Решение № 131 от 7.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1006/2011 г.

Решение № 131 от 7.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1006/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Подсъдимият М. А. Б. обжалва по касационен ред въззивно решение № 174/12.ХII.2010 г. по внохд 424/2010 г. на АС-Варна с доводи за явна несправедливост на наложеното му наказание. Иска снизходителност и намаляване размера на наказанието. Защитата му навежда смекчаващи обстоятелства, които не са съобразени при определянето на наказанието му. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК настоящият състав на I-во н. о. на ВКС намира: Подсъдимият М. А. Б. е признат за виновен и осъден по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, чл. 26, ал. 1, чл. 29, ал. 1, б. "а" и чл. 58а, ал. 1 от НК на 10 (десет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим за това, че при продължавано престъпление и условията на опасен рецидив в периода 26.V. - 9.VI. 2010 г., в [населено място] извършил грабеж на чужди движими вещи на обща стойност 3355,20 лв. от П. Г. С., Д. Л. П., Н. Е. Н. и Г. Й. Г.; приведено е в изпълнение наказание по чл. 70, ал. 7 от НК по чнд 848/2009 г. на ОС-Плевен; присъдени са обезщетения за имуществени вреди по предявените граждански искове от С. и Г., ведно със законните последици. Жалбата е частично основателна - наложеното на подсъдимия Б. наказание е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, защото не съответства на установените по делото смекчаващи обстоятелства. Самопризнанието на досъдебното производство, макар и направено след разпознаването му от пострадалите, е винаги смекчаващо обстоятелство със съществено значение. Такива са сравнително младата възраст на подсъдимия, проявеното съжаление и разкаяние за извършеното. Тези обстоятелства не позволяват определяне на наказанието по реда на чл. 54 от НК само при отегчаващи обстоятелства в размер на максимума на санкцията. Като се вземат предвид, превесът на отегчаващите остава, но съответно на конкретно извършеното от този подсъдим престъпление е наказанието в размер на 12 (дванадесет) години лишаване от свобода, като с оглед нормата на чл. 58а, ал. 1 от НК той следва да изтърпи 8 (осем) години. ВКС счита, че поправянето и превъзпитанието на подс. Б. и осъществяването на останалите цели по чл. 36 от НК е възможно и с по-леко наказание. В този смисъл и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК въззивното решение следва да се измени. В останалата част жалбата на подсъдимия е неоснователна. Място за повече снизхождение в случая няма - касае се до агресия спрямо млади жени, като дори присъствието на децата им при осъществяване на три от деянията не е възпряло подсъдимия, равностойността на отнетото не е малка. По тези съображения съдът