Решение № 12264 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4292/2011 г.

Решение № 12264 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4292/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Агроспектър 2000" ООД, ЕИК 116506769, подадена от неговия пълномощник адвокат Монев, против решение № 9 от 18.01.2011 г., постановено по административно дело № 167 по описа за 2010 г. на Административен съд - Търговище. Исканията са за отмяна на съдебния акт като неправилен - постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК), и отмяна на предписанията на Дирекция "Инспекция по труда" - Търговище, отдел Разград, като незаконосъобразни. Ответникът по касация директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Търговище, в писмено становище чрез надлежно упълномощената юрисконсулт Неделчева оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна. Ответницата по касация Андрияна Георгиева Андреева от гр. Варна, действаща чрез повереника си адв. Данев, писмено възразява срещу касационната жалба и моли оспореният с нея съдебен акт да бъде потвърден като правилен. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на визираните в нея основания и извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С подложеното на касационна проверка съдебно решение Търговищкият административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Агроспектър 2000" ООД срещу протокол за извършена проверка № РЗ-822/08.10.2010 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Търговище, отдел Разград, в частта му, с която на основание чл. 404, ал. 1 от КТ (Кодекс на труда), са приложени принудителни административни мерки по отношение на "Агроспектър 2000" ООД, изразяващи се в даване на задължителни предписания, без тези по т. 1 за връщане на трудовата книжка. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения пред него административен акт отговаря на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторовия повереник за необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, а доводите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил всички правнозначими доводи на страните и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалноправни норми, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на касатора за пороци при издаването на предписанията. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на инспекцията по труда, регламентирано в чл. 404, ал. 1, т. 8 от КТ, да даде задължителни предписания на работодателя да начисли в разчетно-платежната ведомост на дружеството действително полученото от работника (служителя) възнаграждение за месеците януари - март 2008 г. От доказателствата по делото, преценени от съда - платежни ведомости за месеците януари, февруари и март 2008 г., и удостоверение изх. № 29/23.04.2008 г., издадено от "Агроспектър 2000" ООД, се установява хипотезата на чл. 404, ал. 1, т. 8 от КТ - допуснато нарушение на трудовото законодателство, свързано с начисляване във ведомостите за заплати на сума по-малка от сумата, която работодателят е изплатил на лицето, изпълнявало длъжността по трудов договор "административен секретар". Именно посоченото нарушение на трудовото законодателство обосновава прилагането на процесната принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 8 от КТ. Противно на твърдяното от касатора, издаденото от управителя на дружеството удостоверение в кръга на служебните му възражения представлява годно доказателствено средство, от чието съдържание е видно, че наистина работодателя - касатор е изплащал възнаграждение в размер, по-голям от установения с трудовия договор. Възражението, че във връзка с това удостоверение е следвало да се разпита бившия управител на търговското дружество, който го е издал, когато е бил такъв, е неоснователно с оглед забраните по чл. 164, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК, приложими във връзка с чл. 144 от АПК и в съдебно-административното производство. Извън горното, ирелевантно за предмета на настоящия процес е дали във връзка със случая е налице и висящ гражданско-правен спор, доколкото той не е с преюдициален характер, още повече, че от представените пред настоящата инстанция доказателства в това отношение се опровергава касаторовото твърдение за липса на такъв спор. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на решението и незаконосъобразност на процесните предписания в атакуваната им част, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,