идентификатор 68134.305.170 по КК, за който е отреден УПИ Х-170. Посредством одобреното с процесната заповед изменение, това разминаване е отстранено, така, че регулационните граници на имотите да съвпадат с кадастралните такива, на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В този смисъл, заповедта се явява и материално законосъобразна, доколкото установените факти съответстват на посоченото правно основание. Възраженията на оспорващия за допусната грешка в кадастралната карта и съществуващ спор за материално право са неотносими в процесното административно производство, което се различава от производството по изменение на влязлата в сила кадастрална карта, в което биха били от значение. Разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е неприложима в случая, поради което доводите в касационната жалба, свързани с нарушението й, са неотносими към спора. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно е разпределена доказателствената тежест и са дадени указания на страните в този смисъл, проведени са открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. С оглед изложеното и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Столична община следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, а в полза на Я. Костов разноски в размер на 650 лева за платено адвокатско възнаграждение по повод образуваното касационно производство. Претенцията на Я. Костов за 700 лева за платено адвокатско възнаграждение пред АССГ е уважена с процесното съдебно решение, поради което е недопустимо да се заявява повторно в настоящото съдебно производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,