Решение № 9334 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10784/2016 г.

Решение № 9334 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10784/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. В. от гр. П. срещу решение № 374/28.07.2016 г., постановено по адм. д. 335/2016 г. по описа на Административен съд - П. (АС-П.). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено съдебното решение и оспорената заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца". Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в писмено становище. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОДМВР/-П. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 374/28.07.2016 г., постановено по адм. д. 335/2016 г. по описа на АС-П. е отхвърлена жалбата на С. И. В. против Заповед № 316з-896/30.03.2016 г. на директора на ОДМВР-П. издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 197, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца". Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Съдът при правилно установена фактическата обстановка по спора е достигнал до неправилен правен извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че Иванов, в качеството си на началник - сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-П., в периода 310.2014 до 09.02.2015 г. е допуснал без да е имало реална причина за това, без наличие на техническа неизправност стационарната камера M. R. SD 580 SC III, монтирана на територията на ОДМВР, на път I-3 "Б. Б."- да не е в работен режим, като е била изключена денонощно, поради което не е фиксирала нарушения на ограничението на скоростта в соченият участък. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 85, т. 3 от Инструкция I8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейности по контрол на пътното движение, което съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, поради което правилно, на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 с. закон - на С. В. е наложено соченото дисциплинарно наказание. Решението е неправилно. Приетото от дисциплинарно наказващия орган/ДНО/ и дисциплинарно нарушение, е нарушение на служебните задължения по смисъла на чл. 194, ал. 1, т. 2 ЗМВР във вр. с чл. 85, т. 3 от Инструкция № 8121з-749. Съгласно тази норма, началниците на РУ, на отдел/сектори "Пътна полиция" и на звената, осъществяващи пътен контрол по главните пътища и автомагистралите имат задължения за организиране и контрол на правилната техническа експлоатация на средствата за измерване. В оспорената заповед периода на извършеното дисциплинарно нарушение е определен на 30.10.2014 г. - 09.02.2015 г. Видно от доказателствата по делото за периода 30.10.2014 г. - 18.01.2015 г. жалбоподателят е заемал длъжността-началник на група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност в сектор "Пътна полиция", и за този период не е имал задължения по чл. 85 от Инструкцията; в периода 19.01.02015 г. - 09.02.2015 г. е заемал длъжността началник на сектор "Пътна полиция"в същата областна дирекция. И макар първоинстанционния съд да е констатирал, че изпълнението само на втората длъжност е субект на задължението по чл. 85, т. 3 от Инструкция № 8121з-749 - макар и за този кратък времеви период жалбоподателят е имал задълженията по чл. 85, т. 3 от Инструкция № 8121з-749 - да организира и контролира правилната техническа експлоатация на техническите средства за контрол на пътното движение, поради което може да носи отговорност . АС- П. също така не е съобразил, че Инструкция № 8121з-749 е издадена от министъра на вътрешните работи и е обнародвана в Д. вестник, бр. 90 от 31.10.2014 г. В инструкцията липсва срок за влизането й в в сила, поради което и на основание чл. 5, ал. 5 от Конституцията инструкцията е влязла в сила на 04.11.2014 г. С оглед на това, за периода до 04.11.0214 г. жалбоподателят не би могъл обективно да наруши чл. 85, т. 3 от Инструкция № 8121к-749, тъй като тя не е действащ нормативен административен акт. За да е налице нарушение на чл. 85, т. 3 от инструкцията е необходимо конкретното длъжностно лице да не е изпълнил задълженията си за организация и контрол на правилната техническа експлоатация на средствата за контрол на движението по пътищата. Страните не спорят, че стационарна камера MultiRadar SD 580 SC III e средство за контрол на скоростта на движението по пътищата, поставено стационарно на път I-3 "Б. - Ботевград". С оглед соченото по-горе Василев е бил задължен субект по инструкцията не за целият период сочен в заповедта, а само в периода заемал длъжността- началник -сектор "Пътна полиция". За този период- 19.01.2015 г. -09.02.2015 г. ДНО приема, че ответника по касация не е организирал и контролирал правилната техническа експлоатация на стационарната камера като за периода камерата е останала изключена без реални причини. Конкретното деяние, чрез което е осъществено това дисциплинарното нарушение органът не е посочил в заповедта, но несъмнено се касае за бездействие. А бездействие се установява като се посочи какви са били неизпълнените от дисциплинарно наказаното лице служебни задължения, т. е. трябва да докаже, че в случая камерата е останала изключена без реални причини, както и че Василев е бил длъжен да извърши определени действия за премахване на причината, които той не е извършил. Тези пороци на оспорената заповед не са констатирани от първоинстанционния съд, макар непосочването на дължимите и неизвършени действия да е нарушение на изискването на чл. 210, ал. 1, ЗМВР, съгласно който в заповедта следва да се посочат обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Посочването на нарушената разпоредба на чл. 85, т. 3 от инструкцията и на задължението за организация и контрол, формално представляват фактически основания за осъществяване на дисциплинарното нарушение но обективно не дават информация за конкретната форма на неизвършеното от ответника по касация . служебно задължение, чрез което е осъществено дисциплинарното нарушение. Подробни фактически обстоятелства, свързани с тези задължения, не се съдържат и в приложената в административната преписка обобщена справка. В същата е отразено, че за периодът от 30.10.2014 до 09.02.2015 г. - стационарната камера е била спряна, поради достигнат лимит на светкавицата. ДНО не изложил фактически основания относно това - през периода, заемал длъжността началник сектор "Пътна полиция"- предприемал ли е Василев действия за подмяната на нужната лампа/ за светкавица/ -с цел осъществяване на задълженията си за организиране и контрол на техническата експлоатация на камерата. Предвид изложеното обжалваното решение се явява неправилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено, а оспорената заповед на директора на ОДМВР-П. като незаконосъобразна да бъде отменена. Пред касационната инстанция ответника претендира разноски пред двете съдебни инстанции, в размер на 910 лева, поради което и с оглед изхода на спора следва да му бъдат възстановени на основание чл. 143, ал. 1 АПК от ОДМВР-П. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,