Решение № 7439 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3763/2011 г.

Решение № 7439 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3763/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 352 от 25.01.2011 г., постановено по адм. д. 1912/10 г. Административен съд - София град, първо отделение, единадесети състав, е отхвърлил жалбата на Лазар Георгиев Пенев от гр. София срещу Заповед № СН- 004/18.02.2010 г. на генералния директор на Национална ветеринарно-медицинска служба. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Лазар Георгиев Пенев от гр. София чрез пълномощника му адв. Янко Янков. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и да постанови друго по същество на спора, с което да отмени обжалваната заповед. Ответният по касационната жалба генерален директор на Национална ветеринарномедицинска служба - гр. София не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Лазар Георгиев Пенев от гр. София срещу Заповед № СН-004/18.02.2010 г. на генералния директор на Национална ветеринарномедицинска служба, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "началник отдел" Информационни системи в дирекция"Информационни системи и инвестиции", считано от 19.02.2010 г. Съдът е описал много подробно установената фактическа обстановка по издаване на обжалваната заповед, в това число вземането на решение за промени в длъжностното разписание на въпросната дирекция, изискванията за двете длъжности - "началник на отдел" и "главен експерт". Съдът е описал и ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства, както и показанията на ангажираните от него гласни такива, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. На първо място е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административно-производствените правила. Съдът е формулирал основните възражения на жалбоподателя -за допуснати нарушения на процедурата при изменение на длъжностното разписание, както и липса на реално съкращение на длъжността. Първото направено възражение е прието за неоснователно с мотиви, че правилата на колективния трудов договор са неотносими към отношенията на служителите, работещи по служебно правоотношение и това обстоятелство не се променя от факта, че ветеринарно-медицинската служба има единно длъжностно разписание, включващо както щатовете по трудово, така и тези по служебно правоотношение. В допълнение е отбелязано, че специалният закон - ЗДСл, не съдържа препратка за субсидиарно приложение на КТ за неуредени случаи, а само за строго определени случаи, каквото препращане не е налице за чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Административният съд е изложил и много пространни мотиви защо приема за неоснователно и възражението за липса на реално съкращение на длъжността. След като е дадено тълкуване на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. и е направен анализ на установената фактическа обстановка, са изградени изводи, че при съпоставката на двете длъжности - "началник отдел" и "главен експерт" се установява, че липсва сходство по всички критерии - функции, задължения, изисквания, отговорности, умения и компетенции. Посочено е, че докато задълженията на "началник отдел" са изцяло контролни, то задълженията на "главен експерт" са чисто експертни. Съдът е приел за неоснователно и възражението на процесуалния представител на жалбоподателя относно увеличаване на обема на функциите за длъжността "началник отдел" към момента на издаване на процесната заповед, тъй като въпросните дейности по пускането в експлоатация на нова информационна система в службата представляват част от функциите на главния експерт, а не на началника на отдел. Първоинстанцинният съд е отчел и обстоятелството, че двете длъжности се различават по отношение на мястото им в служебната йерархия и че при трансформиране на едната в другата са отпаднали изцяло контролните функции на длъжността, заемана от жалбоподателя. Съдът е приел за неотносимо към спора обстоятелството на назначаването на свидетеля Бондоков на длъжност главен специалист от 1.03.2010 г., тъй като става въпрос за назначаване по трудово правоотношение. На база на изложеното е направен краен извод за действително съкращение на заеманата от жалбоподателя длъжност и законосъобразност на обжалваната заповед. За правна чистота съдът е извършил съпоставка и между длъжността "началник отдел" и тази на "директор на дирекция", в резултат на което е извел изводи, че с премахване на първата длъжност ответникът на практика е запазил функциите по общо ръководство и контрол на дирекция, изпълнявани от директора и е премахнал опосредяващите функции на началник отдела за сметка на увеличение в щата на длъжността "главен експерт". Направен е краен извод за законосъобразност на обжалваната заповед. Постановеното решение на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба не се сочат конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като в не-малка част се преповтарят оплакванията срещу обжалваната заповед, които оплаквания са разгледани вече от първоинстанционния съд и не следва да бъдат обсъждани от настоящата инстанция. Основните оплаквания на касатора е за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост на решението, като се посочва, че в противоречие на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че няма допуснато нарушение на разпоредби на колективния трудов договор и че същият не намира приложение при съкращение в щата на служители по служебно правоотношение. Твърди се още, че неправилно е прието, че длъжността вече не съществува. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети и установени от първоинстанционния съд. Правилно са формулирани и основните спорни въпроси между страните - допуснато ли е нарушение на разпоредби на КТД при съкращението на длъжността на жалбоподателя и налице ли е действително съкращение на щата. Изложените в тази насока мотиви от първоинстанционният съд са логически обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона и се споделят от настоящата инстанция. От обстоятелството, че ответната Национална ветеринарно-медицинска служба има общо щатно разписание, което са включени както длъжности по служебно правоотношение, така и такива по трудово правоотношение, не следва изводът, направен в касационната жалба, че разпоредбите на колективния трудов договор се разпростират и по отношение на служителите по служебно правоотношение. Това е така, тъй като отделните разпоредби на ЗДСл правят препращане към точно определени разпоредби на КТ, и няма общо такова за всички неуредени случаи. В този смисъл ЗДСл няма препращане към разпоредбите на чл. 50 и сл. от глава четвърта на КТ - "Колективен трудов договор" и разпоредбите на същия не намират приложения към служебните правоотношения на държавните служители. Поради това правилно е било прието от страна на първоинстанционния съд за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на правилата на КТД при извършеното изменение на щатното разписание. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК от страна на настоящата инстанция не се установяват допуснати нарушение на материалния закон от страна на административния съд. На база на много подробен анализ на фактите по делото същият правилно е приел, че длъжността на жалбоподателя като система от функции, задачи и задължения не съществува с приемането на новото длъжностно разписание. Как ще бъдат разпредели тези функции между оставащите на работа служители е въпрос на преценка на административния орган, която не подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение на административния съд е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,