Решение № 7720 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4113/2009 г.

Решение № 7720 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4113/2009 г., II о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Румен Стоянов", подадена чрез пълномощника му адв. Галина Гарова, срещу решение № 89 от 29.01.2009 г. по адм. дело № 1607/2008 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 2442/15.09.2008 г. на зам.-кмета на Община Бургас. Развиват се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира от съда отмяната му и връщане делото за ново разглеждане или постановяване на друго решение, с което бъде отменен и административния акт. Ответникът по касационната жалба не взема становище по същата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу Заповед № 2442/15.09.2008 г. на зам.-кмета на Община Бургас, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат павилион за промишлени стоки, разположен пред дом на НХК в гр. Бургас. Прието е, че в административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с връчването на констативния акт, оспорваната заповед и отказ за издаване на разрешение за поставяне. Освен това оспорваната заповед била постановена в съответствие с материалноправните разпоредби. Така постановеното решение е правилно. Безспорно е било установено от доказателствата по делото, че се касае до преместваем обект за търговска дейност по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, за които липсва изискуемото се разрешение за поставянето му върху общинска земя, издадено по съответния ред. Налице са били условията за премахването му на основание чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ, както правилно е прието от административния орган и от съда. Неоснователно е касационното оплакване за допуснато от административният орган съществено процесуално нарушение във връзка със съобщаването по реда на § 4 от ДР на ЗУТ на констативния акт. Действително съобщаването на съставения констативен акт е следвало да се извърши по реда на АПК, което е основният начин за съобщаване на издадените по ЗУТ актове, съгласно § 4 ал. 1 пр. 1 от ДР ЗУТ. Предвиденото в пр. 2 от тази норма изключение за съобщаване чрез залепване на акта върху обекта и в сградата на общината е допустимо само при отсъствие на заинтересуваната страна, каквито доказателства в случая не са представени. Отметката, че пратката не е потърсена, не удостоверява отсъствие на лицето. Това процесуално нарушение обаче не е съществено. Констативният акт е подготвителен документ за установяване на обстоятелства, имащи значение за издаване на индивидуалния административен акт, който подлежи на обжалване пред съда. Със съобщаването на процесната заповед за жалбоподателя са възникнали процесуални права за защита срещу тази заповед, в т. ч. и срещу констативният акт, въз основа на който тя е издадена. В жалбата си адресата може да изложи и онези съображения, да наведе факти и обстоятелства и да представи доказателства, които би направил и при съобщаване на предхождащия я констативен акт. Тъй като неспазването на изискванията по § 4 ал. 1 от ДР на ЗУТ не са го лишили от правото на защита, процедурното нарушение не е съществено и не води до основание за отмяна на индивидуалният административен акт като незаконосъобразен. Касационните оплаквания, свързани с нарушение при съобщаване на отказа за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, са неотносими за настоящото производство. Също производството по оспорване на този отказ не е преюдициално за настоящото производство, тъй като законосъобразността на процесната заповед се преценява към момента на издаването й. В този смисъл производството по това дело не може да разреши със задна дата поставяне на преместваемия обект. Затова правилно първоинстанционният съд е отхвърлил искането за спиране на производството до приключване на производството по оспорване отказа за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от ЗУТ Върховният административен съд, второ отделение,