Решение № 5249 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5018/2007 г.

Решение № 5249 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5018/2007 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс / ГПК/, вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс/ АПК/. Образувано е по молба на Агенция "Пътна инфраструктура" за тълкуване на решение № 15492 от 16.12.2009 г., постановено по адм. д. № 5018/2007 г. по описа на Върховен административен съд. Посочва се, че с решението си по делото Върховният административен съд е изменил по жалба на Борис Лозанов Миланов от гр. София, решение № 816 на Министерския съвет на Република България от 24.11.2006 г. /ДВ, бр. 98/2006 г./ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Автомагистрала "Люлин" от км 0 + 000 до км 19 + 135,21" на територията на област София и област Перник в частта относно определеното обезщетение за част с площ от 1 092 кв. м. от недвижим имот № 13032, находящ се в землище с. Мало Бучино, като е увеличил същото от 11 466 лв на 17 975 лв. Твърди, че така постановеното решение е неясно и се нуждае от тълкуване, тъй като от него не може да се изведе действителната воля на съда, което повдига правен спор относно неговото изпълнение. Пред инвеститора на обект - Агенция "Пътна инфраструктура" с писмо, вх. № 03-00-231 от 09.11.2012 г. от страна на Омбудсмана на Република България е отправена препоръка за предприемане на действия за точното изпълнение на влязлото в сила решение, изразяващо се в изплащане в полза на всички наследници на Лозан Миланов Ефтимов на съответните суми от определения от съда по-голям размер на обезщетението за отчуждения недвижим имот № 13032, в землището на с. Мало Бучино. В молбата си Агенцията изразява становище, че липсват основания за подобни плащания, тъй като решението на Министерски съвет № 816 от 24.11.2006 г. не е било обжалвано от останалите наследници на Лозан Миланов Ефтимов, така те не се ползват от силата на присъдено нещо на съдебното решене и на тях не им се дължи разликата към първоначално изплатените обезщетения. Искането, отправено от Агенция "Пътна инфраструктура" до Върховния административен съд, основано на чл. 251 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, е следното: съдът, постановил решение № 15492 от 16.12.2009 г., по адм. д. № 5018/2007 г. да го тълкува, като определи изрично кои са "правоимащите лица" - дали това е само жалбоподателят Борис Лозанов Миланов, или това са всички останали наследници на Лозан Миланов Ефтимов, неупражнили активно си право на жалба срещу решението Министерски съвет. Интересът от изясняване на този въпрос се обосновава с обстоятелството, че при липса на яснота в полза на кого следва да се изплати увеличеният размер на обезщетението Агенцията ще бъде изправена пред следните две алтернативи - заплащането на увеличената сума на лица, които нямат качество са правоимащи ще доведе до ощетяване на държавния бюджет на Република България, а от друга страна неизплащането на суми на лица, които имат качество на правоимащи ще доведе до хипотезата на чл. 296, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 282, ал. 12 от Наказателния кодекс. Становище по искането за тълкуване са изразили министърът на регионалното развитие и благоустройството, който чрез процесуалния си представител се присъединява към искането и становището на Агенция "Пътна инфраструктура", а също така и жалбоподателят по делото - Борис Лозанов Миланов, който счита, че увеличеният размер на обезщетението следва да се изплати на всички съсобственици на отчуждения имот. Молбата за допускане на тълкуване на решение № 15492 от 16.12.2009 г., постановено по адм. д. № 5018/2007 г., с правно основание чл. 251 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, е депозирана от страна в съдебното производство по посоченото дело, не е обвързвана с преклузивен срок, поради което е допустима за разглеждане по същество. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Производството по адм. д. № 5018/2007 г. по описа на Върховен административен съд е било образувано по жалба на Борис Лозанов Миланов от гр. София, с която, в качеството му на наследник на Лозан Миланов Ефтимов, е оспорил по съдебен ред решение № 816 на Министерския съвет на Република България от 24.11.2006 г. /ДВ, бр. 98/2006 г./ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Автомагистрала "Люлин" от км 0 + 000 до км 19 + 135,21" на територията на област София и област Перник, в частта му относно определеното обезщетение за част с площ от 1 092 кв. м. от недвижим имот № 13032, находящ се в землище с. Мало Бучино. Решението на Министерски съвет е било издадено на основание чл. 34а от Закона за държавната собственост и в него в графа "собственик" е отразено: "н-ци на Лозан Миланов Ефтимов". Следва да се посочи, че в административния акт наследниците на Лозан Ефтимов не са посочени поименно, не са отразени и техните дялове в наследствения имот. Данни за това в преписката, образувана в хода на административното производство не са събирани от административния орган. Цената на отчуждаемия имот е определена общо за целия имот, без да е разделена съобразно наследствените дялове на съсобствениците. В хода на съдебното производство останалите наследници на Лозан Ефтимов не са били конституирани като страни - жалбоподатели или заинтересовани страни. Данни за такива не са били представени на съда. С решението си Върховният административен съд е изменил административния акт в частта за цената на имота, която съгл. чл. 39б, ал. 12 от ЗДС представлява и размерът на дължимото обезщетение за собствениците, като е увеличил същата от 11 466 лв. на 17 975 лв. Неясен, според А"ПИ" е въпросът дали, когато съдът постанови нов, по-висок размер на обезщетението, той ще важи и за останалите, неучастващи в делото като страни съсобственици, за кого съдебното решение ще породи материално-правни последици - дали само за страната, носител на материално право на собственост и упражнила субективно потестативно процесуално право на жалба, или и за останалите носители на материално право на собственост, но не упражнили потестативното право на обжалване. Съгласно чл. 172, ал. 2 от АПК, с решението по делото, съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. На основание чл. 173, ал. 1 от АПК, когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. Тезата на А"ПИ", поддържана в съдебно заседание и в представените писмени бележки от процесуалния й представител, е, че от увеличения размер на обезщетението следва да се ползва единствено и само съсобственикът, упражнил право на жалба и то само до размер, съответстващ на наследствените му права. Агенцията твърди, че ако се приеме обратната теза ще се наруши правилото на чл. 26, ал. 2 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК, съгласно който освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права. Обратно на това жалбоподателят по делото Борис Лозанов Миланов в писменото си становище, позовавайки се на чл. 177, ал. 1, изр. второ от АПК, представя становище, че припадащата се част от увеличения размер на обезщетението следва да се изплати и на останалите сънаследници. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че въпросът, поставен за разрешаване от А"ПИ" в производството по чл. 251 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, надхвърля правомощието на съда да тълкува постановеното от него съдебно решение. Субективните предели на силата на присъдено нещо, а също така и и конститутивното действие на решението са правни последици от решението, чиято уредба е изрична и законово регламентирана. Тя не може да бъде предмет на тълкуване от съда в производството по чл. 251 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК съдебното решение има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Нормата на чл. 177, ал. 1, изр. първо на АПК очертава субективните предели на силата на присъдено нещо, която действа и обвързва само страните по делото. Конститутивното действие на решението за отмяна или изменение на административния акт, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ от АПК, важи не само между страните по делото и настъпилата материалноправна промяна трябва да бъде зачитана от всеки, независимо дали е участвал в делото. В хода на съдебното обжалване, когато се оспорва размерът на определеното от административния орган обезщетение за собствениците, какво всъщност променя съдът със съдебното си решение - за да се отговори на този въпрос следва да се проследи съдържанието на административния акт. Съгласно чл. 34б от ЗДС, в решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 се посочват държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената /размерът на обезщетението/ и собствениците на всеки от имотите. Законът поставя знак за равенство между цената на имота и обезщетението за собствениците, ето защо. когато изменя решението на МС в частта за обезщетението, съдът всъщност изменя и цената на имота, като контролира по този начин законосъобразното й определяне от административния орган. От обективна страна, в производството по оспорване решението на Министерския съвет, с което се извършва отчуждаване на имоти - частна собственост за държавна нужда и оспорването касае единствено размера на обезщетението за отчуждаемия имот, след като намери определената от административния орган цена за имота за незаконосъобразна, съдът, на базата на събраните по делото доказателства, определя равностойното парично обезщетение за имота, съобразно правилото на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и изменя административния акт в тази част. В останалите му части - волеизявление за отчуждение, наличието на държавна нужда, отчуждаем имот и собственици, посочени като наследници на Лозан Миланов Ефтимов административният акт не е бил предмет на оспорване. Решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, представлява конститутивен по своя характер административен акт. В хода на съдебното му обжалване, изменяйки акта в оспорената част, съдът постановява решение, което има конститутивно действие. Решавайки спора по същество съдът, приемайки акта в тази част за незаконосъобразен, вместо административния орган, решава въпроса относно цената на имота, респ. относно обезщетението, полагаемо на отчуждените собственици. На практика влязлото в сила съдебно решение замества незаконосъобразното волеизявление на административния орган. В конкретния случай съдебното решение по адм. д. № 5018/2007 г. определя нов, по-висок размер на дължимото от държавата обезщетение за отчуждените собственици, определени от необжалвания в тази част стабилен административен акт. Така постановеният диспозитив на решение № 15492 от 16.12.2009 г., с който Върховният административен съд изменя по жалба на Борис Лозанов Миланов решение № 816 на Министерския съвет на Република България от 24.11.2006 г. /ДВ, бр. 98/2006 г./ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Автомагистрала "Люлин" от км 0 + 000 до км 19 + 135,21" на територията на област София и област Перник в частта относно определеното обезщетение за част с площ от 1 092 кв. м. от недвижим имот № 13032, находящ се в землище с. Мало Бучино, като увеличава същото от 11 466 лв на 17 975 лв. съответства изцяло на изискването за съдържание на съдебното решение, посочено в чл. 172 от АПК. С решението си съдът се е произнесъл по правния спор, с който е сезиран, а именно законосъобразността на решение № 816/2006 на Министерски съвет, в частта относно определената от административния орган цена на имота / размер на обезщетението/ за отчуждения имот, съобразно основанията, посочени в чл. 146 от АПК. За да се приеме за правилна тезата на А"ПИ" съдът да тълкува решението си за увеличение на цената на имота / респ. обезщетението/ само до размера на наследствената част на жалбоподателя, означава съдът да постановява решение, в което да увеличава единствено обезщетението за съсобственика, упражнил право на жалба, съответстващо на неговия дял му в съсобствената вещ. Това обаче е недопустимо за административния съд, вкл. и за Върховния административен съд. Общата компетентност на административния съд съд е очертана в чл. 128 от АПК и в нея не влиза правомощие за установяване и преценка, дори и инцидентно, на граждански права и правоотношения, каквито са дяловете на съсобствениците в общата вещ или действителните отношения между тях. Той е задължен обаче, по силата на чл. 298 от ГПК, да зачете действието на съдебното решение на гражданския съд, с което се установяват правата на лицата. Извън общата процесуалноправна компетентност на административния съд е да установява квоти на съсобственост / каквато изрична и специална законова възможност в съдебно-административното производство съществува в обезщетителното производство по ЗОСОИ - в чл. 6, ал. 6, вр. чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ/, а ЗДС не въвежда специална компетентност на административния съд в тази насока. Ето защо с оглед разпоредбата на чл. 172 от АПК, съобразно компетентността си по чл. 145 и сл. от АПК съдът е постановил решение по правния спор, с който е бил надлежно сезиран. Съдът не може в производството по тълкуване на съдебното решение да даде тълкуване на понятието "правоимащи лица" за целите на процедурата по чл. 39, ал. 4 от ЗДС. Тази норма регламентира задължение на инвеститора на инфраструктурен обект, което произтича пряко от закона. Тази процедура е последваща съдебното производство, в което субектите са страните и съдът. Съдът следи служебно само за придобиване на процесуалното качество на страна в процеса по чл. 153 от АПК, за което е достатъчно гражданинът или организацията да докажат правния си интерес от оспорване или конституиране като заинтересована страна. Съдът обаче не може да даде разяснения на инвеститора извън съдебния процес кои лица са правоимащи по смисъла на чл. 39, ал. 4 от ЗДС и спрямо кои лица той следва да изпълни законовото си задължение, произтичащо от нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗДС. При упражняване на законовите си правомощия този орган следва сам в хода да приложението на закона да даде тълкуване на административния акт и съдебното решение от гледна точка обективните и субективните предели на същите и да прецени дали разполага със правомощие за преценка и определяне на наследствените дялове на лицата. Предвид изложеното, Върховният административен съд намира, че искането на Агенция "Пътна инфраструктура" за тълкуване на съдебно решение № 15492 от 16.12.2009 г., постановено по адм. д. № 5018/2007 г. по описа на Върховен административен съд, с което съдът е изменил по жалба на Борис Лозанов Миланов от гр. София, решение № 816 на Министерския съвет на Република България от 24.11.2006 г. /ДВ, бр. 98/2006 г./ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Автомагистрала "Люлин" от км 0 + 000 до км 19 + 135,21" на територията на област София и област Перник, в частта относно определеното обезщетение за част с площ от 1 092 кв. м. от недвижим имот № 13032, находящ се в землище с. Мало Бучино, като е увеличил същото от 11 466 лв. на 17 975 лв, е неоснователно и следва да се отхвърли. Мотивиран от изложеното Върховният административен съд