Решение № 162 от 26.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 401/2012 г.

Решение № 162 от 26.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 401/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдения К. Б. Б. за възобновяване на въззивно нохд № 246/2011 г. на Благоевградския окръжен съд и отмяна или изменение на решение № 288/05.10.2012 г. на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане. С касационното основание по чл. 428, ал. 1, т. 5 НПК обосновава алтернативната възможност за изменение с намаляване на размера на наложената глоба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането и поддържа, че поради липса на допуснати нарушения от поддържаните следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Разложкият районен съд с присъда № 2458/26.04.2011 г. по нохд № 893/2010 г. признал подсъдимия Б. за виновен в това, че на четири пъти в периода м. януари-м. април в гр. Я. чрез използване на неистински документи-болнични листове, получил без правно основание чуждо движимо имущество в установените размери от бюджета на Националния осигурителен институт с намерение да го присвои. На основание чл. 212, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б НК го осъдил на по 500 лева глоба, което наказание определил при условията на чл. 23, ал. 1 НК като общо. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Благоевградският окръжен съд с решението си по въззивно нохд № 246/2011 г. изменил присъдата като преквалифицирал деянията като престъпление по чл. 212, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и определил наказанието глоба в размер на 300 лева. Отменил присъдата в частта относно определянето на наказание за всяко престъпление отделно и в частта относно приложението на чл. 23 НК. Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия. Съдържанието на решението отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК. Съдът е изложил възприетата от него за установена фактическа обстановка и е обосновал верността на фактическите изводи с вярната оценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал съобразно изискванията на чл. 107, ал. 3 НПК. Правилно не е изследвал здравословното състояние на подсъдимия, независимо от наличието на доказателствени източници, тъй като не е съществено обстоятелство от относимите към предмета на доказване. Констатирал е допуснато нарушение на закона и като е упражнил правомощията си по чл. 334, т. 3 от НПК е преквалифицирал поведението на подсъдимия като извършено при условията на чл. 26, ал. 1 НК. В този смисъл е изложил подробни правни съображения, които настоящият състав изцяло споделя. Отказът си да възприеме като неоснователни поддържаните в жалбата доводи и възражения за допуснати нарушения е мотивирал подробно и според изискванията, отнасящи се за частта, в която е потвърдил оспорения акт, като е посочил основанията за това решение. Неоснователно е възражението, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушаване на правото на защита. Правилно въззивният съд е приел, че постановлението от 11.06.2006 г. не е това, въз основа на което е изготвен и обвинителния акт като го е определил по значение за работен вариант. Видно от данните по делото постановлението за привличане от 24.03.2010 г. съдържа ясно и точно фактическо и юридическо формулиране на обвинението, в което се съдържат и всички елементи от състава на престъплението. Това процесуално действие е извършено с участието на подсъдимия и защитника му, без да са направени възражения, за каквито очевидно няма основание, а са подписани лично след разясняване на процесуалните права, предвидени от НПК, предвид процесуалното качество. Въз основа на събрания доказателствен материал и повдигнатото обвинение е съставен от прокурора обвинителния акт - основанието за образуване на делото в първоинстанционния съд. От изложеното следва, че няма нарушения, които да имат характер на съществени и да са основание за отмяна на въззивното решение. От приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, и установеното конкретно обективирано поведение, инстанциите по същество са направили законосъобразен извод за умисъла, който е определен като пряк по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Волята на съда да приеме използването на документите от подсъдимия с цел да получи въз основа на тях недължими му се обезщетения като израз на съзнание за всички признаци на престъплението, е изразена по ясен и недвусмислен начин. Настоящият състав изцяло споделя съображенията и не намира основание да ги повтаря или да излага нови в тяхна подкрепа. Не е допуснато нарушение с утвърждаването на решението, че сумите, които е получил подсъдимия въз основа на неистинските документи, са заплатени от определените за обезщетения според нормативната уредба за различните периоди от ползването им. Дали изплащането е станало от бюджета на училището или от този на Националния осигурителен институт предвид действащото законодателство, какъв е размера на вредата за всеки от пострадалите са въпроси, които следва да бъдат решени във връзка с гражданската му отговорност. Неоснователно се поддържа в искането, че е допуснато нарушение на закона с отказа да бъде квалифицирано поведението като престъпление по чл. 212, ал. 6 НПК по съображения за наличие на достатъчно обстоятелства, които да определят извършеното като маловажен случай. Такова възражение е поддържано и пред въззивния съд. На стр. 19 от мотивите съдът е изложил подробни съображения за решението си да го приеме за неоснователно. Вярно е, че поначало има правна възможност да се приеме и за престъплението по чл. 212 НК, че случаят е маловажен. За това обаче е необходимо да са налице предвидени в разпоредбата на чл. 93, т. 9 предпоставки, какъвто не е настоящият случай. Размерът на вредните последици е една от тях, но не единствената и най-важната. Въззивният съд е отстранил допуснато нарушение на закона като е приложил правилния и по-благоприятен за подсъдимия с приложението на чл. 26, ал. 1 НК и определяне на деянията като извършени при условията на продължавана престъпна дейност. Така е реализирана възможността да се определи само едно наказание и е изключена тази за утежняване на положението му с приложението на чл. 24 НК. Наличието на смекчаващи обстоятелства, данни за които се съдържат по делото, правилно са определени като такива, които имат значение на индивидуализиращи, но за отговорността, не и за квалификацията на престъплението като маловажен случай. С оглед техния вид, вкл. положителните данни за личността, броя, тежестта, значението им за обществената опасност на личността и на извършеното, мотивите, резултата, както и провеждането на наказателното производство в грубо нарушение на принципа по чл. 22 НПК, което не е резултат от процесуалното поведение на подсъдимия, въззивният съд е приел наличието на предпоставките по чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б от НК и е определил наказанието глоба в размер на 300 лева - към минимално предвидения в НК, за който правилно е приел, че отговаря на изискванията за индивидуализация на наказанието, на принципа по чл. 35, ал. 3 НК и на целите по чл. 36 НК. Предвид изложеното за липса на основания от поддържаните за изменение или отмяна на въззивното решение по реда на възобновяването искането следва да бъде оставено в сила. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение