Решение № 50257 от 11.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2714/2021 г.

Решение № 50257 от 11.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2714/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 8910/12.05.2021 година, подадена от "Електроразпределение Север" АД [населено място], против решение № 673/7.04.2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 200/2021 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 261401/25.11.2020 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, ХХІ-ви състав, постановено по гр. д. № 7134/2020 година, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено, че А. Х. К. не дължи на "Електроразпределение Север" АД [населено място] сумата от 6185. 57 лева, начислена електрическа енергия за периода от 12.04.2017 година до 04.12.2019 година, за което обстоятелство е съставена фактура № [ЕГН]/18.02.2020 година. В подадената от "Електроразпределение Север" АД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от А. Х. К. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен. Ответникът по касационната жалба А. Х. К. е подал отговор с вх. № 12643/28.06.2021 година, с който жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение. "Електроразпределение Север" АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 15.04.2021 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 8910/12.05.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. С постановеното по делото определение № 578/8.07.2022 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за това подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото и въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и, че е включен в предмета на доказване; за това допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и за това кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерена в неизведен на дисплея регистър и правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър, както и причините за това, а също така правно значимо ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред доказването на изпълнението на други задължения на разпределителното дружество, които не са предвидени в хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ. По отношение на първия въпрос трябва да се вземе предвид, че съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна в производството е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Касае се до правило относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, по силата на което всяка една от страните следва да понесе неблагоприятните последици от това, че даден факт не е установен в хода на производството. То е следствие от установеното в чл. 6, ал. 2 от ГПК правило, че предметът на делото и обемът на дължимата се защита и съдействие се определят от страните. Тези разпоредби обаче не освобождават съда от задължението да вземе становище по въпросите предмета на спора, подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест за тях.