Решение № 7310 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2289/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1037 от 09.01.2026 г., постановено по адм. д. № 11619/2025 г. от Административен съд – София – град /АССг/, с което е отменена негова Заповед № 3286з-2845/29.07.2024г., с която е отказано снемането на полицейска регистрация на А. И. К., [ЕГН], peг. № [номер] от 13.06.2012 г. по описа на 09 РУ – СДВР и преписката е върната на директора на ГДНП за ново произнасяне при съобразяване с дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно. Иска отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба - А. И. К., с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, в съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна. Иска да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е Заповед № 3286з – 2845/29.07.2024 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“, с която е отказано снемане на полицейска регистрация на А. И. К., [ЕГН], с peг. № [номер] от 13.06.2012 г. по описа на 09 РУ – СДВР, извършена на основание чл. 68, ал. 1 от ЗМВР за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК, поради липса на предпоставките по чл. 68, ал. 6 ЗМВР. За да постанови процесното решение, първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в противоречие с материалния закон и неговата цел. За да обоснове тези си изводи, АССг е приел, че по отношение на процесната пред него полицейска регистрация, административният орган не е извършил необходимия анализ относно личността на К., съответно дали профилът му продължава да бъде рисков с оглед отдалечеността на извършените деяния във времето, като неправилно е приел, че не е отпаднала необходимостта от обработване на данните и поддържане на регистрацията. Решението е незаконосъобразно. Съхранението от полицейските органи на лични данни и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива(ЕС)2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директива 2016/680) попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква в) от нея, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, §1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, §2, буква б) и чл.16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. В конкретния случай противно на приетото от АССГ по отношение на полицейска регистрация peг. № 7462 от 13.06.2012 г. по описа на 09 РУ – СДВР за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК, не е отпаднала необходимостта от обработването на конкретните данни, свързани с тази регистрация. За да откаже снемането ѝ, административният орган е извършил дължимата проверка за необходимост от съхранение на личните данни на К. в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането, като е съобразил личността му, която правилно е определена като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазване на обществения ред. В подкрепа на това е и електронната справка за съдимост на лицето, данните, от която сочат наличието на не едно изолирано деяние, а система от противоправни прояви в продължителен период — от 2005 г. до 2012 г.: престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК - хулиганство (НАХД № 9412/2006 г.), престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК - грабеж (НОХД № И-102/2008 г.), отново престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК - грабеж (НОХД № 10731/2010 г.) и опит за кражба в съучастие, извършен в изпитателен срок (НОХД № 3654/2013 г.), при което деецът е изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода. Обстоятелството, че по част от делата производствата са приключили със споразумение, не води до извод за отпадане целта, за която личните му данни се обработвате, тъй като намалява тежестта на установената вина — споразумението по чл. 381 НПК предполага признаване на вината и има последиците на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 НПК). Установеното разкрива трайна линия на поведение в нарушение на наказателния закон, а не случайно или еднократно отклонение. Именно тази системност, а не правната квалификация на отделното осъждане, обосновава извода, че целите на полицейската регистрация — защита националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред — продължават да са налице. Настъпилата реабилитация не разколебава тази преценка. Такава действително е настъпила, но съгласно т. 61 от Решение от 30.01.2024 г. по дело № С-118/2022 г. на СЕС, същата не води задължително до снемане на полицейската регистрация, а е само индиция, че субектът на данни представлява по-малък риск. Следва да се посочи, че целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация, като нито в Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, нито в ЗМВР има такава хипотеза. Основен аргумент за предходното е именно фактът, че полицейската регистрация, съхраняването и обработването на лични данни, е последица не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от извършване на противоправно деяние от същото. С оглед горните съображения при извършване на анализа дали съхраняването на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани, административния орган е съобразил изградения профил на заявителя като извършител на престъпленията, за които е осъден, тежестта на престъпленията, обществените отношения, които засягат същите, конкретния обект на защита и многобройността на деянията при престъпленията против собствеността, както и тяхната еднородност. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което жалбата на А. И. К. против Заповед № 3286з-2845/29.07.2024 г. на директора на ГДНП, бъде отхвърлена. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК А. И. К. следва да бъде осъден да заплати на ГДНП деловодни разноски в размер на 204,52 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и сумата от 35,79 евро – държавна такса за подаване на касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение