Решение № 10403 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6629/2017 г.

Решение № 10403 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6629/2017 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ш. Х. К., гражданин на Афганистан, против решение № 2282/05.04.2017 г., постановено от Административен съд С. - град по адм. д. № 277/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 11375/06.12.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет, с което последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Ш. Х. К.. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му. Ответникът в касационното производство - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет, чрез юрк. Славова оспорва основателността на касационната жалба, представя справка за актуалното положение в страната на произход на чужденеца и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е било решение на председателя на ДАБ, с което на касатора е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Формиран е извод, че спрямо кандидата не са налице предпоставките, визирани в закона за предоставянето на единия или другия статут. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Ш. Х. К., гражданин на Афганистан, против решение № 11375/06.12.2016 г. на председателя на ДАБ към МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е извършил анализ на представените по делото доказателства и информацията, съдържаща се в проведените с жалбоподателя интервюта и е формирал извод за правилност на решението на административния орган. При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното решение на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът е преценил, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила. Прието е от съда, че молбата на жалбоподателя за предоставяне на статут на бежанец, не сочи, че той има основание да се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение в страната си по произход. Съдът е установил, че не се твърди наличието на такива обстоятелства в представената от Ш. Х. К. версия за причините да напусне страната си. Съдът е счел, че липсват каквито и да било доказателства, въз основа на които да бъде направено обосновано предположение за това, че в Афганистан жалбоподателят е бил подложен на преследване. Съдът е преценил, че данните от проведеното интервю и заявените от чужденеца мотиви да напусне Афганистан сочат на извод, че жалбоподателят е мигрант, а не лице, напуснало страната си на произход по причините, изброени в дефиницията за "бежанец", в контекста на Г. II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Съдът е счел, че не са налице предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, преценявайки, че в случая не е налице никоя от хипотезите на цитираната правна норма. При разглеждането на този въпрос, съдът е съобразил Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и тълкуването на дефинираното понятие за "посегателство" в чл. 15, б. в) от Директива 2004/83/Е0 относно минимални стандарти за условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила. Съдът e приел, че предвид липсата на твърдения за преследване, обосновано е отхвърлена молбата за закрила на Ш. Х. К., тъй като не може да бъде прието, че съществува реална опасност от тежките посегателства, визирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е приел, че ответникът е изложил мотиви именно в този смисъл и така е изпълнил задължението си да обсъди всички релевантни за конкретния случай обективни данни, както и твърденията на търсещия закрила, като за да мотивира решението си е взел предвид и справката от 13.04.2016 г., относно актуалната обстановка в Афганистан, отчитайки че по отношение на сигурността, ситуацията там е нестабилна, но не може да бъде характеризирана като ситуация на въоръжен конфликт. Съдът е счел, че представените от адвоката - пълномощник Насоки на ВКБООН за определяне критериите за оценка на нуждите от международна закрила на търсещите убежище от Афганистан - не променят крайните изводи, до които съдът е стигнал, тъй като жалбоподателят, не твърди и не сочи доказателства да е имал качеството на лице от тези, изброени в Съображенията за изключване, съдържащи се в Насоките на ВКБООН. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като обосновано и правилно. Съдът подробно е анализирал всички обстоятелства около бежанската история на чужденеца в светлината на законовите изисквания за предоставянето на международна закрила. Въз основа на този подробен анализ, съдът е формирал обосновани изводи, че за лицето не са налице предпоставките на закона за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението административният съд не е допуснал нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Р. България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини, не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Съдът правилно е преценил като обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на Ш. Х. К. не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за наличе в него на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение и същевременно да са нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход. Не може да се направи извод, че по отношение на чужденеца е осъществено преследване, поради което той не може да се завърне в Афганистан. В проведените интервюта жалбоподателят е заявил, че напускането на страната му по произход е свързано с желанието да замине за Европа, където да развие легален бизнес. О. изнесените от чужденеца факти, не може да се направи извод, че търсещият закрила е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ . По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут на Ш. Х. К. по чл. 9 от ЗУБ, съдът правилно е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В конкретния случай не се установява наличието на нито една от хипотезите на чл. 9 ЗУБ, при които законът предвижда предоставянето на хуманитарен статут. Безспорно е установено, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито са налице данни, че би бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в Афганистан. От справките, представени по делото вкл. и тази, представена пред касационната инстанция се установява, че в страната на произход на чужденеца има възможност за вътрешно разселване, което само по себе си е основание за отказ, както на бежански, така и на хуманитарен статут. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът при постановяване на решението си, е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на доводите на жалбоподателя и на събраните по делото доказателства. Съдът е изложил мотиви по всички релевантни за спора обстоятелства, обсъдил е обстоятелствата, съобщение от чужденеца, както и представените справки за положението в страната му на произход. Изводите, направени от съда са обосновани, тъй като се подкрепят от данните по делото. Въз основа на тези обосновани изводи, съдът е приложил правилно материалния закон. По тези съображения, касационната инстанция приема, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Решението следва да бъде потвърдено като правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд