Решение № 14248 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10488/2013 г.

Решение № 14248 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10488/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Кънчо Петков Бонев от гр. Варна против решение № 7174/28.05.2013 г., постановено по адм. дело № 14749/2012 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, Пето отделение, с доводи за неправилност на съдебния акт и искане за отмяната му.

Ответната страна - министърът на регионалното развитие и благоустройството чрез юрк. Белева оспорва жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като прецени данните по делото и доводите на страните намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Кънчо Петков Бонев против мълчалив отказ на министъра на регионалното развитие и благоустройството по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 94-00-31/25.06.2012 г. по описа на МРРБ. С последното е поискано от министъра да отговори писмено на следните въпроси 1. Получил ли е министърът жалба от Бонев относно неправомерни действия на началника на СГКК-Варна, изпратена му с обратна разписка на 09.05.2012 г. и какви са били неговите разпоредби? 2. Извършена ли е служебна проверка на СГКК - Варна и началника и, след отказа му да предостави обществена информация и побоя, нанесен на заявителя от охраната на службата извън териториятаи? Съставен ли е протокол от проверката? 3. Запознат ли е министъра с писмо изх. № 94-310/31.05.2012 г. на АГКК относно: "Предоставяне на ДОИ", което всъщност е отговор на жалба на Бонев до министъра? Споделя ли последният изводите и съжденията в него, които говорят за въпиюща некомпетентност и изопачаване на фактите от неговия съставител? (За сведение Бонев е приложил копие от двустранния протокол зо ДОИ, за който се твърди, че не го е подписал и го е задигнал). 4. Известно ли е на министъра, че всъщност информация не е получил и до момента от г-жа Божкова, както и че арх. Калина Павлова е била с него като консултант, а не като получател на ДОИ? 5. Счита ли министъра, че действията на служителите му от СГКК - Варна са били правилни и законни и има ли наказани с негова заповед?. Административният съд мотивира обжалваният правен резултат с изводи за липса на мълчалив отказ на министъра да се произнесе по заявлението, тъй като търсената по реда на ЗДОИ информация не е събрана, създадена и съхранявана от администрацията на министерството. Заявлението е препратено от надлежно упълномощеното по чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) лице от министъра на регионалното развитие и благоустройството на органа, съхраняващ исканата от Бонев информация-изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър АГКК-София с оглед задължението си по чл. 32 от закона.

Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

Настоящата инстанция изцяло споделя аргументацията с която решаващият съд отговаря на всички доводи на жалбоподателя. В случая липсва годен за оспорване административен акт (мълчалив отказ). С оглед характера на исканата информация, която не е създадена и не се съхранява в МРРБ, не съществува задължение за министъра да я предостави съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. След като той не е компетентният орган, който да предостави налична при себе си информация, заявлението за достъп законосъобразно по силата на чл. 32 от ЗДОИ е изпратено до надлежния орган - АГКК, за което жалбоподателят е уведомен. Възраженията му срещу правната природа на отговора на агенцията са неотносими към правния спор, разрешен с обжалваното решение. Предвид изложеното и при липсата на твърдяните пороци на първоинстанционното решение, то следва да бъде потвърдено с настоящото.

Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия