Решение № 6610 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2620/2012 г.

Решение № 6610 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2620/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). С решение № 16969/21.12.2011 г. по адм. дело № 11174/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение, е отменена Заповед № РД-14-0456 от 11.08.2010 г. на министъра на културата, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл., поради обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, е прекратено служебното правоотношение на Анастасия Венциславова Йовева - Петева за длъжността "Младши юрисконсулт" с ранг V младши. В срока по чл. 211, ал. 1 АПК е постъпила жалба от министъра на културата с развити доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита атакуваното съдебно решение, с която е отменена заповедта за уволнение на държавната служителка за правилно, като постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Анастасия Венциславова Йовева - Петева против Заповед № РД-14-0456 от 11.08.2010 г. на министъра на културата, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл., считано от датата на връчване, е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "Младши юрисконсулт" в отдел "Правно-нормативна дейност и търговски дружества", дирекция "Правно-нормативна дейност и обществени поръчки" (ПНДОП) на Министерството на културата (МК), с ранг V-ти младши, поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. От ангажираните по делото доказателства съдът е установил, че съгласно действалото преди 10.08.2010 г. длъжностно разписание на администрацията на МК, в дирекция ПНДОП са били предвидени 3 бройки на длъжността "Младши юрисконсулт" и 4 бройки за длъжността "Главен юрисконсулт". Със заповед № РД-09-0508/09.08.2010 г. на министъра на културата, на основание чл. 5, ал. 2 от Устройствения правилник на МК, приет с ПМС № 239/02.10.2009 г., длъжността "Младши юрисконсулт" в дирекция ПНДОП е трансформирана в длъжност "Главен юрисконсулт" в същата дирекция, считано от 10.08.2010 г., без да се сочи дали всички налични бройки на тази длъжност са трансформирани в новата длъжност или това се отнася само за една от общо трите налични такива. Видно от длъжностното разписание на администрацията на МК, утвърдено към 10.08.2010 г., в същата дирекция са предвидени 6 бройки за длъжността "Главен юрисконсулт" и 2 бройки за длъжността "Младши юрисконсулт". Съгласно новата длъжностна характеристика за длъжността, от 10.08.2010 г. са променени изискванията за нейното заемане. При непроменено изискване за минималната образователна степен - висше юридическо образование с образователно - квалификационна степен "Магистър" и придобита юридическа правоспособност, които служителката притежава, е въведено изискването за професионален опит по специалността от поне 5 години. Като е приел, че Анастасия Йовева - Петева не отговаря на това изискване, министърът на културата е издал заповед за прекратяване на служебното правоотношение между страните. Въз основа на така изложените правнорелевантни факти, съдът е счел, че административният акт е незаконосъобразен. Развил е съображения, че разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването - чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. изисква такава обективна промяна в обстоятелствата, извън случаите на трайна неработоспособност, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. Като е приел, че промяната на изискванията за заемане на длъжността, извършена по изричното разпореждане на органа по назначаването, не представлява обективна причина, обуславяща невъзможност служителката да изпълнява задълженията си, тричленният състав е отменил оспорената пред него заповед. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че решението, с което е отменен оспореният административен акт е правилно, поради което следва да се остави в сила, при следните съображения: Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл., чиито текст регламентира, че органът по назначаването може да прекрати правоотношението без предизвестие при обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. В разпоредбите на ЗДСл. не се съдържа нормативно определение на понятието "обективна невъзможност", прието като материалноправна предпоставка за упражненото от органа субективно право. Касае се за бланкетна правна норма, поради което министърът на културата счита, че след изменение на длъжностната характеристика на заеманата до този момент служба, служителката не притежава необходимият професионален опит, което обуславя обективна невъзможност за заемане на съответната длъжност. Така формулираните доводи са неоснователни. Основните изисквания към всяка длъжност в администрацията, каквото е образованието, се определят със закон, по силата на чл. 14, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА). Минимално необходимите изисквания за заемане на длъжността намират израз в "длъжностното разписание", съобразно чл. 11, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (НПЕКДА), Приложение № 1 (Приета с ПМС № 47 от 1.03.2004 г., обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г.). С устройствения правилник на съответната администрация могат да се определят и допълнителни изисквания, съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 ЗА. Длъжностната характеристика има вторично значение и с нея се извършва подробно описание на функциите, задачите и задълженията, присъщи на длъжностите, каквито са изброени в длъжностното разписание. Този извод следва от разпоредбата на чл. 2 НПЕКДА, която съдържа дефиниция на понятието "длъжност" и указва съдържанието на длъжностната характеристика. Аргумент в тази насока може да се черпи и от разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДСл, указваща, че в длъжностната характеристика се определят задълженията на държавния служител, а не изискванията за съответната длъжност. В длъжностната характеристика могат да бъдат възпроизведени нормативно установените изисквания, както и да залегнат специфични за конкретната длъжност - такива, въведени по преценка на органа по назначаването, ако това обективно се е наложило в интерес на оптималното функциониране на администрацията. В контекста на тази нормативна регламентация, следва да се приеме, че промяната в изискванията за заемане на длъжността на държавния служител, вписана единствено в длъжностната характеристика и обоснована само въз основа на нея, не поражда обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. В хипотезата на тази разпоредба, за да е законосъобразно прекратяването на служебно правоотношение на база обсъжданото правно основание, е необходимо да са налице кумулативно три правно релевантни факта: 1). Да е създадена нова фактическа обстановка; 2). Същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и 3). Причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Изводът, че конкретните релевантни факти, субсумирани в тази хипотеза не следва да са обусловени и зависими от действия на страните, се налага и от разпоредбата на чл. 106, ал. 2 ЗДСл, с която при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 3 ЗДСл. (отм.), законодателят не е признал право на обезщетение за служителя, каквото се дължи при закриване на администрацията и съкращаване на длъжността - т. 1 и 2. В тези случаи причината за създадената нова фактическа обстановка не стои извън волята на органа по назначаването. Резултатът настъпва вследствие на тяхната намеса, а не независимо от нея. Затова "обективната невъзможност" по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не е съдействала в една или друга степен. Фактът на въвеждането на нови изисквания за длъжността очевидно не стои извън волята на министъра на културата, обратно - това е извършено по негово изрично волеизявление, материализирано в утвърдената длъжностна характеристика. От изложеното следва извода, че не са налице кумулативните изисквания за да се приеме, че съществува обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения - липсват данни за нормативна или друга по характер фактическа промяна, която да е извън волята на страните и която да е довела до наложително изменение на обстоятелствата, а оттам и на задълженията, заложени за изпълнение на процесната длъжност. Върховният административен съд многократно е подчертавал в константната си практика, че промяната на изискванията за заемане на длъжността на държавен служител, вписана единствено в длъжностната характеристика и обоснована само от нея, не поражда обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. По делото не са формулирани твърдения и липсват доказателства кое е наложило въвеждането на новите изисквания. Не е установено още към кой момент и по какъв начин е констатирано, че служителката е в обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения и изобщо налице ли е установено неизпълнение на длъжностните функции от нейна страна (или то само се предполага), доколкото процесната заповед е издадена в деня на утвърждаване на длъжностната характеристика. А при липса на неизпълнение на служебните задължения въобще, е безпредметно да се разглежда въпроса за обективна или субективна невъзможност за това. Поставя се въпроса дали страната, на която се дължи определено изпълнение по правоотношението, не е предприела целенасочени действия, за да го осуети, което на плоскостта на административното правоотношение съставлява превратно упражняване на власт, различно от преценка по целесъобразност. В решението си тричленният състав на ВАС е изложил подробни и аргументирани мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Изводите на съда, че не е налице "обективна невъзможност" от страна на Анастасия Венциславова Йовева - Петева да изпълнява служебните си задължения са обосновани. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, т. к. административният орган не е установил по делото, че е налице обективна промяна, независеща от субективната воля на страните и необходима за качественото изпълнение на функциите за процесната длъжност, поради което е постановил административен акт, противоречащ на материалния закон. Разноски не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав