Решение № 1145 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6519/2019 г.

Решение № 1145 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6519/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Мехмедали, чрез процесуален представител, срещу решение № 92 от 03.04.2019 г. по адм. д. № 38/2019 г. по описа на Административен съд – Кърджали (АС – Кърджали), в частта, с която е отхвърлен искът му срещу Областна дирекция на МВР – Кърджали (ОД на МВР – Кърджали) за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 200 лева до пълния предявен размер от 2000 лв. Счита решението в оспорваната част за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт в оспорваната част. Претендира разноски. Ответникът – ОД на МВР - Кърджали, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС е осъдил ОД на МВР – Кърджали да заплати на Б. Мехмедали сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от извършено незаконно задържане със заповед за задържане на лице рег. № 6110 зз-23/23.10.2018 г. на полицейски орган в РУ - Джебел при ОД на МВР - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 21.12.2018 г. и разноски по делото в размер на 47 лева. С обжалваната част на решението съдът е отхвърлил иска на Мехмедали за разликата над уважения размер от 200 лева до пълния предявен размер от 2000 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на отменена заповед, с която е било постановено задържането на ищеца в помещение за временно задържане в РУ - Джебел, за времето от 12: 00 часа на 23.10.2018 г. до 10: 00 часа на 24.10.2018 г., както и акцесорен иск за присъждане на лихва. Съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменена заповед за задържане на лице, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР ищецът е задържан в РУ – Джебел. Съдът е посочил, че за ангажиране отговорността на ответника по иска следва да са налице три кумулативни предпоставки – отменен незаконосъобразен административен акт, вреда и причинна връзка между акта и вредата. Съдът е установил наличието и на трите предпоставки. Присъденият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът е определил при условията на чл. 52 от ЗЗД, приложим във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Съдът е уважил претенцията и за акцесорното искане за присъждане на законна лихва от 21.12.2018 г. - датата на влизане в сила на решението с което е отменена заповедта, до окончателното изплащане на обезщетението. Решението в обжалваната му част е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е изводът на съда, че в случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Установено е по делото неправомерно задържане на ищеца при отмяната на заповедта, с която то е постановено. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъмнено неправомерното задържане на ищеца за близо 22 часа има негативно отражение върху психическото му състояние. Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони и при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Според трайната съдебна практика се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице за всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Ето защо предвид доказаната в процеса степен на негативни психически преживявания, без конкретно физическо или психическо увреждане на здравето, определеното обезщетение в размер на 200 лева, осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. По изложените съображения решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че решението е неправилно, в частта, с която е присъдена законната лихва върху главницата на обезщетението, считано от 21.12.2018 г., а не от датата на подаване на исковата молба. Едва с получаването на исковата молба, ответникът се поставя в забава за изпълнение на задължението за заплащане на претендираното обезщетение. Не е налице падеж на задължението преди това, поради което законната лихва върху главницата на присъденото обезщетение следва да се дължи именно от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Независимо от това, в настоящото касационно производство не следва да се изменя периода за дължимостта на акцесорния иск, тъй като няма подадена касационна жалба от административния орган срещу решението на първоинстанционния съд в тази част и не следва да се влошава положението на касационния жалбоподател. При този краен извод разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение