Решение № 17365 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12548/2013 г.

Решение № 17365 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12548/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 и чл. 327 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Мария Василева Карагьозова - административен ръководител - председател на Районен съд - гр. Гоце Делчев против решение № 1249 от 09.07.2013 г., постановено по адм. дело № 436/2013 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Излага съображения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед. Прави искане за отмяна на съдебния акт и за постановяване на друг, с който съдът да се произнесе по съществото на спора и да остави в сила издадената от нея заповед № 108/22.04.2013 г. Ответникът - Иван Йорданов Филчев, съдия в Районен съд - Гоце Делчев изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отменил заповед № 108 от 22.04.2013 г. на административен ръководител - председател на Районен съд (РС) - Гоце Делчев, с която за нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), на основание чл. 327, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗСВ е обърнато внимание на Иван Йорданов Филчев - съдия в РС - Гоце Делчев. Мярката е наложена за това, че на 09.05.2012 г. и 10.05.2012 г. съдия Филчев е допуснал нарушение по организацията на работата по чнд № 669/2012 г. на Районен съд - Петрич, изразяваща се в това, че не е използвал в достатъчна степен законовата възможност да насрочи делото в рамките на тридневен срок от постъпването му в съда по начин, който да не възпрепятства правото на защита на обвиняемия, квалифицирано като нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбата срещу оспорената заповед е процесуално допустима, тъй като същата е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Счел е, че обръщането на внимание по чл. 327 от ЗСВ не е типичното дисциплинарно наказание, но актът, издаден в това производство има сходен характер с принудителната административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, с чието прилагане се цели да бъде преустановено едно дисциплинарно нарушение и да бъдат отстранени вредните последици от него, поради което следва да се приеме, че има белезите на административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Приел е, че магистратът има пряк и непосредствен правен интерес от оспорването й, тъй като налагането на мярката е свързано с неблагоприятни последици за него, а именно - засяга доброто професионално име на адресата и рефлектира пряко на възможностите за кариерното му израстване. По съществото на спора е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в изпълнение на правомощията на административния ръководител по чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, при спазване на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. По делото няма спор по фактите. Съдът е установил, че по подадена на 09.05.2012 г. молба по реда на чл. 65, ал. 1 от НПК за изменение на взетата мярка за неотклонение "задържане под стража" по отношение на обвиняемия Илиян Христов Милушев в РС - Петрич е образувано чнд № 669/2012 г. по описа на съда, с докладчик Иван Филчев - съдия в РС - Гоце Делчев, командирован в РС - Петрич със заповед на председателя на ОС - Благоевград. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.05.2012 г. от 14:30 часа, след разговор с пълномощника на обвиняемия адв. Недин и при липса на възражение от негова страна за датата и часа на разглеждане на молбата, с уговорката да бъде изчакан в случай, че закъснее поради ангажираност по друго дело в ОС - Благоевград. Поради закъснението на адв. Недин съдебното заседание е започнало в 14:52 ч., като ход на делото не е даден, поради изявлението на защитника, че не се е запознал с материалите по делото и същото е отложено за разглеждане на 15.05.2012 г., за да не бъде ограничено правото на защита на обвиняемия. В изготвения по делото протокол съдията - докладчик е констатирал, че въпреки подадената от адв. Недин молба по чл. 65, ал. 1 от НПК, същият не се е запознал с материалите по делото в продължение на пет месеца и става причина за отлагане на производството. Приел е, че с това си поведение пълномощникът не е изпълнил съвестно професионалните си задължения, сочещо на незаинтересованост от страна както на обвиняемия, така и на защитника му, поради което след отлагане на делото е разпоредил препис от съдебния протокол да бъде изпратен на Адвокатска колегия - Благоевград за вземане на отношение относно действията на адв. Недин. След неговите обяснения и във връзка с образуваната в АК - Благоевград проверка, същият е направил искане по чл. 29, ал. 2 от Закона за адвокатурата за образуване на проверка относно действията на съдия Филчев с твърдения, че не му е оказано необходимото уважение при упражняване на неговата работа. Такава проверка е извършена и с решение № 189/22.11.2012 г. Адвокатски съвет при Адвокатска колегия - Благоевград е приел, че с действията си, отразени в протокола от проведеното на 10.05.2012 г. съдебно заседание по чнд № 669/2012 г. по описа на РС - Петрич съдия Филчев не е оказал дължимото уважение на адв. Недин при упражняване на работата му като адвокат, с което е допуснал нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, представляващо дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ във вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗА, поради което е направил предложение до административния ръководител на РС - Гоце Делчев срещу него да бъде образувано дисциплинарно производство. Със заповед № 17/22.01.2013 г. на административния ръководител дисциплинарното производство е образувано. Изискани са и магистратът е дал писмени обяснения. Със своя заповед № 57/07.03.2013 г. административният ръководител е възложил на Комисията по професионална етика в РС - Гоце Делчев да извърши проверка за наличие на поведение от съдия Филчев, противоречащо на правилата за професионална етика, за резултатите от която е изготвено становище. В него комисията е приела, че магистратът не е извършил нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ и по-конкретно на принципа за вежливост и толерантност и на правилата за етично поведение съгласно Раздел II, т. 4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Предвид това становище на комисията административният ръководител е издал оспорената заповед, в която е приел, че съдия Филчев не е извършил нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ, но въпреки това поведението му не е безукорно, тъй като е следвало да използва по-пълноценно предвидения в НПК тридневен срок за насрочване на делото, за да не бъде затруднено правото на защита но обвиняемия, като същото бъде насрочено за 14.05.2012 г. Именно това поведение на съдия Филчев е прието за нарушение по организацията на работата по чнд № 669/2012 г. по описа на РС - Петрич по смисъла на чл. 327 от ЗСВ във вр. с чл. 65, ал. 3 от НПК. Обжалваното решение е правилно. При така установените факти съдът е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Разпоредбата на чл. 327 от ЗСВ предвижда възможност административният ръководител да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, прокурорите от същата степен и следователите от НСС за допуснати нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява ВСС. От съдържанието на разпоредбата се налага извода, че обръщането на внимание може да бъде осъществено от административния ръководител за допуснати нарушения, свързани с образуването и движението на делото или по организацията на работата им. Обръщането на внимание не е част от дисциплинарните наказания, изброени в чл. 308, ал. 1 от ЗСВ, които се налагат по реда на дисциплинарното производство от Висшия съдебен съвет, респ. от административния ръководител. Настоящият състав споделя изложените в решение № 1119 от 23.01.2012 г. по адм. д. № 11596/2011 г., VII отд. на ВАС съображения в смисъл, че нарушенията по образуването и движението на делата или по организацията на работата попадат под дефиницията на чл. 307, ал. 3 за дисциплинарно нарушение, а именно - виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател, както и могат да бъдат подведени под обобщаващата (субсидиарна) разпоредба на чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения. Хипотезата на последната норма дефинира дисциплинарното нарушение извън примерното изброяване на предходните точки и представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание от Висшия съдебен съвет във всеки един случай на виновно нарушение (неизпълнение) на служебните задължения. С разпоредбата на чл. 327 от ЗСВ законодателят е дал възможност в случаите, когато нарушението на служебните задължения предвид неговата тежест, обстоятелствата при които е извършено, поведението на нарушителя и настъпилите (евентуално) вредни последици, не е значително, да не се ангажира дисциплинарната отговорност на магистрата, а със заповед на административния ръководител да му се обърне внимание. В тази връзка настоящият състав споделя констатацията на административния съд, че оспорената заповед съдържа вътрешно противоречие. В случая в мотивите й е прието, че съдия Филчев не е извършил нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ, поради което дисциплинарното производство е прекратено, но е допуснал нарушение по организацията на работата по конкретно дело, квалифицирано като такова по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ. Ако се приеме, че в оспорената заповед е констатирано извършването на дисциплинарно нарушение по посочената разпоредба, то е следвало административният ръководител да наложи дисциплинарно наказание от предвидените в нормата на чл. 308, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 311, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, а не мярката по чл. 327 от ЗСВ. Тази нередовност във формата на оспорената заповед обаче не се отразява на нейната законосъобразност до степен да обуслови отмяната й само на това основание. Заключението на първоинстанционния съд за издаване на оспорения акт при липса на материалноправните предпоставки за налагане на определената в чл. 327 от ЗСВ мярка - обръщане на внимание за допуснато нарушение във връзка с организацията на работата на съдия Филчев по чнд № 669/2012 г., е правилно и обосновано. Според чл. 65, ал. 3 във вр. с ал. 1 НПК, когато обвиняемият или неговият защитник в досъдебното производство поискат изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража, делото се насрочва в тридневен срок от постъпването му в съда и се разглежда в открито съдебно заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. По постъпилото на 9.05.2012 г. искане в Районен съд - Петрич за изменение на мярка за неотклонение задържане под стража е образувано чнд № 669/2013 г. със съдия - докладчик Иван Филчев. На същата дата адв. Недин е уведомен, че делото е насрочено за 10.05.2013 г. от 14.30 часа, при което същият не се е възпротивил по отношение така определената дата, а е поискал да бъде изчакан при евентуално закъснение поради служебна ангажираност. С пристигането си адв. Недин е направил искане за отлагане на делото, тъй като не се е запознал с доказателствените материали по досъдебното производство, събирани след 16.12.2011 г., при което ответникът в настоящото производство не е дал ход на делото, а е отложил същото и го е насрочил за 15.05.2012 г., за да не се ограничи правото на защита на обвиняемия. Няма нарушение от страна на съдия Филчев предвид обстоятелството, че е насрочил делото в предвидения в чл. 65, ал. 3 от НПК тридневен срок. Разпоредбата безспорно предвижда бързина при разглеждане на искането. Ако адв. Недин е имал опасения, че не може да се подготви своевременно и да се запознае със събраните материали, то е имал възможност в проведения телефонен разговор с него да поиска делото да бъде насрочено за друга дата в установения от НПК срок, имайки предвид, че искането за изменение на мярката за неотклонение е инициирано от него.