Решение № 8519 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1770/2012 г.

Решение № 8519 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1770/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ТПК "Меткосплав", гр. София против решение № 5556/05.12.2011 г. по адм. дело № 4578/2011 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните по жалбата страни - Дирекция "Инспекция по труда", гр. София; Любомир Първанов Михайлов и Антон Първанов Михайлов и двамата от гр. София, конституирани при условията на чл. 227 ГПК във връзка с чл. 144 АПК считат същата за неоснователна. Каля Тодорова Михайлова, от гр. София, конституирана при условията на чл. 227 ГПК във връзка с чл. 144 АПК не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Приема, че съдът е обсъдил всички събрани в хода на съдебното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е отговорил правилно на всички възражения, направени от жалбоподателя включително и за липсата на материална некомпетентност на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и изземване на правомощията на съда. Правилно съдът се е позовал на приетото по делото като доказателство копие от трудова книжка на Първан Михайлов, че е налице трудов договор между последния и касатора, който не е недействителен и от същия произтичат задължения за изплащане на еднократни обезщетения по чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 от КТ. Представителят на Върховната административна прокуратура изтъква, че съдът правилно е изтълкувал и приложил разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 399 КТ относно компетентността на административния орган. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 5556/05.12.2011 г. по адм. дело № 4578/2011 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на ТПК "Меткосплав", гр. София срещу задължителни предписания по т. 2 и т. 4 от протокол за извършена проверка от 14.02.2011 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София, с които е предписано на кооперацията да изплати парични обезщетения в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ на Първан Аксентиев Михайлов, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и да му изплати парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че между ТПК "Меткосплав" гр. София и Първан Аксентиев Михайлов е съществувало трудово правоотношение за изпълняваната от последния длъжност - председател на кооперацията, съгласно сключените в годините трудови договори и споразумения към тях. Посочил е, че дадените предписания са в съответствие с произтичащите от съществувалото трудово правоотношение задължения за всяка от страните, като при издаването им са спазени административнопроизводствените правила и са приложени точно материалноправните разпоредби. Решението е неправилно. Фактите по делото сочат, че проверката на органите на органите на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София и дадените предписания са реализирани след повече от шест месеца от прекратяване на трудовото правоотношение между ТПК "Меткосплав" - гр. София и Първан Аксентиев Михайлов. Контролните органи са упражнили своите правомощия при условия на несъществуващо трудово правоотношение и при заявено в хипотеза на алтернативност възражение за неговата недействителност, досежно което не са взели отношение в издадения административен акт и не са предприели действия по чл. 74, ал. 3 от КТ. Законосъобразно съдът е посочил, че не може да обсъжда и се произнася в рамките на пленарната си компетентност по спорове, чийто предмет е по чл. 74 от КТ, които са изцяло от компетентността на общите съдилища. Анализът на оспорените предписания показва, че с тях се цели разрешаване на подобен трудовоправен спор по административен ред. Спорният и значим между страните въпрос е свързан с валидността на съществувалото между тях трудово правоотношение. След като по компетентност административният съд не може да даде правосъдие по този спор, поради подсъдността му на общите съдилища, излиза, че не би могла да се реализира в пълен обем търсената защита - санкция срещу административен акт законосъобразността, на който е предопределена от визирания материалноправен спор. Подобна теза обаче е несъстоятелна предвид уредената възможност и задължение за административния орган да предприеме незабавни действия съгласно чл. 74, ал. 3 от КТ за изясняване действителността на трудовия договор. Отчитайки характера на предписаните принудителни административни мерки и правата на контролните органи е видно, че същите са етап от контрола, свързан с нормалното развитие на правоотношения по престиране на работната сила. Като такъв етап те не биха могли да реализират по-голям обем правомощия от разписаните в полза на съда във връзка с последващия съдебен контрол. Принудителните административни мерки се издават за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тези нарушения. Контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и чл. 401 от КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда; да спират въвеждането в експлоатация на сгради, машини и съоръжения, производства и обекти, ако не са спазени правилата за здравословни и безопасни условия на труда и социално-битовото обслужване; да спират дейността на предприятия, производства и обекти, включително строежа и реконструкцията им, както и машини, съоръжения и работни места, когато нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда застрашават живота и здравето на хората; да спират изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели, органи по назначаването и длъжностни лица; да отстраняват от работа работници и служители, които не са запознати с правилата за здравословни и безопасни условия на труда или не притежават необходимата правоспособност, както и работници и служители, ненавършили 18 години, за които е отнето разрешението за приемане на работа по чл. 302, ал. 2 и чл. 303, ал. 3 от КТ; да дават предписания за въвеждане на специален режим за безопасна работа при сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето на работещите; да дават задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушение, свързано с начисляване във ведомостите за заплати на сума, по-малка от сумата, която работодателят, съответно органът по назначаването, е изплатил на работника или служителя за извършената от него работа; при наличие на обстоятелствата по чл. 138, ал. 4 КТ да дават задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за изменение на трудовия договор, сключен за работа на непълно работно време, в трудов договор при нормална продължителност на работното време и др. Всички изброени принудителни административни мерки имплицитно съдържат в себе си изискването за съществуващо, а не съществувало правоотношение по престиране на работната сила. Същият извод се налага и от разписаните в чл. 402 от КТ права на контролните органи, които в рамките на своята компетентност могат да посещават по всяко време министерствата, другите ведомства, предприятията и местата, където се извършва работа, помещенията, ползвани от работниците и служителите, както и да изискват от лицата, които се намират на територията им, да се представят с документ за самоличност; да изискват от работодателя, съответно от органа по назначаването, обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола; да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, съответно на дейността по изпълнение на държавната служба, включително и данни за заплащането на труда; да вземат проби, мостри и други подобни материали за лабораторни изследвания и анализи, да използват технически средства и апаратура и да правят измервания на фактори на работната среда във връзка с упражняването на контрола върху осъществяваната трудова дейност; да установяват причините и обстоятелствата, при които са настъпили трудови злополуки. Видно от цитираните разпоредби е, че законодателят оперира с понятията "работодател", "длъжностни лица", "работници", "служители", които сами по себе си сочат необходимостта от налично правоотношение по престиране на работната сила (трудово, служебно или друго). Издавайки акт по прекратено трудово правоотношение и неизследвайки с процесуално допустимите способи неговата валидност, контролните органи са превишили своите правомощия, поради което издадените от тях предписания в атакуваната им част са незаконосъобразни. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което да се отменят задължителни предписания по т. 2 и т. 4 от протокол за извършена проверка от 14.02.2011 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение