Решение № 2126 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5874/2019 г.

Решение № 2126 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5874/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от В. Христов, с адрес [населено място], и директора на Дирекция "Правно-нормативна дейност" (ДПНД) при Министерство на вътрешните работи (МВР), против решение № 113/06.12.2018 г., постановено по адм. дело № 26/2018 г. по описа на Административен съд – Търговище. С обжалваното решение е отменен изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо с рег. № 812100-23228/17.11.2017 г. на директора на ДПНД при МВР, в частта, в която е постановен по т. 1 и т. 2 от заявление за достъп до информация с вх. № 129604-1-20/20.10.2017 г. на В. Христов, като в посочената част преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в срока по чл. 28 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) при спазване на чл. 37, ал. 2 ЗДОИ по отношение на т. 2 от заявлението и съобразно дадените в мотивите на решението указания на съда. Със същото решение е отхвърлена жалбата на В. Христов срещу отказа на директора на ДПНД при МВР в останалата му част, а именно по т. 3 от заявлението, с което е поискан достъп до служебното досие на заявителя. Касаторът – В. Христов, чрез пълномощник по делото адв. Игнатова, обжалва решението на АС – Търговище в частта му, с която е отхвърлена жалбата му срещу изричния отказ, постановен по т. 3 от заявлението. Развива доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и за присъждане на разноски по делото. По касационната жалба на В. Христов е постъпил писмен отговор от ответната страна – директора на Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (РД "ПБЗН"), чрез пълномощник по делото юрк. Янакиева, с изложени съображения за нейната неоснователност. Моли решението в обжалваната част, с която е отхвърлена жалбата срещу отказа по т. 3 от заявлението, да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Директорът на РД "ПБЗН", редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Табакова, директорът на ДПНД при МВР, оспорва касационната жалба на В. Христов като неоснователна. Касаторът – директорът на ДПНД при МВР, чрез процесуалния си представител, обжалва решението на АС – Търговище в частта му, с която е отменен постановеният от него отказ за достъп до обществена информация, обективиран в писмо с рег. № 812100-23228/17.11.2017 г., досежно т. 1 и т. 2 от заявление с вх. № 129604-1-20/20.10.2017 г. на В. Христов и преписката е върната за ново произнасяне съобразно указанията на съда. Поддържа, че съдебният акт е неправилен в тази си част поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно – постановяване на ново решение по същество на спора, с което жалбата на В. Христов срещу писмо с рег. № 812100-23228/17.11.2017 г. на директора на ДПНД при МВР в частта, в която се произнася по т. 1 и т. 2 от заявлението, бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована. В случай на отмяна на решението, претендира присъждане на разноски в полза на МВР за двете инстанции. По касационната жалба на директора на ДПНД при МВР е постъпил писмен отговор от В. Христов с доводи за законосъобразност на изводите на съда в оспорената от административния орган част на решението. Моли същото, в обжалваната му част, да бъде оставено в сила и претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на касационните жалби, като тази, подадена от В. Христов счита за основателна, а касационната жалба от директора на ДПНД при МВР – за неоснователна. В подкрепа на заключението си излага подробни съображения. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след извършена служебна проверка намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт в тази негова част, която е съответно неблагоприятна за всяка от страните. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни, като съображенията за това са следните. По отношение касационната жалба на В. Христов: За да постанови решението в обжалваната от този касатор част, с която е отхвърлена жалбата му срещу отказа за достъп до обществена информация, постановен по т. 3 от негово заявление с вх. № 129604-1-20/20.10.2017 г. (с която се иска предоставяне на копия на хартиен носител на всички документи, съдържащи се в служебното му досие като бивш служител на МВР), първоинстанционният съд е приел, че по отношение на търсената информация по т. 3 от заявлението е приложим специален ред за търсене и предоставяне, който дерогира реда по ЗДОИ, както и този, регламентиран в чл. 17, ал. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Предвид наличието на друг специален ред за предоставянето на така поисканата информация, съдът е достигнал до извод за законосъобразност на постановения по т. 3 от заявлението отказ на директора на ДПНД при МВР да я предостави по реда на ЗДОИ. Решението е правилно в тази си част. Предмет на оспорване в производството пред АС – Търговище е отказ на директора на ДПНД при МВР, постановен по подаденото от В. Христов заявление за достъп до информация с вх. № 129604-1-20/20.10.2017 г., в т. 3 от което е поискано предоставяне на заверено копие (на хартиен носител) от служебното му досие в цялост и обективиран в писмо с рег. № 812100-23228/17.11.2017 г. С оглед задължителното за решаващия съд Определение № 11320/26.09.2018 г. по дело № 11391/2018 г. на ВАС, съдът е разгледал заявлението в частта му по т. 3 и постановения отговор като такова за предоставяне на достъп до обществена информация. При тези съображения, правилно първоинстанционният съд е приел, че компетентният да разгледа заявлението за достъп до обществена информация на В. Христов орган е именно директорът на ДПНД при МВР, определен от министъра на вътрешните работи като оправомощеното длъжностно лице за вземане на решения по ЗДОИ, съгласно заповед № 8121 з-663/05.05.2017 г. на министъра на вътрешните работи (л. 39 от делото), издадена на основание чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, във вр. с чл. 5, ал. 1 от Вътрешни правила за организацията на работата в МВР по постъпили заявления по ЗДОИ (утвърдени със заповед на министъра на вътрешните работи № 8121 з-73 от 28.01.2016 г.). В съответствие с цитираните правила, както и при съобразяване с чл. 11 от Вътрешните правила, адресираното до директора на РД "ПБЗН" заявление за достъп до информация правилно е препратено до директора на ДПНД за произнасяне с решение по ЗДОИ, обективирано в писмо с рег. № 812100-23228/17.11.2017 г. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за липса на компетентност за директора на ДПНД да се произнесе по т. 3 от заявлението. В случая, компетентността на този орган да изготвя решения за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е определена въз основа на Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявления за достъп до обществена информация (съобразно чл. 11, чл. 12 от същите) и изричната заповед на министъра за определяне на оправомощено длъжностно лице. При така установените фактически обстоятелства и релевантна правна уредба, неоснователен е доводът на касатора за липса на доказателства за компетентността на директора на ДПНД при МВР да се произнесе по т. 3 от заявлението му за достъп до информация с вх. № 129604-1-20/20.10.2017 г., възприето като такова по ЗДОИ. Именно в качеството на задължен субект по чл. 3, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 2 ЗДОИ директорът на ДПНД е изготвил оспореното писмо, с което на практика отказва предоставянето на достъп до исканата информация. По отношение на тази информация, административният съд правилно е преценил, че спрямо нея е приложим специален ред за търсене и предоставяне, който дерогира този по ЗДОИ и по чл. 17, ал. 4 ЗДСл, а именно – редът, регламентиран в Инструкция № 8121 з-532 от 09.09.2014 г. за реда за съхраняване и ползване на личните кадрови дела на служителите от МВР (обн., ДВ, бр. 78 от 19.09.2014 г.). С отказа си по т. 3 от заявлението, директорът на ДПНД не е нарушил правото на достъп на В. Христов до личното му кадрово досие, тъй като този достъп се осъществява при други условия и ред, подробно разписани в посочената инструкция, съгласно чл. 147, ал. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи. За В. Христов не е преградена възможността да поиска достъп до личното си кадрово досие именно по този ред, а произнасянето с отказ на директора на ДПНД по т. 3 от заявлението му е направено в съответствие с правилото на чл. 4, ал. 1, in fine ЗДОИ, съгласно което правото на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, е признато на всеки български гражданин, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация, какъвто е настоящият случай. Решението постановено по отношение на конституирания с протоколно определение от 02.10.2018 г. като втора ответна страна директор на Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" е недопустимо. Директорът на РДПБЗН, не е следвало да се конституира като ответник по делото, тъй като той не е издател на оспорвания административен акт. Надлежни страни в производството по оспорване на акт постановен по подадено заявление за достъп до обществена информация са адресатът на акта и административният орган, който го е издал. Обжалваното решение е постановено спрямо неправилно конституирана ответна страна по административния спор Като недопустимо в тази му част, същото следва да се обезсили по отношение на директорът на РДПБЗН. Следва да се отбележи, че решаващият съд изрично е посочил и във влязлото в сила допълнително решение № 20.03.2019 г. по същото адм. дело № 26/2018 г., постановено по реда на чл. 176 АПК, че единствен издател на оспорения пред съда административен акт е директорът на ДПНД при МВР, като произнасянето на административния орган е по реда на ЗДОИ и се отнася и до трите точки, съставляващи съдържанието на заявлението от В. Христов. По отношение касационната жалба, подадена от директора на ДПНД при МВР: За да постанови решението в частта, с която се отменя отказа, постановен по т. 1 и т. 2 от заявлението и преписката се връща за ново произнасяне със задължителни указания, административният съд е приел за установено, че поисканата информация по тези две точки от заявлението е "обществена" по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Посочил е, че исканата информация е свързана с обществения живот в страната и дава възможност на гражданина-искател да си състави собствено мнение относно дейността на СДВР, ОДМВР и териториалните звена на "Гражданска защита". Решението на АС – Търговище е правилно и в тази си част. Обосновано е заключението на съда, че поисканата информация е обществена по характера си съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, като поисканите данни са свързани с обществения живот в страната и биха послужили за съставяне на мнение относно дейността на съответните служби и органи. Независимо от пестеливата аргументация на съда, правилен е изведеният краен извод, че в частта по т. 1 и т. 2 от заявлението обжалваният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Неоснователно е възражението на директора на ДПНД, че поисканата с тези точки на заявлението информация не е от естество да предостави сведения за дейността на компетентните органи на МВР, въз основа на които молителят да си състави собствено мнение за тяхната работа. Видът и характерът на поисканите документи (писмо на г-н Г. Гоцев, председател на комисия съгласно министерска заповед, получени в Териториална дирекция "Гражданска защита" – област Търговище на 29.12.2009 г., ведно с приложената към това писмо заповед за координиране на действията между областните дирекции на МВР и териториалните звена на "Гражданска защита", подписана от зам. Министъра на вътрешните работи г. н В. Вучков, както и щатно разписание рег. № К-11153/23.12.2009 г.) сочат на обоснования извод, че съдържащите се в тях данни се отнасят именно до дейността на конкретни органи и служби в системата на МВР, съставени са и се съхраняват в същата администрация, поради което за предоставянето им не се изисква изричното им изготвяне. Действително, тези документи са били изискани от директора на ДПНД при МВР в хода на производството пред АС – Търговище с мотива, че същите са необходими за изясняване на делото в пълнота, конкретно – за извършване на преценката на съда дали исканата информация е обществена или не. Следва да се има предвид обаче, че като е представил същите по делото, директорът на ДПНД при МВР е изпълнил разпореждане на съд под угрозата на разяснената му отговорност по чл. 93, във вр. с чл. 91 и във вр. с чл. 89, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, но не е изпълнил дължими по ЗДОИ действия за предоставяне на търсената информация при липса на основания за отказ в някоя от хипотезите по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ. Не се споделя доводът на касатора, че макар и да е отказал достъп до документите по реда на ЗДОИ, то след като е представил същите като доказателства по делото, следва да се счита, че те са на разположение на заявителя и той може да се запознае с тях. Гарантираният с разпоредбите на ЗДОИ достъп до обществена информация почива на специфични условия и правила, като всяка информация, попадаща в обхвата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, за която не съществува друг специален ред за търсене и предоставяне, следва да бъде предоставена от сезирания задължен субект по реда, регламентиран именно в ЗДОИ. В конкретния случай, обстоятелството, че съдът е изискал посочените документи за целите на своята преценка по същество на спора не отменя, нито замества дължимите от сезирания задължен субект действия по обработване и разглеждане на заявлението за достъп до обществена информация. В оспорения акт, постановен по т. 1 и т. 2 от заявлението, липсват мотиви, че се касае за класифицирана информация или друга защитена тайна, предвидена в закона, а също и че се засягат интересите на трети лица. Не е доказано от административния орган и обстоятелството, че се проявява интерес към конкретна информация с оглед висящо съдебно производство. Поради това правилно е заключението на първоинстанционния състав, че постановеният по т. 1 и т. 2 от заявлението на В. Христов отказ за достъп до обществена информация е незаконосъобразен – направен в противоречие с материалния закон. При тези съображения, след отмяна на административния акт в посечената част, съдът е върнал преписката на директора на ДПНД при МВР за ново произнасяне по т. 1 и т. 2 на заявлението, като изрично е указал спазване на чл. 37, ал. 2 ЗДОИ по отношение на информацията по т. 2 (поисканото щатно разписание рег. № К-11153/23.12.2009 г.), доколкото в административния акт се твърди наличие на данни, достъпът до които е ограничен. Предвид гореизложеното, като е отменил изричния отказ по т. 1 и т. 2 от заявлението и е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган, а е отхвърлил жалбата на В. Христов срещу обективирания отказ по т. 3 от заявлението му, административният съд е постановил правилен съдебен акт – съответен на доказателствата по делото и приложимия закон. В хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на участие в процеса и защита на страните. Правилно разпределена е доказателствената тежест в процеса, като съдът е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства с оглед изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства. Не са налице касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК на обжалваното решение на АС – Търговище. Касационните жалби на В. Христов и директора на Дирекция "Правно-нормативна дейност" при МВР се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение, а оспореното първоинстанционно решение – оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. По исканията за разноски: С оглед изхода на спора и неоснователността на жалбите на В. Христов и на директора на ДПНД при МВР срещу решението на АС – Търговище в засягащата ги част, всяка от страните следва да понесе разноските за производството. С оглед обезсилване на решението спрямо директора на РДПБЗН и прекратяване на производството спрямо него, разноски също не следва да му се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение