Решение № 9497 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 552/2009 г.

Решение № 9497 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 552/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на министъра на правосъдието, подадена срещу решение от 27.10.2008 г., постановено по адм. дело № 03189/2006 г. по описа на Софийския градски съд, АК, III "б" състав. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на закона и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Към касационната жалба не са представени писмени доказателства за установяване на поддържаните касационни основания. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 233 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) (отм.) във вр. с чл. 33 ЗАП (отм.) образувано по жалба на Пламен Любенов Кондров от гр. Белене е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № Л-1809/05.05.2006 г. на директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министерството на правосъдието. Преценявайки законосъобразността на обжалваната административна заповед съдът е обсъдил основанията за отмяна на заповедта, поддържани от оспорващия и въз основа на представените от страните доказателства е приел, че жалбата е основателна и заповедта за налагане държавния служител на дисциплинарно наказание "уволнение" е отмяна. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че с обжалваната заповед № Л-1809/05.05.2006 г. на основание доклад от инспектората по чл. 46 от ЗА при министерството на правосъдието за извършени проверки, свързани със служебната дейност на гл. сержант Пламен Кондров - старши надзирател в затвора гр. Белене, за грубо нарушение на служебната дисциплина през 2003 и 2004 г. на основание чл. 20, ал. 4 от ЗИН във вр. с чл. 238, т. 5 и чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) и чл. 204, ал. 2, т. 3 и 4 ППЗМВР (отм.) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение "и на основание чл. 253, ал. 1, т. 8 ЗМВР (отм.) е освободен от служба, считано от датата на връчване на заповедта. Основното възражение на жалбоподателя за незаконосъобразност и отмяна на обжалваната заповед е за допуснато нарушение от административния орган на чл. 236 ЗМВР (отм.) - дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на преклузивния едногодишен срок, когато дисциплинарната отговорност на служителя е била погасена. Към административното производство не е приложен доклада на инспектората по чл. 46 ЗА при министерството на правосъдието с вх. № 4754/18-04.2006 г. с предложение за налагане на дисциплинарно наказание (въпреки дадените указания от съда). Установените обстоятелства в доклада от извършената проверка на служебната дейност на полицейския служител като длъжностно лице (надзирател) в затвора Белене и данните съдържащи се в протоколите по образувано сл. дело № II-19/149/2005 г. по описа на военна окръжна прокуратура Плевен (прекратено с постановление от 01.112005 г. поради недоказаност на деянията, послужили за издаване на обжалваната заповед) са доказателства, които са мотивирали административният орган да приеме за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в осъществяване на нерегламентирани контакти с лица, лишени от свобода. Законосъобразно и обосновано въз основа на представените от страните писмени доказателства по делото съдът е приел, че за конкретния административен спор не са представени доказателства кога и как е започнало административното производство и дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на сроковете по чл. 236 ЗМВР (отм.)-до два месеца от откриване на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването му. В настоящия случай нарушенията на служебната дисциплина, които са посочени в заповедта, са извършени по данни от административната преписка през 2003 и началото на 2004 г., а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание за тези нарушения е издадена на 05.05.2006 г. Съдът законосъобразно е прел, че това нарушение на закона е основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. По изложените съображения решението на съда като правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение