Решение № 5952 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14523/2015 г.

Решение № 5952 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14523/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 247 от 26.10.2015 г., постановено по административно дело № 223/2015. г. от Административен съд Х., с което е отменена негова заповед № 329/24.04.2015 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против посочената заповед бъда отхвърлена. Претендира присъждане на деловодни разноски. Конкретни твърдения са изложени единствено по отношение на неправилно приложение на закона. Ответникът по касационната жалба - М. Д. Т. в представено писмено становище от процесуалния й представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. При извършената проверка по повод наведените касационни основания настоящият състав не констатира допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се твърдят в касационната жалба. За да отмени заповед № 329/24.04.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която служебното правоотношение с Ташева е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) Административен съд - Х. извършва съпоставка на длъжностните и поименни щатни разписания в сила до и след 28.04.2016 г., при което констатира, че е налице намаление на щатните бройки, предвидени за длъжността "старши експерт" в отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане" (ПСМП) в Областна дирекция Х. на ДФЗ с една щатна бройка. Същевременно при тази съпоставка е констатирано, че и преди, и след промяната в длъжностното разписание в сила от 28.04.2015 г. съществува една незаета щатна бройка за същата длъжност, структурирана в същия отдел на Областната дирекция - Х., като от назначената по делото експертиза се установява, че функциите и задълженията за заемането й не се различават от тези за заеманата от Ташева длъжност, като е налице разлика единствено изискванията за образование и по точно в областта, в която служителят следва да има завършено висше образование. При така установените факти, за които страните не спорят, обосновано и законосъобразно в обжалваното решение е прието, че в случая заповедта е незаконосъобразна. При наличие на незаета щатна бройка за същата длъжност съкращаване на служителя в нарушение на основни принципи в административното производство по чл. 4, ал. 2 и ал. 3, чл. 6 и чл. 7 АПК, а именно принципите на законност, съразмерност и истинност. Същите задължават административните органи да издават административните актове за целите, установени от закона, като упражняват правата си без да вредят на законните интереси на други лица. Административните органи са задължени да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като издадените от тях актове не могат да засягат правата и законните интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава актът, а когато с последният се засяга права се прилагат онези мерки, които са по благоприятни за засегнатите, ако по този начин се постига целта на закона. Актовете освен това следва да се основават на действителните факти от значение за случая, като следва да се преценят всички факти и доводи от значение за него. В конкретния случай при упражняване на правомощието си да оптимизира работата на администрацията чрез намаляване на броя на служителите органът не е съобразил факта, че е налице свободна щатна бройка за същата длъжност и съкращавайки заетата очевидно не е преценил тази факт, при което с издадената заповед не е изпълнил посочените по-горе задължения да постанови акта си по начин, който е най-благоприятен за засегнатите лица, а напротив засегнал правата на Т. в по-голяма степен от най-необходимото за целта. При това обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд приема, че в случая органът превратно е упражнил правото си при условията на оперативната самостоятелност, с която е разполагал да оптимизира работата на администрацията, при което издадената от него заповед за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е незаконосъобразна. При това актът е постановен и в нарушение на целта на закона. С оглед на тези констатации наведените доводи за необоснованост на решението и за постановяването му при неправилно приложение на закона също са неоснователни. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение