Решение № 11898 от 24.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1238/2020 г.

Решение № 11898 от 24.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1238/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет Септември против решение № 692/25.10.2019 г., постановено от Административния съд – Пазарджик по адм. д. № 1066/18 година( в касационната жалба, погрешно е посочена годината на делото като 2018 година). С обжалваното решение, по жалба на "Варварски минерални бани"ЕООД, е отменена Наредбата за реда и условията за издаване на разрешителни за водовземане на минерална вода на територията на община Септември, взето с протокол № 56 на редовно заседание, проведено на 30.10.2018 година и Общинският съвет- Септември е осъден да заплати на жалбоподателя разноски, направени по делото в размер на 1200 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Сочените фактически основания за отмяна на решението, са необоснованост на изводите, формирани от съда и неправилна преценка на събраните по делото доказателства – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорената наредба. В съдебно заседание, процесуалният представител на касатора е заявил искане за присъждане на направените разноски. Ответникът – "Варварски минерални бани" ЕООД чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Подробни съображения за твърдяната неоснователност на касационната жалба са изложени в представения по делото писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен. По основателността й, касационният съдебен състав приема следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Наредбата за реда и условията за издаване на разрешителни за водовземане на минерална вода на територията на община Септември, взето с протокол № 56 на редовно заседание, проведено на 30.10.2018 (наричана за краткост по-долу Наредбата) в цялост. Административният съд е приел, че жалбоподателят има правен интерес от оспорване на цялата наредба, тъй като е титуляр на разрешителни за водовземане за два от сондажите на находище Варвара При преценка на основателността на оспорването, съдът въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че при публикуване на проекта на наредбата на интернет-страницата на общината към него липсвали мотиви, каквито били задължителни съгласно чл. 26, ал. 2-5 ЗНА. Съдът е преценил, че посоченото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, което било достатъчно за отмяна на цялата наредба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно, тъй като при постановяването му съдът е допуснал съществени съдопроизводствени нарушения, които са повлияли на крайния резултат. Необоснован е изводът на административния съд, че жалбоподателят има правен интерес от обжалване на цялата наредба. С определение на ВАС № 5617/15.04.2019 г., постановено по адм. д. № 3718/19 година, на първоинстанционния съд са дадени указания да изясни правния интерес на жалбоподателя по оспорване на отделните разпоредби от Наредбата. При връщане на делото на административния съд, съдът с разпореждане № 940/31.05.2019 г. е указал на жалбоподателя необходимостта от обосноваване на правния му интерес от оспорване на отделни разпоредби от наредбата, във връзка с което жалбоподателя е представил молба, постъпила по делото на 26.06.19 г. (лист 193 -194 от делото). В нея е посочено, че той има интерес от обжалване на цялата наредба в качеството му на титуляр на разрешителни за водовземане за два от сондажите на находището. Възражения срещу конкретни разпоредби от Наредбата, жалбоподателят е направил срещу разпоредбите на § 4 вр. с § 5, ал. 2 от ПЗР на Наредбата вр. с чл. 9 от нея. При така направеното уточнение, първоинстанционният съд не е имал основание да приеме, че жалбоподателят е обосновал интереса си от обжалване на Наредбата в нейната цялост. В посочената молба на жалбоподателя липсват конкретни възражения срещу останалите разпоредби от наредбата извън разпоредбите на § 4 вр. с § 5, ал. 2 от ПЗР на Наредбата вр. с чл. 9 от нея. Нещо повече от тази молба не става ясно, защо се атакува и разпоредбата на § 5, ал. 2 от ПЗР на Наредбата, тъй като тя не е във връзка с § 4 от ПЗР, а с ал. 1 от § 5, както и дали се оспорва разпоредбата на чл. 9 от Наредбата и ако "да", защо, какви са възраженията срещу нея. Съдът е следвало да поиска и това уточнение, което не е направил. Въз основа на гореизложеното, касационният съдебен състав преценява като необоснован и неправилен изводът на първоинстационния съд, че жалбоподателят е обосновал интереса си от оспорване на останалите разпоредби от Наредбата( извън конкретно посочените от него в молбата му от 26.06.19 година), което е довело до постановяване на недопустимо решение в посочената част. Решението на първоинстанционния съд, в частта, в която е отменил наредбата, извън конкретно оспорените разпоредби от нея е недопустимо и следва да се обезсили, а вместо това производството в тази част се прекрати като недопустимо. Решението на първоинстанциониня съд, в частта, в която е отменил Наредбата по отношение на § 5, ал. 2 от ПЗР от нея и чл. 9 от Наредбата също е недопустимо, тъй като жалбоподателят не е обосновал връзката на § 5, ал. 2 с оспорената от него разпоредба на § 4 от ПЗР, както и какви са недостатъците на чл. 9 от Наредбата. Съдът е следвало да даде указания на жалбоподателя по този въпрос, след което да прецени допустимостта на жалбата му срещу тези разпоредби. Решението в частта, в която е отменен § 4 от ПЗР на Наредбата вр. с чл. 9 от нея е неправилно. Първоинстанционният съд необосновано е приел, че към проекта за наредба, публикуван на интернет страницата на общинския съвет няма мотиви. В изпратената по делото преписка такива се съдържат ( лист 30-31 от делото), което е индиция, че те са и публикувани заедно с проекта на наредбата. Съдът е следвало да извърши служебно справка на интернет страницата на общинския съвет, за да установи публикуването им. В случай, че съдът е счел, че такава служебна справка е извън компетентността му, той е разполагал с възможността да допусне експертиза, която да възложи на компютърен специалист, за отговор на въпроса – съществуват ли данни за публикуване на представените по делото мотиви към проекта за наредба на интернет страницата на общинския съвет. Касационният съдебен състав извърши справка на интернет страницата на Общинския съвет Септември, в рубриката " Проекти на нормативни актове за 2018 година", в резултат на която установи, че представените по делото мотиви са публикувани на интернет страницата на общинския съвет заедно с проекта на наредбата. При тези данни, касационният съдебен състав преценява като необоснован и неверен извода на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на чл. 26 ЗНА, който е обосновал и решението на първоинстанционния съд. Решението в посочената част (относно § 4 от ПЗР от Наредбата) следва да се отмени като неправило, а делото в тази част се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. С оглед изхода на спора в касационната инстанция, следва да се отмени решението на административния съд и в частта, в която на жалбоподателя са присъдени разноски по делото. Касаторът чрез своя процесуален представител е направил искане за присъждане на разноски. Това искане е направено само пред касационната инстанция, без такова да е направено пред първоинстанционния съд. Поради това следващите съображения касаят единствено и само разноските, направени в настоящото (касационно) производство. Делото в по-голямата му част приключва с настоящото решение, поради което касационната инстанция следва да се произнесе за дължимостта на разноските за тази част от делото. Делото не приключва с окончателен съдебен акт по отношение на три от всички разпоредби в Наредбата, а в тази част се връща за новото му разглеждане от друг съдебен състав. Възстановяването на разхода за държавна такса за касационното производство зависи от изхода на спора, в частта, в която делото не е приключило окончателно, поради което настоящият касационен състав не следва да се произнася по възстановяването на този разход. По разхода за адвокатски хонорар на Общински съвет –Септември в касационното производство: Общинският съвет е представляван в производството пред касационната инстанция от адв. Велкова, за която в пълномощното й е посочен като съдебен адрес, Адвокатско дружество "Симеонов и Дерменджиев". В производството пред ВАС, касаторът не представи доказателства за направени разноски за процесуалното му представителство от адв. Велкова. В пледоарията си по същество пред ВАС, адв. Велкова е поискала на доверителя й да бъдат присъдени разноски, посочвайки, че за тях имало доказателства по делото. След проверка, касационният съдебен състав установи, че по приложеното частното производство под № 3718/19 г. по описа на ВАС, Трето отделение, на лист 16 от него се намира платежно нареждане, което касае наредено от Община Септември плащане в размер на 6 000 лева на адв. д-во Симеонов и Дерменджиев, във връзка с ф-ра № 482/03.01.19 година. Само от този частен документ не се доказва обаче връзката на направеното плащане с настоящия съдебен спор, а още по-малко с настоящото касационно производство пред ВАС. Не е доказано, че именно въпросното дружество, получило плащането е преупълномощило адв. Велкова с процесуалното представителство на общинския съвет, както и че фактурата, по която е извършено плащането е във връзка и с процесуалното представителство на ОбС-Септември, извършено от адв. Велкова в настоящото касационно производство. По тези съображения, искането на касатора за присъждане на разноски за адвокатска защита, във връзка с частта от делото, която приключва с окончателен съдебен акт, е неоснователно и следва да се остави без уважение. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 и 3 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд