Решение № 1684 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14239/2013 г.

Решение № 1684 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14239/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йорданка Димитрова Станилова против решение № 5699 от 28.08.2013 г., постановено по адм. дело № 1219/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № РД-Е 126-302/07.11.2011 г. на и. д. главен секретар на НЗОК. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменено решение № РД-Е 126-302/07.11.2011 г. на и. д. главен секретар на НЗОК и преписката да бъде изпратена на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като му бъде определен срок за произнасяне и решаване на въпроса по същество. Претендира присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответникът - управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) оспорва жалбата. В писмен отговор излага съображения за правилност на съдебното решение и прави искане да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага довод, че изводът за компетентност на органа е обоснован на заповед, която липсва по делото. В случай, че това нарушение се приеме за несъществено, застъпва становище, че оплакването за материална незаконосъобразност на обжалваното решение е неоснователно. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Йорданка Димитрова Станилова против решение № РД-Е 126-302/07.11.2011 г. на и. д. главен секретар на НЗОК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. От фактическа страна е приел, че със заявление вх. № Е126-01-147/17.06.2011 г. на НЗОК жалбоподателката е поискала да й бъдат възстановени по реда на чл. 34 от Регламент (ЕИО) № 574/72 разходи за получена спешна и неотложна медицинска помощ при престой в друга държава - членка на Европейския съюз. От Йорданка Станилова са претендирани средства, изплатени по фактури, издадени за престоя и лечението й в болница в гр. Есен и Крефелд (лечение с гама кибернож) - Германия през периода 4.05.2011 г. - 13.05.2011 г. в общ размер на 13 161,79 евро или 25 665,31 лева. В заявлението е отбелязано, че подателят желае разходите да бъдат възстановени по цени на осигурителната институция по място на получаване на медицинската помощ. Поискана е информация с формуляр Е 126, от който е видно, че сумата за възстановяване е 4073,03 евро. С оглед тази информация и след становище на назначената комисия към ЦУ на НЗОК, и. д. главен секретар на НЗОК е постановил оспореното решение № РД-Е 126-302/07.11.2011 г., с което по реда на чл. 25 (Б), § 5 - 9 от Регламент (ЕО) № 987/2009 е разрешено възстановяване на разходи в размер на 7 977,77 лева (левовата равностойност на 4073,03 евро) по подаденото от жалбоподателката заявление вх. № Е126-01-147/17.06.2011 г. Съдът е посочил, че останалите представени по делото доказателства, вкл. и заключенията на изслушаните две съдебно-медицински експертизи относно невъзможността за по-добро лечение на жалбоподателката в страната, са неотносими към предмета на спора, тъй като касаят други нейни искания. В тази връзка съдът не е обсъждал наведените доводи от процесуалния представител на жалбоподателката относно наличието на предпоставките за издаване на разрешение от компетентната институция за покриване на разходите за лечение, когато това лечение не може да бъде получено в държавата членка, на чиято територия пребивава лицето и няма алтернативно лечение, което може своевременно да бъде предоставено в държавата членка по местопребиваване. Съдът е приел, че оспореното решение не представлява такъв отказ и поради това е намерил за неотносима цитираната съдебна практика и решението на СЕС по дело С-173/09. По същество е изложил съображения по прилагането на чл. 25 (Б), § 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009, съгласно който в случай, че възстановяването на такива разходи не е поискано пряко от институцията по мястото на престой, извършените разходи се възстановяват на съответното лице от страна на компетентната институция съгласно ставките за възстановяване, регулирани от институцията по мястото на престой, ако в съответния случай е бил приложен чл. 62 от регламента по прилагане. При поискване институцията по мястото на престой предоставя на компетентната институция цялата необходима информация за тези ставки или суми. Обосновал е извод, че в случая е избрана възможността за възстановяване на разходите за престой чрез искане пред компетентната институция и разходите подлежат на възстановяване в размер на левовата равностойност на 4079,03 евро, за каквато сума е издаден и оспореният акт. Обжалваното решение е неправилно. Със заявление вх. № Е126-01.147/17.06.2011 г. на НЗОК жалбоподателката е поискала да й бъдат възстановени по реда на чл. 34 от Регламент (ЕИО) № 574/72 г. разходи за получена спешна и неотложна медицинска помощ при престой в друга държава-членка в общ размер на 13 161,79 евро. С оспореното решение № РД-Е 126-302/07.11.2011 г. по реда на чл. 25 (Б), § 5 - 9 от Регламент (ЕО) № 987/2009 е разрешено възстановяване на разходи в размер на 7 977,77 лева (левовата равностойност на 4073,03 евро). За разликата до пълния претендиран от Станилова с посоченото заявление размер на заплатените от нея разходи административният орган не се е произнесъл с изричен акт. Независимо от правната квалификация за процедурата по посоченото заявление - чл. 34 от регламента за приложение № 574/72, компетентният орган е следвало да извърши проверка относно наличието на материалноправните условия за заплащането на лечението от здравната каса в пълен размер съобразно направените от жалбоподателката разходи, а не да се произнася по допустимостта и основателността на искането й само по реда на чл. 25 (Б), § 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Съгласно изискванията на чл. 20, ал. 1, т. 2 от Правила № РД-16-34 от 3.12.2010 г. за реда и работата на комисия за възстановяване на извършени разходи по реда чл. 25 (Б), § 5 - 9, чл. 26 (Б), § 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 987/2009 или по чл. 34 от регламент № 574/72, или по двустранни спогодби/договори за социално осигуряване, въз основа на представените документи по чл. 19, ал. 4 управителят на НЗОК или упълномощено от него лице издава мотивирано решение за отказ за възстановяване на разходи при неоснователност на заявлението. В случая по делото няма данни такъв отказ да е постановен за разликата до претендирания от жалбоподателката размер, поради което следва да се изясни налице ли е мълчалив отказ на административния орган да се произнесе съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК по цялото искане с вх. № Е126-01.147/17.06.2011 г. Следва да се обсъди и обстоятелството, че лицето е подало предходно заявление вх. № Е 112-01-26/08.04.2011 г. за издаване на разрешение (формуляр S2) за планирано лечение извън държавата по осигуряване/пребиваване, по което няма данни за произнасяне от компетентния орган. Административният съд не е изяснил предмета на спора. Произнесъл се е по основателността на оспорването срещу решение № РД-Е 126-302/07.11.2011 г. в уважената част на искането, без да извърши преценка подлежи ли на съдебен контрол този административен акт в неговата позитивна за жалбоподателката част. Твърденията в първоначалната жалба са за незаконосъобразност на решението поради това, че възстановените разходи за лечението в университетската болница в гр. Есен, Германия не съответстват на реално извършените такива. Впоследствие са въведени доводи, че с подаденото съгласно утвърдения от управителя на НЗОК образец заявление жалбоподателката е претендирала пълния размер на направените от нея разходи, т. е. е поискала възстановяване на разходи за получено подходящо (планово) лечение по реда на чл. 26 (Б), § 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 987/2009, въпреки липсата на предварително издадено разрешение за това, поради което за административния орган е налице задължение да провери изпълнението на предпоставките, визирани в цитираната разпоредба. На основание чл. 171, ал. 4 от АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им, както и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В случая съдът е следвало да определи предмета на спора и да извърши преценка формиран ли е мълчалив отказ по подаденото заявление и в коя част, като при необходимост укаже на жалбоподателката да уточни твърденията си относно оспорения акт. Като не е изяснил предмета на делото, първоинстанционният съд е нарушил материалния закон и в същото време е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Съдът следва да прецизира предмета на делото с оглед уточняващите твърдения на страните и да обсъди становището на жалбоподателката относно правното основание и обхвата на подаденото до административния орган заявление, както и да се произнесе относно задължението на последния да постанови изричен акт - мотивирано решение по направеното до него искане, като разреши или откаже възстановяване на разходите в претендирания размер. При новото разглеждане съдът следва да прецени и кой е надлежният ответник в процеса. С определение от 6.03.2012 г. като ответник в производството е конституиран управителят на НЗОК. Издател на оспорения акт е и. д. главен секретар на НЗОК. Със същото определение съдът е указал на ответника да представи доказателства за възлагане на функции на издателя на акта да постановява решение от вида на оспореното. В мотивите на обжалваното решение е приел, че издателят на решението действа по възлагане от управителя на НЗОК. Този извод на съда е необоснован. Позовал се е на заповед № РД-09-192/26.04.2011 г. на управителя на НЗОК, която не е представена и не е приета като доказателство по делото. Макар формално първоинстанционният съд да е обсъдил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, то извода си относно компетентността на органа - издател на акта е направил, позовавайки се на заповед, която не съставлява част от доказателствения материал по делото. Отделно от това като ответник в процеса не е конституиран издателят на акта, а управителят на НЗОК. При новото разглеждане съдът следва да изиска от административния орган тази заповед и с оглед нейното съдържание да конституира надлежния ответник. В т. 1 на чл. 146 АПК като едно от основанията за оспорване на административните актове е посочено липсата на компетентност. Съгласно чл. 168, ал. 2 АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Първоинстанционният съд е бил длъжен да изследва въпроса относно действителността на оспорения административен акт, като даде възможност на административния орган да ангажира доказателства за компетентността на лицето, подписало акта. В конкретния случай първоинстанционният съд е дал указания на страните по доказателствената тежест, но е извършил проверката за законосъобразността на акта с оглед изискването за издаването му от компетентен орган въз основа на писмено доказателство, което не е представено по делото и не съставлява част от административната преписка. С оглед конкретните данни по делото - подписването на оспореното решение от и. д. главен секретар на НЗОК, съдът е следвало служебно да провери дали актът е издаден от компетентен орган, като събере доказателства за делегиране или заместване, а във втората хипотеза - да изиска доказателства за отсъствие на титуляра и за надлежно упълномощаване на заместник. Посоченото нарушение е съществено, тъй като издателят на акта не е конституиран като ответник съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК и макар формално съдът да се е произнесъл по основанията по чл. 146 от АПК, то е направил необоснован извод за спазване на изискването за издаване на оспореното решение от компетентен орган. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София - град, при което съдът следва да съобрази дадените по-горе указания за прецизиране предмета на спора и за произнасяне относно законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, включително относно наличието или липсата на компетентност. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,