Решение № 6911 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1800/2018 г.

Решение № 6911 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1800/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ф. М." ЕООД, чрез адв. Г. като процесуален представител, против решение № 213 от 06.12.2017 г., постановено по адм. дело № 176/2017 г. по описа на Административен съд - С.. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Прави се искане за отмяната му и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на М. Б. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Ф. М." ЕООД срещу решение № 32-95613/06.04.2017 г. на началника на М. Б., с което във връзка с подадена от дружеството митническа декларация (МД) № 16BG001009Н0022628/06.10.2016 г. и след извършен последващ контрол административният орган е разпоредил промяна в тарифното класиране в кл. 33 за стоката - печена леблебия, поставена под режим допускане за свободно обращение - код ТАРИК 2005 99 80 99; преизчислил е размера на възникналото митническо задължение и съответните държавни вземания и е определил дължимите суми за доплащане. След оспорването му по административен ред актът е потвърден с решение от 05.05.2017 г. на директора на Агенция "Митници". Изводите на митническия орган са основани на доклад от 29.03.2017 г. за резултатите от извършена на дружеството проверка. Прието е, че в митническата декларация внесената стока не се класира в декларирания от дружеството код 2008 19 99 80, тъй като представлява печен нахут, който в изсушен вид попада в позиция 0713 от Комбинираната номенклатура (КН) и съгласно забележки 1а и 3 от Г. 20 на КН и Обяснителните бележки към Хармонизираната система (ОБХС) следва да се класира с код по ТАРИК 2005 99 80 99. Съдът е отхвърлил жалбата на "Ф. М." ЕООД като неоснователна. Приел е, че оспореният пред него акт е валиден като издаден от компетентен орган в условията на заместване, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нищожност на оспорения акт поради постановяването му от некомпетентен орган. По делото е приложено заверено копие от заповед за заместване, която не е оспорена по предвидения ред. Копието е заверено от надлежно упълномощения юрисконсулт в качеството му на процесуален представител на ответника. Жалбоподателят не е упражнил правата по чл. 183 ГПК и не е направил искане за представяне на оригинала на заповедта или официално заверен препис от същата. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че оспореното решение е издадено в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че стоката с описание печена леблебия представлява печен нахут, който в изсушен вид се класира в позиция 0713 от КН и на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, както и забележка 1а и 3 от Г. 20 на КН, следва да се класира в позиция 2005 като преработен или консервиран продукт от Г. 7, по метод, различен от изброените в забележка 1а на Г. 20 от КН. Към датата на деклариране тарифното класиране на стоката печена леблебия е с код по ТАРИК 2005 99 80 99, който не съответства на декларирания от касатора и съответно - приложимата тарифна ставка на митото по отношение на трети страни за този код е 17,60 %. Стоката представлява обработен чрез технологията печене нахут. В глава 7 от КН са класирани зеленчуци, растения, корени и грудки, годни за консумация, като нахутът изрично е посочен като попадащ в позиция 0713 20 00. Със забележка 3 от глава 20 е отбелязано, че позиции № 2001, 2004 и 2005 включват според случая само продуктите от глава 7, преработени или консервирани по методи, различни от тези, които са упоменати в забележка 1а от същата глава. В тази забележка е посочено, че в глава 20 не се включват зеленчуците и плодовете, преработени или консервирани по методи, посочени в глави 7, 8 и 11, а именно: охлаждане, сушене, варене във вода или на пара, замразяване, с добавка на захар или подсладители, временно консервиране (посредством серен диоксид или във вода - солена, сулфурирана или с прибавка на други вещества, но негодни за директна консумация), нарязване на парчета или резени, агломериране под форма на гранули, раздробяване на зърната до "брашна", "грис" или "прахове". От изброените методи на преработка и консервиране е видно, че термичната обработка "печене" не е включена сред тях, поради което съдът правилно е приел, че този метод е различен от упоменатите в забележка 1а, посочени в глави 7, 8 и 11 от КН. С оглед възприетата правна регламентация, законосъобразен е изводът, че леблебията като изрично посочен в глава 7 продукт - печен нахут, преработен по метод, различен от тези по забележка 1а, следва да се класира в позиция 2005, съответно за него да бъде определен код по КН 2005 99 80 и код по ТАРИК 2005 99 80 99, а не декларираният от дружеството. Правилно съдът не е възприел заключението на съдебно-агротехническата експертиза в частта му относно съпоставката между характеристиките на растението фъстък и внесената стока. Същото не е съобразено с конкретните изисквания по съответните позиции от КН. В решението са обсъдени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и са изложени аргументирани съображения относно тарифното класиране на стоката, предмет на митническата декларация. Въпросът в коя позиция следва да се класира продукта с оглед неговите характеристики и метод на обработка е правен и не е от компетентността на вещото лице. В този смисъл са неоснователни доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в некредитиране на заключението на агротехническата експертиза в тази му част. Изводът на съда за законосъобразност на оспорения акт е в съответствие с приложимите материално-правни норми. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,