Решение № 10970 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8726/2019 г.

Решение № 10970 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8726/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от главен специалист в Дирекция "Гражданска регистрация на населението" при Община Бургас срещу Решение № 971 от 27.05.2019 г., постановено по адм. дело № 3375/2018 г. от Административен съд Бургас с доводи за неправилност и наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се обезсилване на съдебния акт, като недопустимо, алтернативно - отмяната му и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Н. Карамехмед, в писмен отговор, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, относно оплакването за недопустимост на съдебния акт, по следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред решаващия съд е акт за извършване на адресна регистрация от 09.11.2018 г., с който длъжностното лице от Община Бургас е извършило промяна на постоянния адрес на Б. К., [ЕГН], по заявление, подадено от майката на детето – С. Карамехмед. Актът е обжалван от бащата – Н. Карамехмед с жалба, заведена в деловодството на АС – Бургас на 18.12.2018 г. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил обжалвания акт и е осъдил Община Бургас да заплати на жалбоподателя понесените по делото разноски в размер на 30 лв. На настоящия съд е служебно известно, че по друга жалба – подадена от Н. Карамехмед през м. октомври 2018 г. срещу същия ответник, на същото основание, със същото искане и пред същия съд е образувано адм. дело № 2958/2018 г., приключило с Решение № 1618 от 07.10.2019 г., което касационната инстанция е обезсилила, на осн. чл. 221, ал. 3 АПК, с Решение № 8558 от 01.07.2019 г., постановено по адм. дело № 13530/2019 г. от Върховния административен съд, трето отделение и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят Н. Карамехмед е сезирал АС – Бургас с две жалби, подадени през м. октомври и през м. декември 2018 г., с идентично съдържание, с идентичен предмет и искане, по които са образувани две дела – адм. дело № 2958/2018 г. и адм. дело № 3375/2018 г. пред един и същи съд. Съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК (доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г.), когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. В случая е налице първата хипотеза на чл. 126, ал. 1 ГПК – пред един и същи съд са били налице две висящи дела, с идентичен предмет – оспорване законосъобразността на акта на длъжностното лице от Община Бургас, с който е извършена промяна на постоянния адрес на детето Б. К., [ЕГН], по заявление, подадено от майката – С. Карамехмед, с един и същи жалбоподател – бащата на детето и ответник – главния специалист в Дирекция "Гражданска регистрация на населението" при Община Бургас, поради което по-късно заведеното дело - № 3375/2018 г. – е следвало да бъде прекратено служебно от съда. Като е продължил да извършва процесуални действия и е постановил решение, съдът е постановил процесуално недопустим съдебен акт, който, съгласно чл. 126, ал. 2 ГПК, следва да бъде обезсилен. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд – определение № 6701 от 04.06.2020 г. по адм. д. № 3579/2020 г. на петчленен състав; определение № 9017 от 19.07.2016 г. по адм. д № 14120/2015 г., ІІ отделение на ВАС; определение № 12896 от 26.10.2017 г. по адм. д. № 11006/2017 г. на VІІІ отделение на ВАС; определение № 11608 от 03.10.2017 г. по адм. д. № 10880/2017 г. на І отделение на ВАС и др. Предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 3 АПК във връзка с чл. 126, ал. 2 и ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК и чл. 159, т. 7 АПК, решението на първоинстанционния съд следва да бъде обезсилено, подадената жалба – оставена без разглеждане и производството по делото – прекратено. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК и с оглед своевременно направеното искане, съдът присъжда в полза на Община Бургас сумата от 100 лв. разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК във връзка с чл. 126, ал. 2 и ал. 1 ГПК и чл. 159, т. 7 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,