Решение № 2729 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16494/2011 г.

Решение № 2729 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16494/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208- 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Държавен фонд "Земеделие" - град София, подадена чрез процесуалния представител юрк. Захариева, против решение № 157/03.11.2011 г., постановено по адм. д. № 235/2011 г. на Административен съд - гр. Перник в частта, с която е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо № 01-2600/3942 от 15.04.2011 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" /ДФЗ/- "Разплащателна агенция " за отказ за финансиране по схемата за поддържане на производството на краве мляко в необлагодетелстваните райони, обвързана с производството/ НДКМ 2/ по заявление за подпомагане за кампания 2010 г. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се твърдението, че правилно е отказано подпомагане по НДКМ2, тъй като тридесет и една от кравите, посочени в заявлението на оспорващия, не се намирали непрекъснато в неговия животновъден обект от момента на подаване на заявлението до 30 ноември на годината на кандидатстване, поради което административният орган правилно приложил чл. 10, ал. 2 от Наредба № 2 от 11.02.2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г. на Министъра на земеделието и храните, както и нормите на Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, имащ директна приложимост във вътрешния правов ред на държавата-членка. Моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против уведомителното писмо, както и да се присъдят направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител и в писмена защита поддържа жалбата. Ответната страна "Дива" ООД представлявана от адв. Петрова оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните и процесуалните норми, и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира за правилен извода, че административният акт е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и подлежи на отмяна поради неспазени административно производствени правила и фактическо несъответствие между отразеното в уведомителното писмо и констатираното на място, чрез изслушаната по делото експертиза. Счита, че съдът, с оглед приетата по делото експертиза, правилно е приложил чл. 10, ал. 2 от Наредба № 2/11.02.2010 г., като приел, че подпомагане по схемата за поддържане на производството на краве мляко в необлагодетелстваните райони се изплаща, когато млекопроизводителите продължат да отглеждат най-малко 90 % от млечните крави в срок до 30 ноември на годината на кандидатстване, тъй като в тази наредба, а и в Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията не е предвидено изрично този процент да бъде във всеки един момент от посочения период. Счита доводите на касатора за неоснователни и предлага съдебно решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна, но не по изложените в нея съображения. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Дива" ООД, със седалище гр. Перник, представлявано от двамата управители на дружеството, против уведомително писмо № 01-2600/3942 от 15.04.2011 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - "Разплащателна агенция " с твърдения за неправилно отказано подпомагане по схема за поддържане производството на краве мляко в необлагодетелствани райони, обвързана с производство/НДКМ2/. По тази част, относима към настоящия спор твърдял, че в оспорения административен акт няма посочване на правното основание за издаването му, издаден е при пълна неяснота как, къде и от кой са извършени проверките, констатирали разлика в наличните животни и тези, за които следва да бъде предоставено финансиране. Дружеството жалбоподател възразило, че не е имало възможност чрез свой представител да се запознае с резултатите от проверките, осъществени от административния орган, както и че в действителност броят на кравите в неговото стопанство е 180, т. е. процентът на задържане, изчислен при този брой животни е над изискуемите 90%, поради което при този процент на задържане съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 2/11.02.2010 г. се дължи финансиране. Досежно оторизираната субсидия по другата схема, а именно за национални доплащания за говеда, необвързана с производството/ НДЖ 1/не е посочил възражения, но поискал цялостна отмяна на обжалвания акт. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните се установява, че административното производство е образувано по подадено от търговското дружество Общо заявление за подпомагане, в това число и за специфично подпомагане за животни за кампания 2010 г. Заявило животновъдния си обект, както и 186 броя крави, като животните са индивидуализирани с ушните си марки . Без да е уведомявано за извършена проверка, получило оспореното уведомително писмо за извършена оторизация по реда на Наредба № 2 от 11 февруари 2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г. в чиято част втора, относима към предмета на спора е посочено, че предвид установения брой животни-155, съотнесен към декларирания брой животни, допустими за подпомагане -186,образуващ процент на задържане -83.33 %, на основание чл. 10, ал. 2 от посочената по-горе наредба, се отказва изцяло финансиране по схемата за поддържане на производството на краве мляко в необлагодетелстваните райони, обвързана с производството/ НДКМ 2/ по заявление за подпомагане за кампания 2010 г. По другата схема / НДЖ 1/е оторизирана сума в размер на 52 640.36 лева, която не е оспорена. При тези данни по делото съдът приел, че актът е издаден от компетентен орган - заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, надлежно упълномощен от изпълнителния директор, след решение на Управителния съвет на фонда - протокол № 10/07.10.2010 г. и при спазване на изискванията за форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка на първо място приел, че в административния акт не е посочено правното основание за издаването му, което счел за затрудняващо контрола за законосъобразност . На второ-че от акта, а и от административната преписка, не ставало ясно как, къде и от кого са извършени проверките, установили разлика в наличните животни и тези, за които следва да бъде предоставено финансиране, както и че липсват данни какви проверки са извършени- на място или по документи и последно - дали дружеството жалбоподател е имало възможност чрез свой представител да се запознае с резултатите от проверките, осъществени от административния орган. По аргумент от чл. 35 и чл. 34, ал. 3 от АПК, както и по съображение, че уведомителното писмо в голямата си част съдържа обяснения, касаещи графите на таблицата, включена в него и че представлява попълнена бланка, която не конкретизира данните от проверките, по отношение на вида на които/административни или извършени на място/е посочена алтернативност "и/или", извел първи решаващ извод, а именно-че допуснатите нарушения от административния орган са от категорията на съществените. На следващо място, с оглед разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК и приетото заключение по съдебно- зоотехническа експертиза, извел втория си решаващ правен извод а именно, че за проверявания период /от 30.06.2010 г. до 30.11.2010 г./ средният брой на кравите в стопанството на жалбоподателя е 169,8, обосноваващ процент на задържане, по-голям от изискуемия по посочената наредба, а именно 91.1%, поради което приел, че при така установения процент на задържане съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 2/11.II. 2010 г. се дължи финансиране, т. е. то не е недопустимо, както е приел административния орган. Въз основа на тези съображения съдът извел краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и въпреки изрично посоченото в мотивите, че само в частта на отказано подпомагане по схемата НДКМ 2 се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, го отменил не само в тази част, а изцяло. По допустимостта на решението: С оглед съдържанието на първата част на уведомителното писмо, обективиращо уведомяване за оторизирана сума в размер на 52 640.36 лева, т. е. одобрена за получаване сума, съдът не е изпълнил задължението си да прецени допустимостта на подадената пред него жалба, за което е длъжен да следи служебно, т. е и без инвокиран довод. Върховният административен съд извърши проверка в тази насока- дали по жалбата пред АС-Перник е бил налице правен интерес у оспорващия, чието наличие е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за обжалване на един административен акт. С оглед обстоятелството, че в тази първа част писмото уведомява за създадени, а не засяга неблагоприятно правата на оспорващия и има позитивно за адресата съдържание, последният не може да обоснове правен интерес от атакуване на акта. Съдът не е изпълнил задължението си да провери за наличието на правен интерес на жалбоподателя и е следвало да установи неговата липса. На това основание и по арг. от чл. 2 ЗПЗП, определящ целите на държавното подпомагане, той е следвало да прекрати производството по делото, поради недопустимост на жалбата. Като не е сторил това, а е разгледал и се произнесъл по процесуално недопустима жалба, съдът е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване в тази негова част. По правилността на решението: В частта за отказано изцяло финансиране по схемата за поддържане на производството на краве мляко в необлагодетелстваните райони, обвързана с производството /НДКМ 2/ по заявление за подпомагане за кампания 2010, оспореното пред ВАС решение е валиден и допустим съдебен акт. Преценено по същество относно неговата материална и процесуална законосъобразност, в тази част то е и правилно, макар и не изцяло по изложените в него съображения. Настоящият състав не споделя изводът на съда, че в административния акт не е посочено правното основание за издаването му, иначе действително затрудняващо контрола за законосъобразност. Този извод се налага от посоченото в колона 11, анализирано във съвкупност с разяснението на нейното съдържание на л. 2 от оспореното писмо, както и предвид приложения списък с ушни марки на животни, неоткрити в стопанството или не отговарящи на критериите за допустимост за подпомагане. Обоснован е обаче другият извод на съда-че нито от административния акт, нито и от административната преписка не е ясно как, къде и от кого са извършени проверките, установили разлика в наличните животни и тези, за които следва да бъде предоставено финансиране, както и че никъде не е посочено какви проверки са извършени- на място или по документи . Обоснован е и другият извод на съда-че дружеството жалбоподател не е имало възможност чрез свой представител да участва, или поне да се запознае с резултатите от проверките, осъществени от административния орган. С оглед обстоятелството, че ако не бяха допуснати тези нарушения, би могло административният орган да достигне и до други изводи, а и предвид посочената алтернативност на вида проверки, действително затрудняваща правото на защита . Този извод не се променя от уточнението на касатора, че щом не са правени проверки на място, дружеството е следвало да счете, че са правени административни . Затова е правилен изводът на съда, че допуснатите нарушения от административния орган са съществени, поради което съдът правилно е приел, че административният акт е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Неоснователен е релевираният в касационната жалба довод за нарушение на материалния закон, предвид следното: Съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 2 от 11 февруари 2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г., издадена от Министерството на земеделието и храните, в сила от 19.02.2010 г., подпомагане по схемата за поддържане на производството на краве мляко в необлагодетелстваните райони се изплаща, когато млекопроизводителите продължат да отглеждат най-малко 90 % от млечните крави в срок до 30 ноември на годината на кандидатстване. В препращащата към чл. 63, § 3 разпоредба на чл. 65 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1122/2009 на Комисята от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор, посочена изрично в оспореното уведомително писмо, противно на твърдяното от касатора, не е предвидено изрично този процент да бъде наличен във всеки момент на посочения по-горе период на релевантната година. Такова изискване няма и в цитираната по-горе наредба на МЗХ, а извод за противно на твърдяното в жалбата се налага и по аргумент от разпоредбата на чл. 13, ал. 7, т. 1 във връзка с относимата за случая норма на чл. 1, ал. 2, т. 8 от Наредба № 2 от 11 февруари 2010, в която е предвидена възможност за замяна на кравите или юниците за срок от 20 дни. Предвид данните по "Справка за животни в обект по категории за дата 30.11.2010 г. ", издадена от НВМС при МЗХ/л. 102 от делото/ и установеното от кредитираните от съда експертиза/л. 78/и допълнителна експертиза /л. 83/, че за целия посочен по-горе период до 30 ноември на релевантната 2010 г. броят на кравите в стопанството на оспорващото дружество е бил средно 169, 8 при първоначално заявени 186, т. е. процентът на задържане е 91,1%, а не както е приел административния орган- 83.33% и той е над изискуемия минимум от 90 %, правилно първоинстанционният съд е преценил оспорения индивидуален административен акт за пълен отказ на финансиране, в тази част за несъобразен с материалния закон. С оглед на този резултат е следвало да върне преписката на административният орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, което не е сторил. Останалите съображения в жалбата, представляващи теоретично изложение на същността и функциите на системата ИСАК, създадена за извършване на автоматичен контрол, обобщаваща данните от няколко регистри, в това число и данните от системата за идентификация и регистрация на животните, чиято информация подлежи на непрекъснато обновяване, и другите- за възможностите за установяване на животни с нередности и задълженията за уведомяване по регистрите на СИРЖО на НВМС или ДФЗ са основателни, но не променят посочения по-горе извод за незаконосъобразност на оспорения акт в частта за пълен отказ на финансиране. Те нямат характер на касационни доводи, поради което и не следва да бъдат обсъждани. Предвид изложеното не са налице нарушения на материално-правните норми. Съдът е формирал обосновани правни изводи и правилно е приел, че оспореният акт в тази част е незаконосъобразен. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение в тази част е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Тъй като обаче съдът не е упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК, се налага преписката да се върне на административният орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 АПК, и чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение