Решение № 12058 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3240/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. Чавеев, Р. Чавеева и М. Чавеев, гр. Благоевград, [жк], [адрес], чрез адв. Петлова Бочукова, срещу Решение 38 от 12.01.2023 г., постановено по адм. д. 606/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата им срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/3278#1 от 13.07.2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с доводи за противоречие с доказателствата по преписката на извода на съда, че в административното производство са спазени изискванията на чл. 26, ал. 1 и чл. 35 АПК; недоказаност по размер на публичното държавно вземане; наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства за неизпълнението на ангажимента, изключващи възстановяването на получената субсидия. Иска се отмяна на обжалваното решение като бъде отменен и АУПДВ с присъждане на деловодните разноски. Ответникът, заместник изпълнителният директор на ДФЗ, чрез юрк. Христова, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Счита, че решението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от касаторите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С оспорения пред АС Благоевград АУПДВ 01-6500/3278#1 от 13.07.2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 11/ 3.04.2008 г./ Н. Чавеев, наследодател на касаторите, е изключен от подпомагане и в негова тежест е установено публично вземане, представляващо 50% от общата изплатена сума за кампании 2012 г., 2013 г. и 2014 г. в размер на 8835,15 лв. Административният съд е преценил жалбата като допустима и неоснователна по подробно изложените в неговото решение мотиви. Правилно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при условията на делегиране на правомощия. Съгласно чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК, а ал. 6 на същата разпоредба урежда възможността това правомощие да бъде делегирано на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приложена Заповед 03-Р0/2891/23.07.2019 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която в т. 18 и т. 19 на основание чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП той делегира правомощията си по чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП на заместник изпълнителния директор. Правилно също така съдът е приел, че АУПДВ е издаден в изискуемата от чл. 59 АПК вр. чл. 166, ал. 2 ДОПК писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. В доктрината и в съдебна практика безспорно е възприето разбирането, че съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК е само това процесуално нарушение, което, ако не бе допуснато, би имало за последица друг правен резултат така и т. 62 от Решение от 20 декември 2017г. на СЕС по дело С-276/16: Във всички случаи трябва да се подчертае, че задължението на националната юрисдикция да гарантира пълното действие на правото на Съюза не води винаги до отмяна на оспорваното решение, когато то е прието в нарушение на правото на защита. Всъщност съгласно установената съдебна практика нарушението на правото на защита, и в частност на правото на изслушване, налага отмяна на взетото в съответното административно производство решение само ако при липсата на това нарушение производството би довело до друг резултат (решения от 10 септември 2013 г. по дело C383/13 т. 38 и от 3 юли 2014 г. по съединени дела C129/13 и C130/13, т. 78 и 79) . Дори при извод, че наследодателят на касаторите не е редовно уведомен за началото на административното производство по издаване на АУПДВ, доколкото двукратното отразяване, че писмовната пратка е непотърсена от него и неуспешният опит да се установи телефонен контакт препятстват обосноваване на извод, че той не е намерен на адреса, за да се пристъпи към съобщаване по отменената понастоящем норма на чл. 61, ал. 3 АПК, е дължима преценка обуславя ли това нарушение различен резултат от административното производство. В чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 11/3.04.2008 г. са предвидени задължения за кандидатите за подпомагане по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата е уредена в чл. 14, ал. 1 от същия нормативен акт в приложимата редакция /ДВ, бр. 17/2011 г. / след влизане в сила на решение 4401 от 13.04.2016 г. на Върховния административен съд по адм. д. 4639/2015 г., обнародвано в ДВ бр. 13/7.02.2017 г. В него е предвидено, че земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази Наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. В разглеждания случай наследодателят на касаторите е получил първото компенсаторно плащане по мярка 211 за 2012 година. Затова съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 11/03.04.2011 г. е имал задължение в продължение на още четири години да осъществява субсидираната дейност и да подава заявления за подпомагане. Не е спорно между страните, че той не е подал заявление за подпомагане за 2015 г., което е установено от администрацията на ДФ "Земеделие" при извършена административна проверка по чл. 37, ал. 2 ЗПЗП. Този факт е основание за приложение на чл. 14, ал. 1 от Наредба 11/3.04.2008 г. и за изключване на земеделския производител от подпомагане, съответно - за установяване в негова тежест на публично държавно вземане в размер на 50 % от общо получените плащания съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредбата. От събраните по делото доказателства се установява, че общият размер на изплатените суми по мярка 211 за кампании 2012 г., 2013 г. и 2014 г. е 17 670,30 лв. В съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредбата правилно е определена като подлежаща на възстановяване сума в размер на 8835,15 лв. Съдът е обсъдил и възражението на касаторите, заявено в хода на устните състезания в инстанцията по същество за наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства, възпрепятствали наследодателя им да подаде заявление за подпомагане за 2015 г. и е приел същото за неоснователно. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно и допустимо и правилно. В съответствие с нормите на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 11/3.04.2008 г. е тезата на съда, че по делото не е установено съобщаване по смисъла на чл. 15, ал. 2 на конкретна причина за неизпълнение на ангажимента да се подаде заявление за подпомагане за кампания 2015 г. Споделя се от касационната инстанция и извода на АС Благоевгпрад за неприложимост на § 15, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за кампания 2015 г., доколкото разпоредбата предвижда, че ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общински поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г. са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4. Наред с това законодателт не е предвидил прекратяване ex lege на договорите за наем, а по делото не се поддържа и не се сочат доказателства за прекратени такива. Изложеното обуславя извод, че оспореният пред АС Благоевград административен акт е издаден от компетентен орган, при спазени изисквания за форма и съдържание, в нарушение на административнопроизводствените правила, което не е съществено, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Като е приел, че оспорването е неоснователно, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,