Решение № 809 от 30.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2145/2008 г.

Решение № 809 от 30.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2145/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218а б. "б" ГПК от 1952 г. (отм.), вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК (ДВ бр. 59/ 2007 г.) Образувано е по жалба на Г. В. В. против въззивно решение № 6/15.02.2008 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено на по гр.д. № 458/2007 г. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Доводите за нарушение на чл. 197 ГПК (отм.) относно пропускане на срока за въззивно обжалване от насрещната страна, по съществото си са за недопустимост на въззивния съдебен акт. Иска отмяна на решението, постановено от апелативния съд и потвърждаване на първостепенния съдебен акт. Ответникът по касация И. К. И. в качеството си на едноличен търговец "И" не възразява по реда на чл. 218г ГПК (отм.). Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил това на първата инстанция е отхвърлил иска на Г. В. против едноличния търговец. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че между едноличен търговец "И" в качеството на обещател и С. П. С.като купувач е сключен предварителен договор за продажба на един недвижим имот в гр. В., подробно индивидуализиран за сумата от 230 000 лв., платена изцяло още преди подписване на договора. Определен е срок за подписване на окончателен договор - 30.08.2006 г. Той не е спазен, като и до приключване на спора, не е финализирана окончателната продажба. Купувачът С. е сключил на 1.09.2006 г. договор за цесия с Г. В. (ищец по делото). Въззивният съд е приел, че предмет на същия е правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор. Стигнал е да заключението, че това е вземане, каквото цедентът не притежава, а от друга страна с цесия не могат да се прехвърлят вещни права. Направил е още и извод, че договорът "при конкретната фактическа обстановка" е без предмет, което го прави нищожен. В заключение, искът, предявен от В. е отхвърлен, тъй като не е встъпил в правата на купувача по предварителния договор като цесионер. Решението е неправилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че въззивният съд не е обсъдил възражението му, че въззивната жалба на едноличния търговец - ответник по иска, е била просрочена. Съдът е обсъдил данните по делото и е изложил подробни съображения, като е приел, че срокът по чл. 197 ГПК (отм.) е спазен. Те са правилни. Не е имало основание да се прилага чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.) относно едноличния търговец. Първото обявление до него за постановеното от окръжния съд решение е изпратено на ул. "Д" № 19, вх., ет. 4, ап. 12, гр. В., като призовкарят е отбелязал, че новия адрес е ул. "Д" № 4, ет. 7, ап. 27. Това е и адреса, посочен от самата страна и на който, тя е била надлежно призовавана във въззивното производство. На него е извършено надлежно връчване на обявлението за изготвяне на първоинстанционното решение и възможността то да бъде обжалвано. В 14- дневен срок, по пощата И. К. И. като представляващ Е. "И" е подал и въззивната жалба. Оплакванията на касатора относно заключението на въззивния съд, че едноличният търговец - обещател бил изправна страна по предварителния договор, са ирелевантни за спора. Никоя от страните не твърди разваляне на предварителния договор поради неизпълнение; искът за обявяване на окончателен договор е предявен от купувача, за който не се спори, че е изправна страна и освен това, окончателна сделка няма нито при подаване на исковата молба, нито до постановяване на решението по същество на спора. Ето защо, без значение е дали едноличният търговец - обещател е бил поканен надлежно да продаде вещта по нотариален ред на първоначалния длъжник, след като, безспорно не го е сторил в уговорения срок, нито по-късно. Доводите в касационната жалба, че цесията била надлежно съобщена на длъжника, за валидността на предварителния договор са също без значение, доколкото въззивният съд не е приел нещо различно от твърдяната от касатора фактическа обстановка. Мотивът на апелативния съд да отхвърли иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е, че е с договорът за цесия не са прехвърлени правата на първоначалния кредитор - купувач по предварителния договор. Това заключение е незаконосъобразно. Първо следва да бъде изяснено, че предмет на цесия може да бъде, както вземането, така и правото, стига да са прехвърлими. В случая, няма подобна забрана по силата на закона, на договора или поради естеството на правата и вземанията по предварителния договор, сключен между С едноличният търговец И. И. Въззивният съд неправилно е определил предмета на договора за цесия. Цедентът не е прехвърлил вещно право на собственост върху обещания му имот, а вземанията си по предварителния договор към длъжника Е. "ИКИ-93-И. ИВАНОВ. Това изрично е посочено в текста на договора от 1.09.2006 г. В него правото на собственост е свързано с подробното описание на вещта и с предмета на предварителния договор. Този извод се налага и при тълкуване волята на страните от последващото съдържание на договора за цесия, в който е изрично е указано, че на цесионера е прехвърлено и правото да се предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, както и други искове за дължими обезщетения поради неизпълнение на задълженията на длъжника по предварителния договор. Прехвърлени са и обезпеченията на вземането - допуснато от съд обезпечение на бъдещ иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД чрез вписана възбрана. В заключение, незаконосъобразно съдът е приел, че ищецът не активно материално-правно легитимиран да предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Решението следва да бъде касирано и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по всички елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 3 ЗЗД. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение