Решение № 12213 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5996/2018 г.

Решение № 12213 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5996/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура против решение № 1959/26.03.2018 г. по адм. дело № 13062/2017 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлен протеста на прокурор от Софийска градска прокуратура против заповеди № СО15-РД-564-14/ 18.05.2015 г., № СО15-РД-564-15/ 18.05.2015 г. и № СО15-РД-564-16/ 18.05.2015 г. на кмета на Столична община. Подателят на касационния протест поддържа, че решенето е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от доказателствата. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорените с протеста заповеди да бъдат обявени за нищожни. Ответникът – кметът на Столична община оспорва протеста и моли решението на административния съд да бъда оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Ответниците С., П. и Щ. също оспорват касационния протест и молят решението на административния съд да бъда оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационния протест. Като взе предвид изложеното в касационния протест и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационният протест е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустим. Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен. Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събрание доказателства. Правилно съдът приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посоченият критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона Административен съд София – град приема, че оспорените заповеди на кмета на Столична община, с които на ответниците (ответникът Щ. купува правото на строеж от В. Т.) е учредено възмездно и безсрочно право на строеж за преустройство и изграждане съответно на гаражи № 1 с площ от 16, 70 кв. м.; № 2 с площ от 14, 84 кв. м. и № 3 с площ от 15, 37 км. м. (допълващо застрояване) върху съсобствен недвижим имот (акт за общинска собственост № 1039/ 06.12.2011 г.), находящ се в гр. София, представляващ 44, 645% идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.409.136 по кадастралната карта и кадастралните регистри, целият с площ от 504 кв. м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.409.199; 68134.409.196 и 68134.409.135 са издадени от компетентен орган, в предвидената форма и в съответствие с материалния закон, както и при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до липса на волеизявление. Освен това оспорените актове не са отправен до несъществуващ адресат, нямат невъзможен предмет и са издадени на предвидено в закона правно основание чл. 38, ал. 2 Закона за общинската собственост (ЗОС) във връзка с чл. 183, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), поради което не се нищожни. Доводите, че процедурата по издаване на заповедите, както и материалният закон са нарушени до степен на нищожност, тъй като административните актове са постановени в противоречие с изискванията на чл. 37, ал. 1 ЗОС - без предварително решение на Столичния общински съвет, са неоснователни, като съображенията на административния съд в този смисъл се споделят и от настоящата инстанция. Правилно съдът приема, че в случая е допуснато нарушение на процедурата по учредяване право на строеж, тъй като в противоречие с изискванията на чл. 37, ал. 1 ЗОС това право е отстъпено със заповед на кмета на общината, без предварително решение на Столичния общински съвет. Съответни на закона са и изводите на административния съд, че констатираното нарушение на административнопроизводствените правила не е особено съществено и не обоснова нищожност на оспорените актове. Правилно е преценено, че решението на общинския съвет е елемент от фактическия състав, но отсъствието му не води до липса на волеизявление и съответно до нищожност на постановените актове. Оспорените заповеди са издадени от кмета на общината в рамките на правомощията му по чл. 37, ал. 1 ЗОС и съдържат ясно волеизявление, насочено към постигане на нормативно предвиден резултат - учредяване на допълнително право на строеж на лица, които са съсобственици на недвижимия имот заедно с общината и които въз основа на вече отстъпено право на строеж са собственици на жилища в сградата в режим на етажна собственост, построена в същия имот. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля протеста, съставът на Административен съд София – град постановява решение в съответствие със закона и доказателствата. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице посочените от подателя на касационния протест основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е поставен в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство съдът намира, че Прокуратурата на Република България следва да заплати на Столична община сумата 402.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,