Решение № 5686 от 10.6.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ЕТ Д. В. В. Василев , [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Враца, [улица], срещу Решение 381 от 12.11.2021 г., постановено по адм. дело 300/2021 г. по описа на Административен съд Враца. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на търговеца срещу отказ за изменение в лицензия 200412167 и нейните приложения, обективиран в Акт изх. ИЦПО-8/02.04.2021 г. на председателя на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО). Касационният жалбоподател ЕТ Д. В. В. Василев , счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага фактите по делото и приложимата нормативна уредба, като сочи, че по въпроса дали при смърт на едноличен търговец и поемане на предприятието от негов наследник, дейността на предприятието продължава в лицето на правоприемника, има трайно установена последователна съдебна практика. Според касатора ефектът на универсалното правоприемство се изразява в това правоприемникът да встъпи на мястото на своя праводател във всички правни и фактически отношения и да поеме всички задължения и права от праводателя си, като единствено изключение са правата и задълженията с оглед личността на праводателя, но процесиите права не са от такъв специфичен характер. Счита, че в случая не е налице хипотезата на чл. 49 г, ал. 2, т. 1 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО), защото дейността на едноличния търговец продължава в лицето на универсалния правоприемник. Твърди, че съдът е приложил неправилно и разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Правилника за дейността на Националната агенция за професионално образование и обучение (ПДНАПОО), тъй като съгласно §22 от ПР към Постановление 112/26.03.2021 г. за изменение и допълнение на ПДНАПОО, заварените процедури за издаване на лицензия за извършване и удостоверяване на професионално обучение с придобиване на степен на професионална квалификация по професия от списъка по чл. 6, ал. 1 ЗПОО или за извършване на информиране и професионално ориентиране, които не са приключили до влизането в сила на това постановление, се довършват по досегашния ред. Сочи, че редакцията на чл. 28, ал. 2, на която се позовава съда е неприложима за жалбоподателя, защото неговото заявление е подадено в НАПОО на 30.03.2021 г., когато този текст все още не е влязъл в сила. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. Касаторът се представлява от адв. В. Чернев, Адвокатска колегия - Враца. Ответникът по касационната жалба председателят на Националната агенция за професионално образование и обучение, счита същата за неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от пълномощник Т. Георгиева - Переновска. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 19.05.2004 г. с Протокол 7, Управителния съвет на НАПОО издава на ЕТ Д. В. М. Василев , [ЕИК] Лицензия на център за професионално обучение 200412167 за извършване и удостоверяване на професионално обучение с придобиване на степен на професионална квалификация, съгласно чл. 12, т. 1, 2 и 6 и в съответствие с чл. 49а, ал. 1 ЗПОО по професии и специалности посочени в лицензията и допълнени с приложенията към лицензията от 09.11.2006 г., 21.03.2007 г. и 24.02.2014 г. На 01.01.2021 г. търговецът М. Василев е починал. Видно от изготвените справки от Търговския регистър, от 11.03.2021 г. търговското предприятие на ЕТ Д. В. М. Василев е поето от наследник по реда на чл. 60, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ). Правоприемник е ЕТ Д. В. В. Василев . На 30.03.2021 г. със Заявление ИЦПО-8 до председателя на НАПОО, ЕТ Д. В. В. Василев отправя искане, на основание чл. 49б, ал. 10 ЗПОО, да бъдат извършени промени в издадената лицензия, ведно с приложенията към нея, като се отрази ново наименование ЕТ Д. В. В. Василев . На 02.04.2021 г. с Акт изх. ИЦПО-8 председателят на НАПОО отказва извършването на поисканите изменения в лицензия 200412167 и нейните приложения. Като мотиви на акта е посочено, че случаите, в които могат да бъдат извършени промени, са регламентирани в чл. 49б, ал. 10, т. 1 и т. 2 ЗПОО, като в случая, ЕТ Д. В. В. Василев е поел активите и пасивите на ЕТ Д. В. М. Василев и е вписан в Търговския регистър с нов ЕИК, като регистрацията на ЕТ Д. В. М. Василев е заличена съгласно чл. 60а, т. 2 ТЗ. Според органа съгласно чл. 49г, ал. 2, т. 1 ЗПОО, правата по лицензия 200412167 се прекратяват, като в съответствие с чл. 28, ал. 2 ПДНАПОО правата по лицензията не подлежат на прехвърляне и преотстъпване. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Приема, че актът е материално законосъобразен. Според съда поемането на предприятието на едноличния търговец от неговия наследник няма за последица прехвърлянето на правата, произтичащи от издадения лиценз, тъй като всеки лиценз се издава и с оглед личността на търговеца, по отношение на когото има законови изисквания и пречки за издаване на лиценз. Приема, че при промяна в собствеността принципът е всеки лиценз да се преиздава или съответно се постановява отказ да бъде издаден след извършване на проверка на редовността на подадените заявления и документи. Позовава се на чл. 10, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД), аналогична на чл. 28, ал. 2 ПДНАПОО. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е правилно. ЗОАРАКСД е законът, който регламентира лицензионните и регистрационни режими за извършване на стопанска дейност в страната. Извършването и удостоверяването на професионално обучение е стопанска дейност, включена в т. 42 от списъка на стопанските дейности, за които може да се установява лицензионен режим - приложение към чл. 9, ал. 1, т. 2 от същия закон. Съгласно чл. 10. ал. 2 ЗОАРАКСД, правата по лицензията не подлежат на прехвърляне и преотстъпване. ЗПОО е специалния закон, който регламентира подробно дейността по извършване и удостоверяване па професионално обучение. Основанията за промени в издадена лицензия са изчерпателно посочени в чл. 49б, ал. 10, т. 1 и 2 ЗПОО, а именно изменение на наименованието на центъра за професионално обучение или на центъра за информиране и професионално ориентиране и добавяне на нови професии и специалности или отпадане на професии и специалности. По силата на чл. 49г, ал. 1 ЗПОО издадената лицензия е безсрочна, като правата по нея се прекратяват с прекратяване дейността на юридическото лице или на едноличния търговец (чл. 2, т. 1). При анализ на посочените разпоредби е видно, че правата по лицензията се прекратяват с прекратяване на дейността на търговеца, като при смяна на собствеността, лицензията следва да се заяви отново, като бъде подадено заявление за лицензиране и са налице изпълнени всички законови изисквания от новия собственик. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че всяка лицензия се издава и с оглед личността на търговеца, по отношение на когото има законови изисквания и пречки за издаване на лиценз, като например да не е осъждан. Приложеното към касационната жалба свидетелство за съдимост на новият едноличен търговец не води до различен извод, тъй като органът, който преценява наличието на предпоставките за издаване на лицензията е председателят на НАПОО, а не съдът. Безспорно е, че предприятието на едноличния търговец може да се прехвърля и наследява, но това вече е нов правен субект, който придобива правата, задълженията и фактическите отношения, но без да е налице идентитет между двете лица. Правата по издадената лицензия произтичат по силата на закона и не могат да се прехвърлят, т.е. същите не могат да бъдат предмет на сделка, нито могат да бъдат наследявани, тъй като съществува изрична законова забрана за това - чл. 10. ал. 2 ЗОАРАКСД. Освен това, в чл. 49а, ал. 4 ЗПОО е регламентирано задължителното съдържание на лицензията, в т. ч. името и седалището на едноличния търговец или на юридическото лице, получили лицензията; единен идентификационен код за търговците, или код по БУЛСТАТ за лицата, които не са търговци; (т. 1) и наименованието на центъра за професионално обучение (т. 2). Видно е, че наименованието на центъра, което може да бъде изменяно по реда на чл. 49б, ал. 10, т. 1 ЗПОО е различно от името на търговеца, което в настоящия случай касаторът желае да бъде променено. А такъв ред не е предвиден именно, защото правата по лицензията са непрехвърлими. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът се е позовал на неприложима разпоредба от ПДНАПОО, тъй в цитирания текст на § 22 се предвижда довършване по досегашния ред на започналите производства по издаване на лицензия, но не и на производствата по извършване на промяна в издадена лицензия, каквото е настоящото. Следователно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ПДНАПОО, на която се е позовал органът е била приложима към момента на издаване на оспорения акт. Предвид изложеното, правилен е изводът на органа, че не са били налице предпоставките за промяна в издадената лицензия, поради което и постановеният отказ е съответен на материалния закон. Видно от изложеното изводът на първоинстанционният съд за законосъобразност на оспорения акт е правилен, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Национална агенция за професионално образование и обучение юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд