Решение № 2507 от 21.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11742/2013 г.

Решение № 2507 от 21.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11742/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, и от "София онлайн" ЕООД гр. Пловдив чрез пълномощник адв. Панов против решение 4253/26.06.2013 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 6755/2011 г. Касаторът ДД "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, отменяща Ревизионен акт /РА/ № 2001006928 от 13.12.2010 г. издаден от главен инспектор по приходи при Териториална дирекция (ТД) на НАП - София, потвърден от директора на дирекция "ОУИ" (ОДОП) с Решение № 1018 от 16.06.2011 г., в частта на отказано право на данъчен кредит в размер на 91748,94 лева по фактури № 361/17.08.2009 г.; № 363/31.08.2009 г.; № 379/24.09.2009 г. и № 381/28.09.2009 г., издадени от "Бауексперт" ЕООД и в размер на 33 802,18 лева по фактури № 1100 от 2.10.2009 г. и № 1117 от 19.10.2009 г., издадени от "Канчев комерс" ЕООД. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят направените разноски. "София онлайн" ЕООД гр. Пловдив обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу РА, с която е отказано право на данъчен кредит по фактура № 1049 от 19.08.2009 г., издадена от "Бауекспорт" ЕООД в размер на 3000 лева и по фактури: № 1133 от 02.11.2009 г., 1143 от 18.11.2009 г., 1166 от 07.12.2009 г. и 1178 от 15.12.2009 г. в размер на 79760,12 лева. Касаторът твърди, че решението в тази му част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния данъчен закон и е необосновано. Моли за отмяната на решението в тази част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното. Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество и двете са основателни. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 2001006928 от 13.12.2010 г. издаден от главен инспектор по приходи при Териториална дирекция (ТД) на НАП - София, потвърден от директора на дирекция "ОУИ" (ОДОП) с Решение № 1018 от 16.06.2011 г. В мотивите си съдът е приел, че РА е постановен при незаконосъобразно прилагане на материалния закон по отношение на доставките, извършени от "Бауексперт" ЕООД, тъй като безспорно по делото се е установило от приетите по делото ССЕ, че този доставчик е имал на разположение достатъчно количество "оптичен кабел", част, от които да продаде на жалбоподателя, както и да му остане резерв. Експертизата подробно и изчерпателно е посочила писмени документи в Констативно - съобразителната част на основното заключение, от които съдът е установил, че с протоколите образец 19 за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР, към датата на тяхното издаване стоките (оптичен кабел) са били доставени, а услугата по опъване на оптичен кабел извършена. Оттук първоинстанционният съд е извел извода, че описаното в заключението на вещото лице опровергава посоченото различие на представените договори в РА. По същите аргументи е отменил РА и по отношение на следните фактури № № 1100 от 2.10.2009 г. и 1117 от 19.10.2009 г. с издател "Канчев комерс" ЕООД. Отхвърлил е жалбата на ревизираното лице по фактури № 1133 от 2.11.2009 г., 1143 от 18.11.2009 г., 1166 от 7.12.2009 г. и 1178 от 15.12.2009 г. с издател "Канчев комерс" ЕООД, тъй като не е налице извършено плащане. Приел е, че щом не е извършено плащане, то за лицето не е завършен фактическия състав по доставката, от което не е възникнало правото на възстановяване на данъчен кредит, тъй като ДДС по тези фактури не е внесен. Решението на Административен съд - София - град е неправилно поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения по преценката на фактите и събраните доказателства, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Касационната инстанция намира, че в обжалваното съдебно решение липсват собствени фактически констатации, направени въз основа на анализ на всички доказателства, които са събрани по време на данъчната ревизия и съдебната фаза на производството. В мотивите си, обосноваващи извод за незаконосъобразност на РА досежно отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Бауексперт" ЕООД съдът посочва, че прави крайния си извод въз основа на описаните придружителни документи в констативно - съобразителната част на основното заключение на ССЕ. От мотивите на решението обаче е видно, че тези писмени доказателства /договори, възлагателни писма, протоколи - образец 19, заявки, приемо-предавателни протоколи, работни карти, находящи се в класьор № 37 стр. 56 - 80/ от една страна не са обсъдени нито поотделно, нито в съвкупност със събраните по делото доказателства, а от друга страна - тези, които все пак са посочени, не са анализирани систематично и аналитично, а едностранчиво и самоцелно. Същото касае и представените писмени доказателства относно доставчика "Канчев комерс" ЕООД /стр. 81-106 от класьор № 37/. В решението липсват мотиви, относими към релевантните за спора факти за наличието или липсата на индивидуализация на стоките по доставките и осъществяването доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. При разрешаване на спора, съдът формално е възпроизвел установеното в хода на ревизионното производство, след което се е позовавал на общи правни постановки и изготвената експертиза, без да обсъди представените писмени доказателства в светлината на различните по вид доставки - както на стоки, така и на услуги, предмет на РА. Неизяснен е останал въпросът относно кадровата обезпеченост, необходимите оборудване и техника за извършване на описаните работи в посочените протоколи. С решението си също така първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице по фактури № 1133 от 2.11.2009 г., 1143 от 18.11.2009 г., 1166 от 7.12.2009 г. и 1178 от 15.12.2009 г. с издател "Канчев комерс" ЕООД, с единствения мотив, че не е налице извършено плащане. Този извод на съда е незаконосъобразен, тъй като плащането не е част от фактическия състав на възникване на правото на данъчен кредит, респективно от изискванията за възникване на данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС. Следва делото да бъде върнато на първоинстанционния съд, който при новото му разглеждане да извърши анализ на цитираните по - горе писмени доказателства, поотделно и в съвкупност с останалите доказателства, като изложи мотиви относно признаване реалността или не на фактурираните доставки, каквото е и съществото на правния спор. При необходимост следва да укаже на жалбоподателя да ангажира техническа експертиза, която да отговори извършени ли са спорните СМР, в тях вложен ли е фактурирания оптичен кабел, тъй като фактът на действително извършени услуги е предпоставка за възникване на спорното право. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Всичко гореизложено обуславя извода на настоящия състав на касационната инстанция, че са налице основанията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК да бъде постановена отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане - за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на настоящото решение. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение