Решение № 12373 от 3.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4919/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на В. Шопова от [населено място], обл. Пазарджик,чрез процесуалния й представител адв. Костова Петкова, срещу решение 1046 от 29.12.2020г. по адм. д. 649/2020г. на Административен съд гр. Пазарджик, с което при повторно разглеждане на делото във връзка с решение 7282 от 11.06.2020г. по адм.д. 10083/2019г. на ВАС, е отхвърлена жалбата й против заповед 2089 от 05.09.2018г. на кмета на Община Пазарджик, с която на основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 от ЗУТ е наредено на наследниците на Запрян Илиев Велев да премахнат незаконен строеж масивна стопанска сграда", находяща се частично в УПИ IХ - 61 и в улица о.т. 16 - о.т. 15 по плана на [населено място]. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди неправилност на изводите на съда за съответствие на заповедта с изискванията за форма и за постановяването й без допуснати нарушения на административно производствените правила, като твърди наличието на такива, а именно липса на фактически и правни основания, посочени в нея за издаването й, както и допуснати нарушение досежно връчването й /липса на предпоставки по § 4 ДР на ЗУТ/, както и липса на съставен акт по чл. 225 ал. 3 ЗУТ. Излага и съображения за неправилност на извода за материална законосъобразност на заповедта, като напротив посочва, че същата е незаконосъобразна, тъй като не са отчетени настъпили промени в регулационния статут на имота, включително досежно установената улица, както и неправилност на извода за това, че спорната постройка не е търпим строеж. Твърди приложимост на § 16 ал. 2 ПР на ЗУТ предвид годината на извършване на строежа и фактът, че спорната постройка е отговаряла на нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването й 1991 1992г. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта за премахване на незаконен строеж. Алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС гр. Пазарджик. Претендира разноски за всички инстанции. Ответникът кмет на Община Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрк. Виячева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Пазарджик е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в съответствие с изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че заповедта е материално законосъобразна, тъй като спорният обект представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, извършен без строителни книжа. Приел е и че същият не представлява търпим строеж, тъй като от доказателства, включително приетата по делото СТЕ, е установено, че процесната постройка представлява такава на допълващото застрояване, а именно второстепенна постройка за която съобразно твърдения период на извършване 1991 1992г. са приложими правилата на Правилника за прилагане на закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ отм./ и Наредба 5 от 1977г. за правила и норми по териториално и селищно устройство /ДВ бр. 69 от 02.09.1977г. отм./. Приел е, че спорната постройка не отговаря на изискванията на приложимата към момента на извършването й норма на чл. 120 и 121 от ППЗТСУ /отм./, тъй като площта й надвишава допустимите максимум 20 кв.м., а именно изградена е на около 33 кв.м., както и нарушава изискването такива постройки да не бъдат ситуирани на уличната регулационна линия, а спорната постройка е разположена на уличната регулационна линия като частично с около 3,90 метра навлиза и в улицата. Приел е и че постройката не отговаря на сегадействащите правила, а именно на чл. 46 ал. 2 ЗУТ, тъй като надвишава максимално допустимата височина от 3 м. в най високата си част, тъй като е с височина от 3,75 м., както и не съответства на изискването на чл. 42 ал. 2 ЗУТ да не е разположена на уличната регулационна линия. Поради това е приел, че спорният строеж не е търпим нито по правилата на § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, нито в хипотезите на § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ, тъй като не отговаря на превилата по устройство на територията, действали към момента на извършването му, нито по сегадействащите, както и поради това, че не е изпълнено второто условие по § 16 ал. 2 ПР на ЗУТ, а именно не е декларирана пред одобряващите органи до 31.12.1998г. Посочил е, че е неотносимо в случая твърдението, че спорната постройка е декларирана по Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Посочил е и че е неприложима разпоредбата на чл. 121 ал. 4 от Наредба 5 от 1977г., тъй като постройката не е изградена съгласно застроителен, регулационен план или кварталнозастроителен или силуетен план или кварталнозастроителна разработка в обща група с други такива постройки, както и не граничи с извън селищна територия, а с улица, в която частично навлиза. По тези съображения е приел оспорената заповед за законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. При постановяване на оспореното решение съдът е съобразил указанията, дадени в решение 7282 от 11.06.2020г. по адм.д. 10083/2019г. на ВАС. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед съответства на изискванията за форма, като е неоснователно възражението, че същата не съдържа фактически и правни основания. Напротив видно от самата заповед в нея са посочени фактическите основания за издаването й, установен незаконен строеж с дадено описание, извършен без строителни книжа и в несъответствие с действащия ПУП, които пък фактически основания са съответни на посочените правни такива за издаването й чл. 225 ал. 2 т. 1 и 2 ЗУТ. Правилен е извода на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта. Неоснователно е възражението за нарушено право на защита, тъй като не е бил връчен редовно на касаторката съставеният констативен акт, тъй като не са били налице предпоставки по § 4 ДР на ЗУТ. Това дори да се приеме за нарушение не е от категорията на съществените, тъй като не се преклудира възможността да се наведат всички възражения срещу констатациите в акта и да се представят доказателства, включително и в съдебното производство, което и касаторката е направила. Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение, тъй като не е съставен акт по чл. 225 ал. 3 ЗУТ, тъй като тази разпоредба се отнася за строежи от първа, втора и трета категория строежи и за заповедта по чл. 225 ал. 1 ЗУТ, а в настоящия случай се касае за строеж от категория различна от посочените в чл. 225 ал. 3 ЗУТ, както и заповедта е с правно основание чл. 225 ал. 2 ЗУТ и е съставен съответно констативен акт по чл. 223 ал. 2 ЗУТ във връзка с чл. 225а ал. 2 ЗУТ. Най накрая правилен е извода на АС гр. Пазарджик за материална законосъобразност на оспорената заповед. Правилен е извода на съда, че в случая безспорно е установен строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, извършен без строителни книжа, каквито са се изисквали за него, който го прави незаконен и подлежащ на премахване съгласно чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ. Правилен е и извода за това, че спорният строеж не съответства и на предвижданията на ПУП, както към момента на извършването му 1991г. - 1992г., към който момент е действал регулационен план от 1935г., така и по сегадействащия, одобрен 2001г., т.е. налице е правното основание по чл. 225 ал. 2 т. 1 ЗУТ. От приетата по делото СТЕ се установява безспорно, че стопанската сграда излиза извън очертанията на имотната граница на имота с приблизително 3,90м., попадайки в улица. От същата СТЕ се установява, че спорната сграда в североизточният ъгъл на имота на жалбоподателката още по плана от 1935г., УПИ Х 9 тогава /сега IХ - 61/, попада частично в улица при о.т. 45 по този план на селото. Вещото лице дава заключение, че се касае за второстепенна постройка за отоплителни материали с площ 6,00 на 5,50 м. Т.е. още по плана от 1935г., в рамките на действието на който е построена през 1991 1992г., постройката е излизала извън очертанията на поземления имот, нанесен в кадастралния план /контура с черен цвят/ и е навлизал в отбелязания на кадастралния план имот, отреден за улица. Същото се установява и по отношение на действалия към момента на извършване на постройката регулационен план от 1935г., а именно че постройката излиза не само от имотните граници на имота на жалбоподателката, но и попада в рамките на предвидената още с плана от 1935г. улица. Т.е. постройката не съответства на предвижданията на действащия план към момента на извършването й, както и не съответства на сегадействащия такъв от 2001г., като и по този регулационен план постройката частично попада в рамките на предвидената улица. В тази връзка е неоснователно възражението в касационната жалба, че съдът не е отчел правилата и нормите по устройство на територията и не е преценил дали спорната постройка е търпим строеж по нормите, действали към момента на извършването й. Напротив съдът е направил такава преценка и изводите му се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е приел, че спорният строеж не е търпим като с оглед времето на извършване на строителството, правилно са обсъдени предпоставките за търпимост по относимата разпоредба на §16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Правилен е изводът на съда, че строежът не е търпим, тъй като е ситуиран в нарушение на предвижданията на ПУП, както към момента на извършването му, така и по сегадействащия по изложените по горе съображения, т.е. не е допустим по регулационните планове. Правилен е и извода на съда за това, че спорната постройка не съответства на действалите по време на извършването му, както и по сега действащите правила и нормативи по устройство на територията, както по отношение на допустимите размери на такава постройка във вертикално и в хоризонтално отношение /спорната постройка ги надвишава/, така и по отношение на местоположението й. Безспорно се касае за постройка на допълващото застрояване по сегадействащите правила и норми и съответно на второстепенна постройка по смисъла на чл. 119 ал. 1 ППЗТСУ /отм./, действал към момента на извършването й. Съгласно чл. 119 ал. 1 ППЗТСУ второстепенните постройки с обслужващо домакинско предназначение са летни кухни, леки постройки за отоплителни материали и беседки. В случая спорната постройка е такава за отоплителни материали и е разположена на уличната регулационна линия, като частично попада и в самата улица. Съгласно чл. 121 ал. 1 от Наредба 5 от 1977г. Второстепенните постройки не могат да се разполагат на уличнорегулационната линия или близо до нея пред жилищната сграда, а съобразно чл. 120 ал. 1 от Наредба 5/1977г. те могат да са със застроена площ най-много 20 кв. м при най-голяма височина 2,30 м до най-високата част на стрехата и 3,00. На така посочените норми по устройство на територията, действали към момента на извършване на постройката през 1991 1992г., същата не отговаря, тъй като е с площ от около 33 кв.м. и по голяма височина от посочената и е разположена на уличната регулационна линия, навлизайки и в улицата. Същата не отговаря и на сегадействащите правила и нормативи, тъй като чл. 46 ал. 2 ЗУТ също поставя ограничения на височината на такива постройки, които спорната надвишава, а чл. 42 ал. 2 ЗУТ не допуска разполагането им на уличната регулационна линия с изключение на гаражи, работилници или обекти за търговия и услуги, от която категория спорната постройка не е. Поради изложеното настоящият състав намира, че е правилен извода на съда за законосъобразност на заповедта, тъй като безспорно е установен незаконен строеж извършен без строителни книжа, в противоречие с предвижданията на ПУП и който не е търпим по смисъла на относимата разпоредба на § 16 ал. 2 ПР на ЗУТ. Оспореното решение като правилно, постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Искането на ответника по касация, представляван от юрисконсулт, който представя писмен отговор, но не се явява в съдебно заседание, е основателно и следва да бъде уважено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, но в размер на 100 лв., тъй като делото не разкрива правна сложност, а и не е проявена извънредна активност от процесуалния представител на ответника, която да обоснове възнаграждение в максималния размер от 240 лв. по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение