Решение № 3061 от 22.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на М. Цветков, чрез процесуален представител адв. З. Николова, против Решение 1793/18.03.2022 г., постановено по адм.д. 6044/2021 г. по описа на Административен съд- София град, с което е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу Заповед РНИ20-РД-09-170/24.04.2020 г. С доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се моли за неговата отмяна ведно със законните последици. Ответникът по жалбата- кмета на район Нови Искър, Столична община в срока за отговор по чл. 213а, ал. 4 АПК представя становище, в което излага позиция за законосъобразност на първоинстанционното решение. Заключението на прокурора при Върховна административна прокуратура е за правилност на решението, като предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима- подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество намира същата за неоснователна по следните съображения: Първоинстанционото производство е образувано по жалба на М. Цветков срещу Заповед РНИ20-РД09-170/24.04.2020 г. на кмета на Столична община, район Нови Искър, с която на основание чл. 192, ал. 2 ЗУТ е учредено в полза на Д. Стоименов право на преминаване през поземлен имот с идентификатор 00357.5355.45, собственост на настоящия касатор, с цел осигуряване на достъп до поземлен имот с идентификатор 00357.5355.44 по КККР на гр. Нови Искър, съгласно скица към заповедта, при засегната площ 82 кв.м., с ширина на пътя 1.75м. и дължина 46.78 м., при цена на учреденото право на преминаване 240.00 лв. за срок от 12 календарни месеца. С първоинстанционното решение жалбата е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издаден от компетентен орган, съобразно административно-производствените правила и правилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е правилно- постановено е в съответствие с материалния закон и е обосновано. В чл. 192, ал. 2 от ЗУТ е уредена хипотеза, при която с едностранно властническо волеизявление- заповед на кмета на общината, при кумулативното наличие на материалноправните предпоставки, е възможно да се учреди сервитут за преминаване през чужд имот. Учредяване право на преминаване през чужд имот по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ е обусловено от наличието на следните предпоставки: липса на постигнато съгласие между собствениците на поземлените имот за учредяване право на преминаване по договорен път; липса на какъвто и да е друг подходящ начин за достъп към господстващия имот, както и икономическа нецелесъобразност на друго техническо решение. В настоящия случай между страните не се спори, че първата предпоставка е налице- между собствениците няма постигнато съгласие за доброволно уреждане на отношенията им. Досежно останалите две предпоставки настоящата съдебна инстанция споделя изцяло мотивите, заложени в първоинстанционното решение, като изведени след обстоен анализ на събраните в хода на производството доказателства, в това число и дадените експертни заключения по приетите първоначално назначена и повторна съдебно-технически експертизи. От заключенията на съдебно-техническите експертизи се установява, че алтернативните варианти за достъп до ПИ 000357.5355.44, които са разгледани, както в експертизата, изготвена от инж. Р. Пандев, така и в повторната експертиза, изготвена от инж. Т. Алексиева, представляват икономически нецелесъобразно решение, тъй като са по-дълги и трудни за пешеходно преминаване трасета, преминаващи през голям брой имоти, чужда собственост. Предвид изложеното следва да се заключи, че не е налице друг подходящ начин за достъп до господстващия имот. Несподелими са касационните оплаквания, че с учредяване правото на преминаване се влошават условията за застрояване на подчинения имот и се препятства установения начин на трайно ползване на същия. Към настоящия момент УПИ XIX-786, ПИ 00357.5355.45 представлява незастроен терен, а съобразно предвижданията в действащия ПУП в него е предвидено да се реализира само основно двуетажно застрояване и проектираното трасе по никакъв начин не препятства неговото реализиране. Неоснователни се явяват и аргументите, че проектираното трасе би препятствало изграждането на постройки на допълващо застояване, доколкото според действащия ПУП не са предвидени за изграждане постройки на допълващо застрояване и жалбоподателят не може да се позовава на едно бъдещо, несигурно събитие. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,