Решение № 12912 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7602/2016 г.

Решение № 12912 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7602/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Ю. Я. от с. Ф., община Б., област Б. против решение № 662/10.05.2016 г. по адм. дело № 488/2015 г. на Административен съд- Б., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноски. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява Ответникът- Кметът на община - Б., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Арсениев и адв. Денева, които оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират разноски за касационната инстанция, съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд- Б. е отхвърлил жалбата на Т. Ю. Я., против заповед № 01-15-69 от 02.06.2015 г. на Кмета на община Б., издадена на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Плевня", находящ се в УПИ IV- 24, кв. 4 по плана нa с. Ф., община Б.. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и в съответствие на материалния закон. Според съда описаната в заповедта постройка се явява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като не разполагат с издадени по съответния ред строителни книжа-одобрени инвестиционни проекти и разрешения за строеж, каквито се изискват съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Отхвърлил е възраженията на оспорващия, че строежът е търпим по смисъла на § 16 ЗУТ, както и че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с издаване на КА № 19/09.04.2015 г. и връчването му. Изводите са направени след анализ на доказателствата по делото и въз основа на неоспореното основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правнорелевантните факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Оспорената заповед е издадена по отношение на строеж шеста категория, представляващ допълващо застрояване. Установените от съда данни безспорно сочат, че за процесния обект- плевня, се изискват строителни книжа - разрешение за строеж по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, с каквото процесната сграда не разполага. Част от застроената й площ (4,60 кв. м) попада в имот публична общинска собственост - улица, в нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗУТ, според която постройки на допълващото застрояване не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Поради изложеното и липсата на разрешения за строеж, изводите на съда за законосъобразност на заповедта, разпореждаща премахването на постройката като незаконна, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, са правилни. Без правно значение в случая е, че е налице удостоверение от Гл. архитект на община Б., за търпимост на строежа. Това удостоверение няма обвързваща доказателствена сила и административният орган, както и съдът, служебно следва да изследват наличието на условия за признаване статут на търпимост на строежа, доколкото той е пречка за премахването му. Такива условия, както правилно е посочил административният съд, не са налице. Удостоверение за търпимост е неотносимо към преценката за законност на строежа, дори и да е налице към момента на установяване на незаконния строеж и оспорване на заповедта за премахването му - на него законодателят е придал изрично само удостоверителна сила и то досежно прехвърлителни сделки - § 16, ал. 1, изр. последно ЗУТ. От изложеното следва, че обжалваното решение, като правилно следва да се остави в сила. Предвид своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция по представения опис в размер на 600 лв, съставляващи надлежно внесен адвокатски хонорар по Договор за правна помощ от 20.07.2016 г., като възражение за прекомерност не е направено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Второ отделение