Решение № 9 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1692/2021 г.

Решение № 9 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1692/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Я. В. срещу решение № 12567/31.12.20 по г. д. № 4271/19 на АС София - с което е потвърдено решение № 3855/30.05.2019 по г. д. № 10485/18 на СГС, І ГО, 14 с., в частта за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ за сумата над 10000 лв. от 40000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за над 483, ЗЗ лв. до 1944, 44 лв. лихви. Излагат се съображения за незаконосъобразност; моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на иска по чл. 2 ЗОДОВ в пълен размер ведно с лихви и разноски.

Прокуратурата на Република България оспорва жалбата.

С определение № 60675/4.10.21 е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос във връзка с критериите, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004 на ОСГК на ВКС/. В задължителната практика, в това число цитираната /т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968, реш. № 77/22.07.20 по г. д. № 4010/19, ІІІ ГО и др. / са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания.

По основателността на касационната жалба:

Между страните няма спор относно следните факти, а и те се установяват от доказателствата по делото:

• на 7.11.07 /по ДП №ЗМ 3653/07 С. В. е бил привлечен за първи път като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 131, ал. 2 пр. 1 алт. 3 пр. 2 алт. 2 вр. с чл. 129, ал. 2 пр. 3 вр. с ал. 1 НК, за което се предвижда наказание "лишаване от свобода" от 3 до 10 г., и му е била взета мярка "подписка";

-съдебното производство, образувано след внасянето на обвинителния акт, е било прекратявано няколкократно и връщано на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения-като с постановление на СГП № 3139/09 е било спряно през периода 19.04.11-10.10.13; след възобновяването му е било образувано нохд № 4640/13 по описа на СГС, 22 с., с постановената по което присъда ищецът е бил признат за виновен в това, че на 31.10.07, около 16 ч., е причинил, чрез извиване и пресрещане на пръстите на лявата ръка, на лице от състава на МВР - инспектор С. Т. от 9 РПУ СДВР – средна телесна повреда – разкъсване на обвивката на сухожилието на гърба на четвърти пръст на лява длан, което от своя страна затруднило хватателната функция на ръката, характеризиращо се с медикобиологичния признак "трайно затруднение движенията на ляв горен крайник", по повод изпълнение на службата-провеждане на специализирана полицейска операция по линия на "наркотици" на територията на 9 РПУ-СДВР, поради което и на основание чл. 131, ал. 2 пр. 1 алт. 2 пр. 2 алт. 2 вр. с чл. 129, ал. 2 пр. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на 6 месеца "лишаване от свобода" при условията на чл. 66, ал. 1 НК /отложено изпълнение на наказанието за изпитателен срок от 3 г. /; с решение № 414/7.12.15 по нохд № 738/15 на САС-НО, VІс., първоинстанционната присъда е изменена и наказанието намалено на 3 месеца "лишаване от свобода"; с решение на ВКС, НК, 2 НО /№ 75/7.04.16 по нохд № 153/16 въззивното решение на САС е отменено и делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание; с решение № 244/9.06.16 по нохд № 352/16 на САС, НО, 3 с., първоинстанционната присъда е изменена – наложеното наказание "лишаване от свобода" е намалено на 3 месеца, а дължимата от подсъдимия сума за разноски е увеличена; с решение на ВКС № 247/13.12.16 по нохд № 1003/16 въззивното решение на САС е отменено и делото е върнато за ново гледане на въззивния съд от стадия на съдебното заседание /касационната инстанция е констатирала, че указанията, дадените при първото гледане на делото от ВКС (вкл. да се установи дали действително св. Т. се е легитимирал пред подсъдимия, къде са нанесени ударите /предвид противоречието на приетото с данните от медицинската експертиза/, какви са противоречията между отделните гласни изложения, има ли повторно легитимиране на полицейските служители и кое е наложило това, правилно ли е заличен свидетел), не са били изпълнени, игнорирани са показания на свидетели (Д. и В. в частта, в която са разяснили виковете на подсъдимия за помощ и полиция далеч преди да бъде застигнат пред тото пункта), липсва детайлен анализ на обясненията на подсъдимия и съпоставка с останалите доказателства (вкл. показанията на свидетелите Д., В., Г., медицинската документация и заключение), налице е непълнота в оценката на показанията на св. Т. и св. Ц. и неизясняване на механизма на получаване на твърдяното увреждане; дадени са нови указания, в това число за извършване на разпити и съобразяване и на онези доказателства, които разкриват действията на Т. спрямо подсъдимия по задържането му, поставянето на белезници, нанасянето на удари, местоположението на подсъдимия/; с решение № 94/27.02.17 по нохд № 1317/16 на САС, НО, 7 с., първоинстанционната присъда е отменена в частта, с която подсъдимият е признат за виновен и е осъден на 6 месеца "лишаване от свобода", като делото е върнато за ново разглеждане от прокуратурата; с постановление от 9.02.18 /връчено и необжалвано/ наказателното производство е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК /по съображения, че деянието не е извършено/.

• ищецът е бил обвинен в извършване на процесното престъпление само 3-4 месеца след като е завършил средното си образование-в момент, когато е имал мечти за живота си, искал да следва и учи, да се реализира; приел много тежко обвинението – за него то било кошмар, ад; дотогава не бил имал пререкания с полицията или наказателни дела, чувствал се зле психически, обиден, унижен, депресиран; преди обвинението бил много весел, контактен, но сега се затворил не му се занимавало; искал да бъде оправдан, бил много разочарован от това, че не може да се разбере истината от прокуратурата; 10 години трябвало да обяснява, че не е направил това нараняване на полицая и никога не е бил против полицията; искал да учи в школата в С. - тъй като негови роднини работили в полицията и той бил настроен да учи и работи там - но всичко рухнало; завършил висше образоване през 2013 /колеж по туризъм/, задочно /трябвало да се издържа/, но ученето му се проточило-не можел да се концентрира, казвал, че не му се живее; съседите започнали да го гледат накриво /инцидентът станал до блока, в който семейството живеело от 40 г., всички съседи излезли, започнало шушукане, че ищецът е пребит от полицията/; сменял няколко работи, трябвало да отсъства заради призовки, това създава лошо впечатление /св. Н./.

При така установените фактически обстоятелства е безспорно, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. Спорен е въпросът какъв е размера на дължимото обезщетение.

Настоящият състав намира, че във връзка с висящото наказателно производство ищецът е търпял психически страдания, стрес, притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение, страх от осъждане. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалните му отношения и общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Освен това, видно и от свидетелските показания, в периода на воденото наказателно производство е имало и видима промяна в ищеца – загубил веселия си нрав и желанието си социални контакти, бил притеснен, депресиран. Променил се и начина му на живот-затворил се, не можел да се концентрира, не му се живеело, бил тревожен и заради злепоставянето му пред съседи и близки. Неразумната продължителност на периода, през който е траело наказателното производство, допълнително е увеличила вредните последици и има решаващо значение за негативното отражение на обвинението върху неимуществената сфера на ищеца. Съдът отчита прекомерната като цяло продължителност на негативното засягане на правата на личността /около десет години/ - през която делото е стигнало и до съдебна фаза, преминало е през шест съдебни инстанции, постановявани са трикратно осъдителни присъди с наказание "лишаване от свобода" и двукратно касационна инстанция е връщала делото с указания; тежестта на престъплението, ангажиращо сериозна наказателна отговорност - заплахата за която също увеличава причиненото състоянието на страх от осъждане за нещо, което не е извършено; необходимостта подсъдимият да се явява на заседания със съответните усложнения за работата и следването му; уронването на честта и достойнството, чувството за незаслужено злепоставяне пред близки, познати и съседи /още повече, че роднини на ищеца били полицаи и той самият имал желание да стане такъв/, възрастта и социалното положение /значителният период, през който се е водело наказателно производство, съвпада с най-активната възраст, вкл. за професионална и социална реализация/, интензитета на търпяните болки и страдания, вкл. промяната на начина на живот, описана по-горе, довела до допълнителен психически товар и напрежение. Всички тези обстоятелства обосновават определянето на по-голям размер на дължимото обезщетение. Същевременно съдът отчита и, че е била наложена най-леката мярка за неотклонение /подписка/ и липсват данни за трайни и необратими промени в здравословното състояние като резултат от неоснователното обвиняване.

Предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав намира, че, като се отчитат критериите на чл. 4 ЗОДОВ, чл. 52 ЗЗД, конкретните обстоятелства на случая и ангажираните доказателства, обществено-икономическите условия в страната, за обезвреда на процесните неимуществени вреди се дължи общо сумата 17 000 лв., ведно със законна лихва от 9.02.18 до окончателното изплащане. С оглед на това и предвид отговора на правния въпрос, следва да се приеме, че въззивният съд не е процедирал в съответствие с процесуалното си задължение да обсъди всички относими към определяне размера на дължимото обезщетение конкретни обстоятелства. Това се е отразило на правилността на решението му, респективно довело е до определяне на обезщетение несъответно на претърпените вреди - което е основание за частична отмяна на атакуваното решение.

Предвид всичко изложено по-горе атакуваното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 10000 лв. до 17000 лв. ведно с лихви е незаконосъобразно и трябва да се отмени - вместо което в тази част претенцията се уважи заедно със законната лихва считано от 9.02.18 до окончателното изплащане; в останалата част – с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 17000 лв. до 40000 лв. то следва да се остави в сила. На ищеца се дължат и общо 1047, 53 лв. разноски за всички инстанции съразмерно на уважената част от иска.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,