Решение № 1155 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1232/2015 г.

Решение № 1155 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1232/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна и на Женета Георгиева Данкова от гр. Варна, с. о. "Траката - 1" № 145, срещу решение № 2397 от 22.10.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Варна, постановено по адм. д. № 2464/2014 г., с което частично е отменен ревизионен акт (РА) № 031305488 от 04.04.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 319 от 30.06.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна. В касационните жалби са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Касационна жалба е подадена от Женета Георгиева Данкова срещу решение № 2895 от 17.12.2014 г., постановено в производство по реда на чл. 175, ал. 1, АПК, вр. чл. 248 ГПК, с което са допуснати поправки на явни фактически грешки в решение № 2397 от 22.10.2014 г. и същото е изменено в частта за разноските, като лицето е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 1168.67 лв. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за нищожност на РА на основание § 35 от ПЗР на ЗИД на ДОПК. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред административния съд РА № 031305488 от 04.04.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 319 от 30.06.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, на касаторката Женета Георгиева Данкова са установени данъчни задължения по ЗДОФЛ (отм.) е по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2006 г. - 2010 г. общо в размер на 25 595.33 лв. - главница и 14 181.08 лв. лихви за забава. За да отмени частично РА като материално незаконосъобразен административният съд е приел, че същият е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК и за него е неприложима хипотезата на § 35 от ПЗР на ЗИД на ДОПК. Изложил е мотиви, че преходният режим касае само случаите на възложени ревизии с издаване на ЗВР, но по които не е издаден още РА, тъй като ревизионният акт, отменен по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК, бил сложил край на ревизионното производство, образувано с първоначалната ЗВР. Така постановеното решение е неправилно поради неправилно приложение на закона. Основателно е възражението на касаторката Данкова за нищожност на РА поради издаването му от некомпетентни органи по приходите. Няма спор, че ревизията е повторна, след отмяна на РА № 031301044 от 28.05.2013 г. с решение № 431/20.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна. След отмяната на РА по административен ред и връщане на преписката за извършване на нова ревизия, е издадена нова заповед за възлагане на ревизия № 1303666 от 02.09.2013 г. С отмяната на ревизионния акт с решение на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, и връщане на преписката на ТД на НАП за нова ревизия, се възстановява висящността на ревизионното производство. Това е приложимото правило независимо от порока, от който е засегнат ревизионният акт, установен от горестоящия административен орган. Повторната ревизия следва да се счита продължение на първата, независимо от основанието за незаконосъобразност на РА. Налице е образувано и висящо ревизионно производство, за които случаи преходната разпоредба на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./ предвижда, че се довършват по досегашния ред. Досегашният ред е редът в сила до 31.12.2012 г., включително издаване на РА от орган по приходите, определен със заповед за определяне на компетентен орган от органа, възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г./. В случая РА е издаден от органа, възложил ревизията, и от ръководителя на ревизията съгласно редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК в сила от 01.01.2013 г. Доколкото е било налице образувано и висящо ревизионно производство след отмяната на РА № 031301044 от 28.05.2013 г., е изпълнена хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ЗОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./. Органът, компетентен да издаде РА, следва да бъде определен "по досегашния ред", т. е. със заповед за определяне на компетентен орган от органа, възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г./. Като не е констатирал издаването на РА от некомпетентен орган, административният съд е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови решение по същество на спора, с което ревизионен акт № 031305488 от 04.04.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна бъде обявен за нищожен. При този изход на спора относно валидността на ревизионният акт следва да бъде отменено и допълнително постановеното решение № 2895 от 17.12.2014 г. в частта, с която е изменено решение № 2397/22.10.2014 г. относно разноските. При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 2 ДОПК на дружеството следва да се присъдят направените в съдебното производството разноски, както следва: 15 лв. за държавна такса и 2648 лв. адвокатско възнаграждение за две инстанции, или общо разноски в размер на 2663 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,