Решение № 1431 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10187/2020 г.

Решение № 1431 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10187/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Косев, от [населено място], чрез неговия пълномощник срещу решение № 122/2.06.2020 г. по адм. д. № 206/2019 г. на Административен съд Добрич. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-началникът на РДНСК-Варна и С. Рангелов чрез своите процесуални представители намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран от касатора срещу заповед № ДК-10-СИР-27/23.10.2018 г. на началника на РДНСК – Североизточен район, с която е отхвърлена жалбата му срещу разрешение за строеж № 0-4/30.01.2018 г., издадено от главния архитект на район "Одесос" при община Варна за строеж: "Ремонт и преустройство на покрив с изграждане на капандура на собствено таванско помещение към апартамент с идентификатор 10135.1507.712. 1. 17 в жилищна сграда, находяща се на [адрес] по плана на 8-ми микрорайон, [населено място]" в частта досежно искането за неговата нищожност. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Процесното разрешение е издадено от компетентен орган. В него са вписани фактическите и правните основания за издаването му, както и условията, свързани с изпълнението на строежа. Не е налице и съществен порок на процедурата, засягащ акта до степен на невъзможност да породи целените с него правни последици. Липсват също така особено тежки и радикални нарушения на материалния закон и неговата цел, в резултат на което разрешението за строеж да бъде определено като нетърпимо от гледна точка на правния ред. Обжалваното решение е постановено без да са допуснати съществени процесуални нарушения от съда. Твърдението в касационната жалба, че касаторът като жалбоподател не е бил редовно уведомен за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, насрочено за 4.05.2020 г. и по този начин е бил лишен от процесуална възможност за участие, което е нарушило правата му в процеса, е неоснователно. Касаторът като жалбоподател е редовно уведомен за това открито съдебно заседание чрез надлежно уведомяване по телефона, видно от приложения списък за призоваване. В него изрично е отбелязано, че това е станало на 13.04.2020 г., като е посочено и името и длъжността на уведомилото го лице- З. Кръстева, деловодител. Поради това не са допуснати от съда съществени процесуални нарушения и правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено вледствие на процедурни неизправности, допуснати от съда. Обжалваното решение е постановено и в съотвествие с материалния закон: Нищожният акт не поражда правни последици, нищожността е изначална, поради което всеки може да се позове на нея, ако има правен интерес. Нищожният акт само създава привидност за валидно настъпили правни последици, но в действителност не поражда такива. Нищожност ще е налице при висок интензитет и тежест на нарушенията на законосъобразността, тъй като нарушения с нисък интензитет сочат на унищожаемост на акта. Съобразно с това и с оглед на всеки от възможните пороци на акта, съдът е извършил правната си преценка в решението, като е приел, че не е налице нищожност в конкретната хипотеза. Актът е издаден от компетентен орган, в кръга на материалната компетентност на издателя на акта, при служебно известна заповед на съда, с която на основание пар. 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ на главните архитекти на райони на община Варна са предоставени правомощия да издават разрешения за строеж, в това число и разрешение за строеж със съдържание като оспореното. За да е нищожен един административен акт, следва допуснатият порок да сочи на висока степен и тежест на недействителност в хипотезата на материална такава. Това значи административният акт да е лишен от каквато и да е законова опора. В случая разрешението за строеж е издадено на посочено в закона правно основание, по заявление на лице, което, както е посочил решаващият съд е възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. В разглеждания аспект настоящата инстанция споделя доводите на съда, изтъкнати и от административния орган, че нищожност на разрешението за строеж, произтичаща от противоречие с императивни законови разпоредби, е налице само когато последиците му са правно нетърпими (строителство в защитена зона, строителство в зони, отредени за озеленяване, строителство в имот – публична собственост), което е в случая не е така. Обстоятелството, че не са осъществени всички, предвидени в материалната правна норма предпоставки, а именно, че за засягането на обща част на сградата се изисква решение на Общото събрание на собствениците в етажната собственост и съгласие на непосредствените съседи може да обоснове материална незаконосъобразност, но не и нищожност поради липса на материалноправните предпоставки. Не са налице и толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да засягат акта до степен на невъзможност да породи своите правни последици. Налице е ясно изразено в предписаната от закона писмена форма волеизявление, поради което не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до липса на волеизявление. На последно място издаденото разрешение за строеж с оглед предизвикваните с него правни последици преследва допустими по закон цели, поради което не е налице и превратно упражняване на власт. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на РДНСК-Варна следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,