Решение № 2495 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2917/2012 г.

Решение № 2495 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2917/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Садат" ООД - гр. Пловдив срещу решение № 148/20.01.2012 г., постановено по адм. дело № 2888/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение за промяна на митническа стойност № 1621 от 24.10.2011 г. на началника на Митница - Пловдив, с което по ЕАД № 10BG003000Н0095107/20100624 са определени ДДС за заплащане в размер на 7 149,55 лв. и законната лихва от датата на поставяне на стоките под режим - 24.06.2010 г. до датата на погасяване на задължението. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В голямата си част касационната жалба е насочена съм оспорения пред първоинстанционния съд митнически акт относно определяне на реалната митническа стойност на внесените от Турция стоки - повърхностно активно вещество - лабса за производство на веро. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на решението за определена нова митническа стойност и присъждане на направените по делото разноски. По делото са депозирани писмени бележки от адв. Стоян Костов. Ответникът по касационната жалба началникът на Митница - Пловдив чрез процесуалния си представител юриск. Симеонова я оспорва и моли съдебното решение да се остави в сила като правилно. Заинтересуваната страна ТД на НАП - гр. Пловдив, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изложени са съображения от прокурора, че фактурата с по-висока договорена стойност - 32 631 щатски долари (52 013,49 лв.), която е представена преди фактурата с отразена по-ниска договорена стойност на стоките - 9 066,60 евро (17 732,73 лв.) е първа по време и не е анулирана от издателя, за да не се приеме, че посочената в нея цена е платена или подлежи изцяло на плащане. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Садат" ООД, първоинстанционният съд е приел, че неправилно дружеството е декларирало пред митническите органи внесената от него стока от Турция със стойност 9 066,60 евро (17 732,73 лв.) и за която е твърдяло, че е договорената стойност с износителя "Cognis Kimya SanayiTicaret A. S." съгласно чл. 29, § 1 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г. Според съда действителната стойност на процесната стока е посочена във фактурата на турския износител, която е със същия № 609367 от 22.06.2010 г., но с друга стойност 32 631 щатски долара. В тази връзка представената по делото квитанция за плащане, съдът е приел, че е достоверна, тъй като изхожда от продавача и при наличието на противоречиви доказателства за цената на внесената стока, съдът не е приел за доказан факта, че действително платената цена е посочената във фактурата, представена от "Садат" ООД, а тази от турския износител, доколкото тя била първа по време фактура, депозирана в митническо учреждение. Обжалваното решение е неправилно. В оспореният пред първоинстанционния съд митнически акт за определена нова митническа стойност, а въз основа на това и установени допълнителни държавни вземания - ДДС и лихва, е прието, че тази стойност следва да се определи по чл. 32, § 1, б. "д" от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 само въз основа на посочената в отговора на турските митнически власти по линията на международното сътрудничество фактура със същия номер, като тази представена и от вносителя при деклариране на стоката, но с друга завишена стойност от 32 631 щатски долара. Наличието на две фактури с различни стойности, посочени в тях не означава автоматично, че фактурата на износителя е с действително договорената стойност, а фактурата на вносителя е с неистинска стойност. След като се касае за частни свидетелстващи документи, в тежест на митническата администрация е било да докаже, че действително стойността на стоката, посочена от износителя е реално договорената стойност. Не е установено от митническия орган действителната стойност на стоката, тъй като в писмото на турските митнически власти, което безспорно представлява официален документ, никъде не се посочва, че фактурата, представена от вносителя при митническото деклариране на стоката в България е неистинска. Нещо повече, с касационната жалба са представени и счетоводни документи, от които се установява, че декларираната стойност на внесените стоки е осчетоводена. Митническите органи е следвало да извършат всестранна проверка на всички документи, за да направят и обоснован и законосъобразен извод коя е действително договорената стойност. Неизвършването на тази проверка и неустановяване на действително договорената стойност на внесените стоки, води до извод, че не може само въз основа на две фактури с различно съдържание да се приеме, че фактурата на износителя със завишената стойност е истинската. По логиката на митническите органи се поставя въпроса, ако износителят по линия на международното сътрудничество представи фактура с по-ниска стойност, ще се приеме ли, че това е действителната стойност, а не по-високата, която е декларирал вносителят. Затова като е приел, че митническият акт е мотивиран само с това, че първата по време фактура, която е на износителя е с действителната стойност, съдът неправилно е приел, че оспорения пред него митнически акт е законосъобразен. Освен това следва да се отбележи, че в договора страните изрично са уговорили, че условието за доставка е CRT (Carriage Paid То), което означава, че продавачът заплаща до местоназначението, а във фактурата на износителя е посочено друго условие на доставката - EXW - франко завода Гебзе, което не е договорено от страните. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и затова следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което решение № 1621 от 24.10.2011 г. на началника на Митница - Пловдив бъде отменено като незаконосъобразно. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят разноските, направени по делото в общ размер от 575 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,