Решение № 502 от 2.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2339/2011 г.

Решение № 502 от 2.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2339/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура срещу въззивна присъда от 17.11.2010 г. на Софийски градски съд, по внохд № 4267/2009 г. С визирания съдебен акт е отменена първоинстанционната присъда на Районен съд - София от 9.04.2009 г., по нохд № 15424/2007 г., с която Н. Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК и ангажирана неговата отговорност, чрез налагане на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение, на основание чл. 304 от НПК. Депозираният протест и приложеното към него бланкетно допълнение обективират израз на недоволство от постановения въззивен акт, поради допуснати процесуални нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК и незачитане на материалния закон, без да се сочат конкретни форми на проявление на релевираните касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК, и да се предлагат обосноваващи ги фактически аргументи и юридически съображения. Очертаното словнолаконично волеизявление, носещо белезите на декларация е съпроводено с искане за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. В съдебно заседание на 27.10.2011 г., представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста и пледира за правилност на атакувания съдебен акт, като предлага убедителни доводи за недоказаност на обвинителната теза, поради налични пороци в приобщената по наказателното дело доказателствена съвкупност. В настоящото производство Н. Г. участва лично и с упълномощен адвокат. В хода на съдебните прения подсъдимото лице и неговият договорен защитник молят постановената от Софийски градски съд оправдателна присъда, да бъде оставена в сила. Касационният протест е недопустим. Съдебната процедура по касационен инстанционен контрол е изчерпателно уредена от разпоредбите на чл. 346-355 от НПК. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на установения нормативен регламент налага заключение за очертани предели на инстанционната проверка, лимитирани от предмета на касационно обжалване; от определените процесуални субекти, имащи право да инициират производство пред ВКС; и от касационните основания. Несъблюдаването на визираните предписания създава процесуални пречки за касационния съд да реализира компетентността, с която е оторизиран, упражнявайки правомощията си по чл. 354 от НПК. В разглеждания казус представителят на обвинителната власт е дерогирал предявените от закона изисквания да посочи съображения, обезпечаващи релевираните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК. Липсата на нужната конкретика от фактически данни и правни аргументи, подкрепящи декларираните от прокурора процесуални нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, довели до неправилно приложение на относимата материалноправна уредба, не е преодоляна и в рамките на предоставената на страните възможност за последващо саниране на недостатъците в подадените жалба и протест, до даване ход на касационното производство. Очертаните обстоятелства предпоставят служебен контрол от касационната инстанция, недопустим от действащото законодателство. Логическа последица от това е формираната позиция на настоящия състав, че протестът следва да бъде оставен без разглеждане и съдебното производство по н. д. № 2339/2011 г. на ВКС, прекратено. Воден от гореизложеното и на основание чл. 351, ал. 1, вр. чл. 348 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение