Решение № 8797 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8244/2019 г.

Решение № 8797 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8244/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение № 636 от 9.05.2019 г., постановено по адм. д. № 1224/2018 г., Административен съд – София област е отменил Решение № 1012-22-179#1 от 03.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - София област, с което е оставено в сила Разпореждане № 13/20.07.2018 г. на ръководителя на "ПО" ("Пенсионно осигуряване") и е върнал делото като преписка на ТП на НОИ - София област за ново произнасяне при съобразяване с дадените в решението задължителни указания по прилагането на закона. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – София област. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено изцяло. Претендира разноски само за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация О. Ихтимански, действащ чрез пълномощника си адв. М. Димитров, в писмено становище оспорва касационната жалба и аргументира доводи в подкрепа правилността на първоинстанционното решение, като моли то да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, поради което предлага решението на административния съд да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С отмененото от първоинстанционния съд Решение № 1012-22-179#1 от 03.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ - София област е отхвърлена жалбата на О. Ихтимански срещу Разпореждане № 13/20.07.2018 г. на ръководителя на "ПО", с което на лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 03.12.2017 г. пожизнено, на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Обжалваното разпореждане е постановено в изпълнение на Решение № 947/27.10.2016 г., постановено по адм. д. № 20/2016 г. на Административен съд София- област, потвърдено с Решение № 1611/6.02.2018 г. по адм. д. № 13681/2016 г. на ВАС, с което административната преписка е върната на компетентния орган по чл. 98, ал. 1 от КСО за издаване на разпореждане съгласно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Във връзка с влязлото в сила съдебно решение, с разпореждането от 20.07.2018 г., на О. Ихтимански е зачетен осигурителен стаж от първа категория труд за периодите 1.01.1983 г. -30.11.1984 г.; 1.01.1986 г. -4.09.1986 г.; 2.02.1990 г. -13.04.1992 г. Административният орган е изложил мотиви в решението си, че в административното производство по заявлението на Ихтимански от 3.12.2017 г., е направена задължителната нова преценка на осигурителния стаж, при която контролните органи са установили неистинността на УП-3, изх. №ХІV-167/04.07.1990 г. и Трудова книжка № 962/15.12.1972 г., издадени от Железопътен завод "Георги Димитров". До констатация за невярно съдържание на документите, органът е стигнал след съпоставката им с други обективно съществуващи към момента на издаването на този документ факти и обстоятелства, които го опровергават, а именно: след направена проверка в изплащателните ведомости на осигурителя, които са налични и предадени на съхранение в "ОАА"- гр. Кюстендил не са налице записвания за лицето О. Ихтимански. За да уважи жалбата срещу оспореното пред него решение, съдът е аргументирал теза, че при наличието на противоречащи си доказателства за даден период, приоритет следва да се даде на вписванията в трудовата книжка, при положение, че официалната удостоверителна сила на последните не е опровергана с надлежните доказателствени средства. Освен това е кредитирал и показанията на майката на лицето, събрани в хода на съдебното производство. Позовал се е на нормите на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и чл. 347 от Кодекса на труда (КТ) относно определението за "осигурено лице", относно вида на документите, с които се доказва осигурителен стаж, както и относно материалната доказателствена сила на трудовата книжка. Така постановеното решение е неправилно. От събраните доказателства по делото се установява безспорно, че лицето, в периода 11.12.1972 г. до 31.12.1982 г., за който период има отбелязвания в Трудова книжка № 962/15.12.1972 г. и УП-3, издадени от Железопътен завод "Георги Димитров". е полагало труд и е осигурявано в различни предприятия /л. 84 и сл. от първ. дело/, за което са налице и неоспорени по надлежния ред УП-3. Освен това, след направена проверка в "Осигурителен архив" - гр. Кюстендил за този период, лицето не фигурира в разплащателните ведомости. Спорът по делото е правен и е свързан с това трябва ли да се зачете за осигурителен стаж по Трудова книжка № 962/15.12.1972 г., издадена от Железопътен завод "Георги Димитров" и УП-3, изх. №ХІV-167/04.07.1990 г., /без видно наименование на издалото го предприятие/, за периода от 15.12.1972 г. - 31.12.1982 г. като текелажник. Предприетите в хода на административното производство процесуални действия от административния орган по проверка на достоверността на данните по трудовата книжка и УП-3, издадени от ЖЗ "Г. Димитров" са в правомощията на решаващия административен орган, тъй като съгласно общото правило на чл. 35 от АПК той е задължен да постанови административния акт след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Член 36, ал. 1 от АПК повелява доказателствата в административното производство да се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в закона случаи; съгласно ал. 3 на същия член всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган; в следващата ал. 4 е уредено, че административните органи осигуряват служебно за нуждите на съответното производство информация или документи, които са налични при тях или при друг орган. Събирането на информация относно наличието на осигурителен стаж при конкретния осигурител е било обусловено от посочените процесуални правила в административното производство, така и от наличието на данни, който са общоизвестни, вкл. и на настоящия съдебен състав от други съдебни дела по повод установени случаи на използване на документи с невярно съдържание. Изводите на първоинстанционния съд относно доказателствената сила на Трудова книжка № 962/15.12.1972 г., издадена от ЖЗ "Г. Димитров", не съответстват на приложимия закон и правилата за разпределение на доказателствената тежест. Трудовата книжка, удостоверяваща трудовоправните отношения, както и осигурителен стаж и доход, която се издава от осигурителя, представлява официален удостоверителен документ. Тя е издадена при действието на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП - отм.), който предвижда в чл. 101, ал. 1, че трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация; в ал. 2 е предвидено, че документът се издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги, като в букви "а" – "в" е регламентирано съдържанието на документа. В чл. 101, ал. 3 от ППЗП (отм.); е регламентирано как се удостоверява трудов стаж и трудово възнаграждение в случаите, когато изплащателните ведомости или партидните книги липсват, а в ал. 4 – когато няма данни за получаваното възнаграждение. В сега действащата нормативна уредба разпоредби с подобно съдържание се съдържат в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В чл. 40, ал. 1 от НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости, и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. Този извод недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС. В случая е установено, че данните в обр. УП-3, изх. № ХІV-167/4.07.1990 г. и Трудова книжка № 962/15.12.1972 г., издадени от Железопътен завод "Георги Димитров ("документи по утвърден образец" по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС) не съответстват на данните в разплащателните ведомости, поради което материалната доказателствена сила на тези документи е оборена. Доколкото е установено, че те не съответстват на изискването по чл. 40, ал. 3 от НПОС, то следва да се приеме, че са съставени в нарушение на нормативните изисквания. Поради това неправилно е становището на първоинстанционният съд, че при противоречащи си доказателства, осигурителният стаж за периода може да се установи само въз основа на данните в трудовата книжка. Този извод би могъл да бъде възприет само ако липсваха изплащателни ведомости на осигурителя за спорния период. Случаят обаче не е такъв, тъй като изплащателните ведомости на осигурителя, чийто правоприемник е ДФ "Строймашинженеринг" и СО "Вагоностроене" са налични, същите са предадени за съхранение в "Обединен осигурителен архив"- с. Невестино, но в тях няма записвания за О. Ихтимански. При липсата на данни за лицето в изплащателните ведомости на осигурителя за спорния период, записването на стр. 10 и 11 от Трудова книжка № 962/15.12.1972 г. на О. Ихтимански, издадена от ЖЗ "Г. Димитров", според което същият е работил през периода от 15.12.1972 г. – 31.12.1982 г. като текелажник, както и вписаният трудов стаж в Удостоверение, обр. УП-3, изх. № ХІV-167/4.07.1990 г. за същия период /без вписано наименование на предприятието/, не могат да бъдат приети за достоверни, още повече, че по делото не са изискани оригиналните документи и копието на трудовата книжка не е в цялост. Трудовата книжка, с която се удостоверява осигурителен стаж и доход, по правило представлява официален документ и като такъв се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените с него факти. Опровергаването на съдържанието на такъв документ е допустимо и то може да бъде успешно осъществено с надлежни писмени документи. Изложеното по-горе налага извода, че Трудова книжка № 962/15.12.1972 г., издадена от Железопътен завод "Георги Димитров", представлява неистински документ, тъй като не отразява вярно удостоверените с нея факти, следователно не се ползва с формална доказателствена сила. Стажът за процесните периоди е незаверен, тъй като липсва подпечатване със служебния печат на всички страници, актуален към момента на вписването и положен по начин да засегне двете страници на трудовата книжка, каквито са нормативните изисквания на Наредбата за трудовите книжки и инструкцията за прилагането й (Изв. бр. 26 от 1953 г. и бр. 49 от 1953 г.), действащи и приложими към процесния период, а освен това продължителността на придобития от работника трудов стаж към датата на прекратяване трудовия договор е отбелязана на последната страница с цифри и думи, подписана е и подпечатана с печата на предприятието, но този печат не засяга двете страници. Отделно от изложеното трябва да се има предвид, че в чл. 104, ал. 10 от КСО е въведена императивна забрана осигурителен стаж да се доказва със свидетелски показания. По аргумент от разпоредбите на чл. 104, ал. 10 от КСО и чл. 40, ал. 1 и 3 от НПОС, настоящият съдебен състав не възприема дадените по първоинстанционното дело свидетелски показания на майката на О. Ихтимански, като годно доказателствено средство. По тези съображения, Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е било предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат и от други пороци по чл. 146 от АПК. Изводът на първоинстанционния съд, че е доказан осигурителен стаж на О. Ихтимански за периода 15.12.1972 г. -31.12.1974 г., е формиран в резултат на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилна преценка на доказателствената сила на документи и на разпределението на доказателствената тежест в процеса. При постановяване на решението си, съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Ихтимански се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на сторените разноски по делото, но единствено претендираните такива за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 100 лева, тъй като не са поискани разноски за внесената държавна такса, а липсва и списък по чл. 80 от ГПК. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение