Решение № 7543 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 514/2014 г.

Решение № 7543 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 514/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Зам. кмета на община Стара Загора Калоянов, представляван от ст. юрк. Николова, надлежно упълномощена, против решение № 218/14.11.13 г. по адм. д. № 174/13 г. по описа на Административен съд - Стара Загора с молба за отмяната му като неправилно. В писмен отговор на адв. Ламбов, пълномощник на оспорващите в първоинстанционното производство, надлежно упълномощен, са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендират се разноски за настоящата инстанция. Останалите ответници не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима, а по същество - неоснователна по следните съображения: Оспорена в първоинстанционното производство е Заповед № 10-00-609/27.03.13 г., с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ Зам. кметът на община Стара Загора е одобрил изменение на плана за регулация и плана за застрояване на УПИ I-3182 чрез разделяне на УПИ I-3182 на два нови урегулирани поземлени имота - УПИ I-182 и УПИ ХХVII-975 с предвидена улица тупик от о. т. 2028 до о. т. 2028б съгласно графична част и устройствена зона Жг - свободно високо основно застрояване с маск. плътност 80%, Кинт 3, мин. озеленена площ 20%, за първия и устройствена зона СЖ, об, средно застрояване, свързано с УПИ ХХII, Кинт 4 и озеленяване 20%. За да постанови обжалваното отменително заповедта решение, първоинстанционният съд е приел, че е издадена в нарушение на материалноправните изисквания по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Решението е правилно. УПИ I-3182 е общински, застроен с жилищни сгради, етажна собственост. Разработката е процедирана по инициатива на община Стара Загора. Предвид това и с оглед изискването на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ в хода на административната преписка е следвало да се поиска съгласието на лицата, носители на право на строеж като собственици на самостоятелни обекти в съществуващите жилищни сгради. Данните са, че съгласие не е дадено, а част от собствениците на жилища и носители на ограничено вещно право в имота са възразили по повод исканото изменение на плана преди издаване на заповедта. При това безспорно установяване изводът за незаконосъобразност на обжалваната заповед е обоснован и в съответствие на материалния закон. Разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, на основание която е одобрено изменението на действащия подробен устройствен план на УПИ I-3182, е императива и изрично сочи, че изменение по този ред може да бъде одобрено със съгласието на собствениците на имота /лицата по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ/, както и на носителите на ограничени вещни права върху този имот. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Посочената разпоредба от устройствения закон отчита, както правата на лицата, собственици на имота, предмет на плана, така и правата на лицата, носители на ограничени вещни права върху този имот. Съгласието на всички тези лица обуславя законосъобразността на заповедта за одобряване изменението на действащия подробен устройствен план на посоченото в процесната заповед правно основание. Липсата на такова съгласие е достатъчно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, което прави преценката на конкретните параметри и предвиждания на одобреното изменение безпредметна. Следва решението като постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му да бъде оставено в сила. При този резултат претенцията за присъждане на разноски, заявена с писмения отговор по касационната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена в доказания с договора за правна помощ и съдействие, приложен на л. 19, размер от 300 лв. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,